На 1 август 2016 от 17:30 ч. по покана на Музей на фотографията и съвременните визуални изкуства в Казанлък Галерия SYNTHESIS/Фотосинтезис арт център и Фондация “Серджо Поджанела” ще представят ИЗЛОЖБА ФОТОГРАФИИ НА ГАРО КЕШИШЯН. Ценителите на фотографията тук ще имат възможност за разговор с автора.
Гаро Левон Кешишян
Роден в град Варна през 1946 година в семейство на арменци. В периода 1971 – 1981 работи като инженер технолог в металургичната промишленост. След 1976 година негови работи са излагани в самостоятелни и групови изложби в България, Унгария, Чехословакия, Полша, Югославия, Турция, СССР, САЩ, Франция, Германия, Швейцария, Дания, Финландия и Япония. Той посвещава работа си на тематични серии, избирайки своите субекти от различни прослойки на обществото.
“Почти 30 години Гаро Кешишян е на сцената на фотографското изкуство. Той е минал през всичките му значими прояви у нас и е получил най-високите отличия. Участвал е в престижните форуми на фотографията в почти всички страни на Европа, в САЩ и Канада. Донесъл е награди от Франция и Япония. Показал е свои самостоятелни изложби в Ла Рошел и Арл – Франция, в Лечестър – Великобритания, в Будапеща, Токио, Хюстън, Лос Анжелис, Ню Йорк, Копенхаген, Венеция. Отдавна той е сред големите във фотографията. “По-добре да изхвърлиш нещо полухубаво, отколкото да запазиш нещо полулошо”. Вероятно този лично формулиран принцип, който Гаро Кешишян изповядва в работата и изкуството си, го е довел до неговия изключителен професионализъм като художник. Това обяснява почти “маниакалната” му взискателност към създаването и изработването на фотографиите, непонятното за мен пренебрежение към собствени и то чудесни творби или твърдението му, че едно от най- трудните неща за него е да направи истински добро копие.” Румен Серафимов
Изложбата включва 58 сребърно желатинови фотографии, копирани лично от автора, собственост на Фондация “Серджо Поджанела”. Ще бъдат показани части от сериите “Старата леярна”, “Цигани”, “Строителни войски”, както и студийни творби. “…Провокацията от другите изкуства – особено музиката и изобразителното изкуство, към които Кешишян има по-специално отношение, винаги го е водила към крайно отдалечаване от илюстративното в изграждането и усещането на фотографската образност. За него изкуството, каквото и да е то по вид, е инструмент за изследване на света. Колкото по-фин е „скалпелът”, толкова по-лесно и по-добре може да се разголи същността на света, човека и духовността му. А естетичното е упойката при този разрез…” Румен Серафимов
Баща ми казваше: “Виж моето момче, само човекът, който гледа надолу и слепецът няма да видят падаща звезда.” И аз тогава му казах: “Татко, татко… знаеш ли докато говориш тези неща, каква гледка изпусна на небето.”
Години след това разбрах защо хората забиват взор в земята и само слепецът с бялото на очите имитира поглед нагоре.
Е в момент на вдъхновение или по-точно в момент на заблуждение, може би, реших да подарявам очите си на другите. Нищо повече. Нищo!
През това време обаче хиляди други продаваха всичко, каквото им попадне пред очите. Включително и фотографии.
Е нито станах търговец, нито стигнах до храм даже не можах да се погрижа добре и за сина си.
…Но една вечер, ако ни остане малко време ще му покажа дирята от една умираща звезда, много далечна. Просто за малко ще гледаме заедно нагоре.
Това посвещавам на баща си, който беше професионален фотограф, но никога не стана артист, заради едното парче хляб, което и аз сега го вадя много трудно. Затова тези думи са за него. То и без това и баща ми и синът ми имат едно и също име.
Гаро Кешишян
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
