Казанлъчанин написа стих, в който описва по чудомировски града на розите. Авторът се казва Димитър от няколко години е в родния си град и развива успешен, в рамките на Казанлък, бизнес. По професия е графичен редактор, като има множество постижения в тази област. Не иска да се говори много за настоящото му любимо занимание, но все повече приятели в социалната мрежа Фейсбук с нетърпение очакват поредния му шеговит стих. Публикуваме „Моят Казанлък“ една от последните творби на Димитър Славчев. Колажът е на автора.
МОЯ КАЗАНЛЪК
Ето го градът, мечтаният Казанлък.
Лъскав той е, дори и тъй обновен,
малко цигански е станал, омърсен.
Тук се кланяме на стари БеЕмВета,
и всички шматки стават на газета.
От лизинга се хвърлят в ипотека,
а скъсани ходят техните чавета.
Най ни е кеф да носим Адидас,
сложиш ли си сако си педерас.
Всеки втори е природен олигофрен,
но познава някои баш супермен.
Градът е на тракийските царици,
отдавна само все селски магарици.
Господарки са с прически страшни,
дефилират с дрешки от килата тясни.
Паркинга и мигача са все забранени,
всички над закона и с баници големи.
Градът от кино вече няма нужда,
щото е във филма и не се събужда.
По „ВИП“ дискотеки сме зарибени,
да керизим разни велики кретени.
Не къпани но парфюмирани ходим,
за туй уиски утре яко ще работим.
Единици истински се забавляват,
другите завистливо зяпат, оглупяват.
Това градът е на 3 часовите кафета,
клюки, стойки, селфита и пишлемета.
Туй е Казанлък мечтаният, градът,
тук тъй славно всеки сам си живее,
а сърцето мое истерично си се смее.
Последвайте ни и в Телеграм
