Изложбата гравюри на дърво „Сидония Атанасова 1909-1994“ се открива тази вечер в залата за временни изложби на Художествена галерия – Казанлък от 18.00 ч.
Поредното завръщане и поклон към едно от знаковите имена в българската графика – Сидония Атанасова, този месец се осъществява в нашия град, пред казанлъшка публика.
Цялостната картина на творчеството на художничката, чуждо на мимолетните артистични увлечения, обхваща времето от 1937-ма до 1988-ва година. Колекцията, предоставена от плевенската галерия „Илия Бешков“, представлява повече от 50 графики, работени в периода след 1960-та година. За липсата на по-ранните й работи самата художничка е споделяла: „Понеже след 9 септември 1944 г. изложбите се състояха изключително от творби с тематичен харакатер и никой не се интересуваше от творби с романтичен и лиричен характер, огорчена до крайност унищожих голяма част от творчеството си. От ранното ми творчество са останали малко гравюри, които сестра ми Милка Атанасова е успяла да спаси и укрие от унищожение.“
Сидония Атанасова е едно от значимите имена на групата на плевенските художници, тя е един от основателите й. Макар да е родена във Враца и ранните й детски години да минават в Белоградчик, а в по-късните си години да учителства из много градове на страната, голяма и важна в творческо отношение част от живота й минава в Плевен. Прекрасният и наситен с история и паметници град дава силна храна на таланта й от първите впечатления до последните творчески години. Скобелевият парк, скалите на Кайлъка, Музеят „Освобождението на Плевен“, Панорамата „Плевенска епопея“, околностите на града, сърцевината му – кулите на сградата на Кукления театър, Художествената галерия, рисувана през 80-те, старото здание на ДНА-Плевен с величествените дървета отпред, Мавзолеят в центъра на града, площада с Часовниковата кула – всички те оживели, предадени графично с уловения дух на града, на хората, на историята, вплетени в миналото и настоящето.
Разнообразни сюжетно и тематично са предпочитанията на Сидония Атанасова – от серията графики, свързани с Освободителните войни и Възраждането, до серията старинни градове и тайнствени пейзажи. И всичките емоционално и психологически сгъстени, приказно тайнствени и заради това неподвластни на времето.
Твърде точни са думите на Светлин Русев, когато говори за нея и творчеството й: „Съчетала класическите уроци с възрожденската стилистика, тази гравюра е прецизно изтънчена, красива и не по-малко важно – близка и достъпна в своята овладяна емоционалност. Навремето в големите и шумни графични манифестации, макар и разбирайки високото качество на дърворезбите на Сидония Атанасова, в определен смисъл те минаваха незабелязано, извън голямото обществено признание. Самотни и отдалечени от светската суматоха, тези малки прозорчета към простотата и тайнството на сериозното изкуство, проверени в изпитанията на стари и нови арт-изкушения, духовно и творчески оцелели – времето ни ги връща като мярка и награда за вярващите в живота на черно-бялата истина.“
Последвайте ни и в Телеграм
