Когато през далечната 1924г. в казанлъшката преса за първи път се загатва за конкурс за най-личната мома на града, едва ли авторът на ироничния въпрос е предполагал, че само след около половин век изборът е ще стане реалност, а после и традиция.
Дописникът е визирал и критериите за селекцията на най-хубавата мома: „красота и грациозност“.
Още по-ироничен е отговорът: „Сега я наредихме! По-добре да има конкурс-изложба с друга задача, за да се види коя е най-здравата, най-работната и най-възпитаната мома в града и околията“.
Нравите се променят и точно 70 години след първото подмятане за кастинг, през 1994г. е написан и публикуван във вестник „Искра“ регламент.
Преди това, в годините на социализма, Комсомолската организация е играла решаваща роля за определянето на участничките в конкурса за Царица Роза, разказват заети в тогавашната организация. Кандидатките са били подлагани на сериозен тест, включващ въпроси за изкуство, литература, история и прочие. Освен да е красива и обаятелна, от Царицата се изисквало да е с богата обща култура и да отлична ученичка.
Според д-р Косьо Зарев, бивш директор на Историческия музей в Казанлък, през 80-те години конкурсът не бил популярен и трудно се провеждал.
През 1994 г. новата шефка на отдела за култура Мариета Станева, в екип с дългогодишни участници в организацията на конкурса, формулира Статут. Тогава именно се появяват някакви правила. Те са функция на породените преди това няколко брожения по повод начина на избор на цариците.
Изискванията са: физическа красота, оригиналност на тоалета и прическата, интелигентност, обща култура.
Последният статут е от няколко години, официално не носи дата на създаването си. Според него критериите, на които трябва да отговарят претендентките са външност, елегантност, сценично присъствие, интелект и комуникативност.
Изрично е подчертано, че Царица Роза е представително лице на Община Казанлък.
На снимката най-горе: Логото на Празник на розата 1988
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
