В Шипка са живели и творили много известни, а и също и няколко не толкова известни художници. Техни творби са събрани в Читалищната художествена галерия, която носи името на скулптора Христо Песев.
Той е роден в Шипка на 7 юни 1923 година. Дарил е 108 творби, които се намират във фонда на казанлъшката галерия. Скулптурът почива през 2000 година. Негови са творбите многофигурната сцена на орелефа „Ястребино“, „Майстора“, скулптурата на Калифер Войвода в Калофер.
През 1985 г. „Голо тяло“ е откупена от автора и поставена в южния край пред Галерията, където престоява почти 30 години, но преди десетина години е преместена пред входа й. Монументалната пластика тежи 4 тона.
Той е сред любимите студенти на Иван Фунев и Любомир Далчев. С достойнство утвърждава името си на скулптор, който верен на идеалите си, държи както на патетичната монументалност, така на обикновената човешка умора или пък красотата, грациозността и интимността на голото женско тяло. Обича родния си край и го е дарил с десетки от творбите си.Роден е на 7 юни 1923 година в Шипка. Средното си образование завършва през 1944 година в Училището за мебелировка и вътрешна архитектура в Русе. През 1946 година постъпва в Художествената академия – специалност „скулптура“. Учи последователно в ателиетата на проф. Иван Лазаров и проф. Любомир Далчев. Завършва Академията през 1955 година при проф. Иван Фунев с дипломна работа „Опълченците на Шипка“. През есента на същата година е назначен за преподавател в Училището за художествени занаяти, а от 1958 година и през следващите две десетилетия ще е учител в Техникума по керамика и стъкло в София. Там сред най- талантливите ученици , в които оформя интерес към скулптурата, е известният по-късно ловешки художник Спас Дончев.От 1962 година Христо Песев участва във всички ОХИ както със скулптурни творби, така и с произведения на приложните изкуства. През тези години той декларира пристрастието си към социалните и революционните теми, което остава водещо за цялото му изкуство и в бъдеще. Стремежът му в този ранен период е да намира лаконичната форма и чрез опростена композиция да разкрива вътрешната енергия на фигурите, усещането за тяхната същност. Това обединява творбите му „Оксиженист“ /1962/, „Работничка“ /1964/, „Сигнал за въстание“ /1963/, „Майка“ /1964/, „Клетва“, „Априлци“ /1966/, „Хайдути“ /1968/, „Строителка“ /1969/. Наред с тази проблематика той маркира и една друга тема, в която проявява различни качества – тази на лириката и интимността на женското тяло. Така след „Момиче с роза“ /1962/ и „Тоалет“ през следващите десетилетия ще се появят стотици голи женски фигури /най – често малки пластики в теракота/ с неизчерпаема изразителност на движение и въздействие.Изградената лична стилистика на творец, адекватно третиращ темите – суров, с декоративно усещане за монументалност или пък топъл, с мекота и поетична пластичност на формата, бързо го вписва сред процесите на съвременната българска скулптура. Неговата „Почивка“ е удостоена със II-ра награда на СБХ за Общатата художествена изложба през 1968 година. През следващата година негови творби са включени в изложбата в Москва, а през 1973 година за участието си в биеналето на малката пластика в Будапеща получава грамота.В началото на 70-те години Христо Песев убедително проявява качествата си в областта на монументалната пластика. През 1971 година създава монолитната, декоративно решена композиция „Аспаруховите войници“ на входа на Силистра. През 1973 година създава фигурата – паметник на Добри Карталов за Габрово. През 1975 година издига на западния шосеен вход на Калофер патетичната каменна композиция „Калифер Войвода“ /арх. Ал. Павлов/. В трите произведения Песев търси три различни внушения, отговарящи на идеята за комплексно решение и директност на въздействието. Пластичните му разработки са подчинени както на образното му мислене по зададените теми, така и на конкретната среда, за която са предназначени.Двадесет години след завършване на Академията през 1975 година Христо Песев организира голямата си изложба на „Шипка“ 6 в София. С десетките включени в нея произведения, той представя всичките си любими теми, различни пластични търсения, многообразие от материали. В тази изложба художникът споделя оформения си възглед за свое място в съвременната скулптура и това му убеждение е споделено от публиката, колегията и критиката. По този повод Иван Ненов пише: “Той изгражда своите фигури и композиции ту в едри, обобщени маси, спокойно и хармонично съчетани, ту в контрастно противопоставяне на неспокойни обеми, с което постига напрегнато драматично въздействие.“ А неговият професор Любомир Далчев, който е и автор на текста от дипляната за тази изложба, обобщава: …“Неговата творческа чувствителност, усетът за конструкция, простота и обем го улесняват. Неговото проникновение го ръководи… Още на тази негова първа изложба ние виждаме много хубави творби с ценни качества, с професионални резултати и постигната идейна дълбочина“.През следващите години Христо Песев разширява кръга на интересуващите го теми. Материалите, чрез които се стреми да им намери адекватната изразителност, са сред най- обширния спектър – гипс, метал, дърво, камък, теракота, железобетон. С времето неговата работоспособност се увеличава. Желанието да даде пластичен вид на нови или пък друго тълкование на стари идеи осмисля изцяло живота му. Появяват се десетки нови състояния на голото женско тяло, нови решения на темата за майчинството, за народните будители или обобщени образи, носещи духа на отминали епохи. Близо сто от тези творби Песев дарява през 1983г. на Казанлъшката художествена галерия. Негови произведения влизат в градската среда на Казанлък, Шипка, Габрово, Ямбол. За 100 годишнината от Освобождението на България през 1978 година създава паметника „Посрещане на братята освободители“ /арх.К. Горанов/, който ситуира в двора на църквата „Св. Архангел Михаил“ във Варна и пластиката „Поклон“ за храм – паметника в Шипка.Христо Песев умира на 10 март 2000 година в София.Негови творби притежават НХГ, художествените галерии на Казанлък, Стара Загора, Русе, Варна, Пазарджик, Разград, сбирката на град Шипка и др.
От книгата „Художниците на Казанлък“проф. д-р Марин Добрев
Последвайте ни и в Телеграм
