Силният е винаги … сам.
Така започваше и така завърши единственият филм за първия генерал в новата история на България, станал кмет.
Генералът, командвал Първа българска армия.
И кметувал в едни от най- тежките и трудни 4 години на Казанлък.
От най- новата му история.
Генерал Стефан Дервишев.
Кмет на Казанлък в периода 1999 година- 2003 година.
Тази година Смъртта си прави златна колекция.
The Best.
В бисерите си наниза и Него- човекът, който говореше за човеците с главно Ч.
Генералът от резерва Стефан Дервишев.
Човекът, който не се боеше да застане лице в лице с трудния избор, с тежките присъди, с невъзможните казуси, с непопулярните решения.
С хората.
Не се свенеше да изрича нещата с истинските им имена, както и да сочи виновните .
Без грам лицемерие.
С респектиращо човешко достойнство.
Водеше гражданските си и кметски битки по генералски- с чест и достойнство.
Не умееше да се „ гърби“ на силните на деня и плащаше високи цени за Гръбнака си.
Не вярваше на „измислената социология и нейните цифри , а на хората“, както сам казваше.
Хората, които бързо го пъхнаха в тесните дрехи между „Осанна „ и Разпни го“!
Водеше кметските си битки по генералски, заради което си спечели много врагове, малко приятели и много фалшиви.
Знаеше, че силният е винаги сам.
И не разчиташе на фалшиви пълководци.
Медиите го харесваха, и не го обичаха.
Не беше „техният човек“, а човек от живота.
Живият. Без пудрата, суетата и прищявките му.
Без лустрото и стремежа да осребряваш властта.
Гореше .. в малките си и големи войни.
И не позволи да го изгорят в тях.
Нито да го „счупят“.
Не се предаде .
Нито изневери на дълга .
Предаде го .. сърцето ..
И любите му цигари.
Изневери му страстта, с която съпреживяваше българските Днешнини.
Болезнено, сърцато, с плам.
Затова и „на раз“ си тръгна от живота.
Бърза.
Да уреди Сметките, за да е отново в строя Душата му тук.
В любимия му град, при любимите му хора, на любимото му конфу.
Защото Генералът знае:
хора с чест и достойнство трябват на тази страна .
И да обичат хората й.
Както заръчваше в гълчанката си на малчуганите, ритащи топка пред портите му.
Генералът си тръгна от Живота.
Ритуалът по изпращането му е утре-24 август, понеделник, в 11 часа в залата на Гробищния парк в Казанлък.
Сбогуването е от 12 часа.
Светъл път!
сн: Стефко Михайлов
Последвайте ни и в Телеграм
