Но бай Петър, както са го наричали неговите съвременници, е надарен с неизчерпаема енергия и рядката способност да доведе всички свои идеи до щастлив завършек. Негови са инициативите да се открие вечерно чирашко училище, а с фонда, учреден от богатия казанлъчанин Иван Хаджиенов, да се построи механотехникум. Като помощник-кмет през 1902 г. работи всеотдайно за електрифицирането и залесяването на града. В разностранната му дейност се вписва и издаването на вестник „Казанлъшка искра”. През 1923 г., по повод 50-годишния юбилей на читалище „Искра”, на бай Петър му хрумва да се организира селскостопанска изложба. Пак се разтичва, агитира, преодолява трудности и пак успява. Но най-голямо благодеяние на своите съграждани той прави със създаването на музея „Искра”, защото призванието на един музей е да бъде пазител на духа на нацията и да поддържа традициите.Още като ученик в Пловдивската гимназия през 80-те години на 19-и век Петър Топузов е редовен посетител на Областната библиотека и се запознава обстойно с нейния музей. У него назрява идеята да основе такъв в родния Казанлък. След 10 години безрезултатно настояване да се учреди музей към читалището, бай Петър решава да свърши работата сам. Началото е повече от любопитно. В малка стаичка, определена за кухня при бюфета на новия театър, той подрежда в един шкаф няколко събрани предмета – средновековна стрела, сребърна монета на цар Светослав Тертер, ятаган от театралния гардероб, черното знаме, с което за първи път се чества на Бузлуджа подвигът на Хаджидимитровата чета, част от старинен мраморен шадраван. А на най-видно място поставя една 28-килограмова тиква. Над вратата на стаята грейва надпис „Музей за старини и изкуства”, изрисуван от художника Иван Енчев-Видю. На 29 юни 1901 г. музеят посреща първите си посетители. Всеки получава програма, в която са описани какви материали ще се събират в музея. Това, че тиквата няма нищо общо нито със старини, нито с изкуства, не смущава бай Петър. С този „експонат” той разчита да привлече вниманието на селяните от околията, които идват на пазара във вторничен ден. И въпреки че посетителите си тръгват с усмивка, до края на годината са дарени 804 предмета и 25 502 лв.Дали в резултат на своята прозорливост или заради силната си воля да следва идеята, но с новата културна придобивка бай Петър спасява читалищните дейци от финансовата криза, в която са изпаднали. Като че ли няма по-неподходящ момент за създаването на музея. Предприемайки строежа на нова сграда на читалището, през лятото на 1901 г. те се виждат в невъзможност да посрещат плащанията по ипотеката и са на път да загубят целия дружествен имот. Настъпва всеобщо униние, а самият той с болка си спомня: „…всичко беше напуснато, като стока без стопанин. Почти никакви гости не посещаваха „Искра”, нямаше и кой да ги посреща…” Музеят обаче сплотява гражданството. С общи усилия и с подкрепата на казанлъшката колония в София финансовият проблем се разрешава благополучно.Поверен в безкористните ръце на Петър Топузов, музеят бързо се развива. Огромна е заслугата му да популяризира сред жителите на околията идеята за опазване на историческите ценности като патриотичен дълг. Навсякъде разпространява указание за събиране на старини и многобройни позиви, в които се подписва „Пазител на старини в Казанлъшка околия”. Само след три години музеят се помещава на целия горен етаж в читалищната сграда. Още в самото начало се оформят четири отдела: археологически, исторически, нумизматичен и художествен.
За подпомагане на събирателската работа Иван Енчев-Видю предлага да се основе туристическо дружество. Благодарение на популяризаторската дейност и създадената мрежа от сътрудници повечето предмети постъпват от дарения. Всяко дарение се завежда в инвентарните книги с неотклонна педантичност, при това с думите, че остава в музея „на вечни времена”. По повод 5-годишнината на музея в общинския вестник се публикува подробен отчет, от който става ясно, че събраните предмети са 6544, паричният фонд възлиза на 3479 лв., а посетителите са 5231 души. Предвижда се съставяне на илюстрован каталог на колекцията, а създателите на музея замислят туристическа атракция специално за посетителите чужденци – демонстрация на розоварене.
Петър Топузов не си прави илюзии, че съществуването на музея ще се основава на ентусиазъм и добро желание. За да осигури финансови средства, измисля фантастичен план, както той сам го нарича: „да търся руди, да взема концесии и като кажа „Сбогом сиромашио”, сам да издържам разноските на музея. Година и осем месеца търсих руди в Балкана, в Средна гора и в Родопите. Похарчих собствените си спестени на тогавашна валута две хиляди лева, но по независещи от мен причини, не успях да изпълня замисления план”.
Най-трудната година за музейната работа е след края на Първата световна война, което разбираме от негово писмо до председателя на казанлъшкото читалище: „За да успее музеят, както мечтая, трябваше да бъда или калугер, или милионер. Иска се и време, искат се и пари, иска се и специално масивно каменно здание със зали, с орехови шкафове и витрини, иска се поетическо настроение, а през 1918/19 г. аз преживях с груба проза, с борба за живот, при общата скъпотия…”
Може би в това поетическо настроение е разковничето за успехите на неуморимия, буден и всеотдаен Петър Топузов. Макар и без специално образование и подготовка, той създава един от най-добрите тогавашни музеи у нас и заслужено получава признанието на професионалната колегия. В края на 1909 г. е приет за член на Българското археологическо дружество в София. По повод 20-годишнината на музей „Искра” е награден с орден „Св.Александър”, IV степен.
