Правителството прие план с мерки за укрепване на върховенството на закона в България
Министерският съвет одобри План за изпълнение на мерки в отговор на препоръките и посочените предизвикателства, съдържащи се в Доклада на Европейската комисия от 30 септември 2020 г. относно върховенството на закона за 2020 г.
Планът обхваща мерки, предложени от компетентните институции от изпълнителната, съдебната власт и независимите органи, по четирите стълба на доклада на Комисията – правосъдни системи, уредба (правна рамка) за борба с корупцията, медиен плурализъм и свобода на медиите и други институционални въпроси, свързани с принципа на взаимозависимост и взаимоограничаване.
В стълб „Правосъдна система“ се предвиждат мерки във връзка приключване на законодателната реформа по отношение фигурата на главния прокурор, неговата отчетност и наказателна отговорност, съобразно становището на Венецианската комисия и действащата конституционна рамка, подобряване работата и независимостта на Инспектората към Висшия съдебен съвет, преустановяване на публичния достъп до подадените вече декларации от магистрати за членство в професионални организации, подобряване на достъпа до правосъдие и други.
По отношение на „Уредба (правна рамка) за борба с корупцията“ се предвиждат мерки за повишаване ефективността на разследванията на корупционни престъпления и постигане на по-солидни резултати по отношение на окончателни присъди в тази област – възлагане и извършване на комплексен анализ на делата за корупционни престъпления (в досъдебна и съдебна фаза), анализ на ресурсите (численост на разследващи органи и прокурори, наличие или липса на специализация в областта), изготвяне на експертни предложения за законодателни промени в НК и НПК. Предвиждат се мерки във връзка подобряване на цялостната работа на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество чрез обезпечаване на човешките ресурси, както и такива за повишаване на публичността и доверието в Комисията.
Въпросите по стълб „Медиен плурализъм и свобода на медиите“ ще бъдат включени като приоритети в област „Медийна среда“ в Националната програма за развитие България 2030. Ще бъдат поставени на обществено обсъждане въпросите, свързани със защитата на журналистите от посегателства, засилване на прозрачността относно разпределението на държавната реклама, както и повишаване на прозрачността относно медийна собственост, с цел формулиране на мерки. Предвижда се увеличение на ресурсите и капацитета на СЕМ.
В рамките на стълб „Други институционални въпроси, свързани с принципа на взаимозависимост и взаимоограничаване“ се предвижда приемането на Ръководство за последващата оценка за въздействие от Министерския съвет, въвеждане на изискване за предварителна оценка на въздействие за проектите на подзаконови актове на министри, които имат икономическо, социално или екологично въздействие, увеличаване на ресурсите на КЗД и омбудсмана.
Планът ще бъде публично достъпен на Портала за обществени консултации.
Заложените мерки са с краткосрочен шестмесечен и средносрочен двегодишен срок за изпълнение.
Националната точка за контакт по въпросите на върховенството на закона следва да информира Европейската комисия за приетия план и мерките по него.
При необходимост от нови мерки или изменение на текущите заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи и министърът на правосъдието ще предприемат действия за допълване или актуализиране на Плана.
В още 8 специалности първокурсниците се освобождават от такси за обучение
Общо 8 нови специалности се включват в Списъка на защитените, а професионалното направление „Здравни грижи“ се добавя в Списъка на приоритетните професионални направления, реши правителството.
Новите защитени специалности са „Африканистика“, „Класическа филология“ и „Ядрена техника и ядрена енергетика“, които се изучават в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, „Машини и апарати за хранително-вкусовата и биотехнологичната промишленост“ и „Машини и апарати за хранително-вкусовата промишленост“ – в Университета по хранителни технологии – Пловдив. Защитени стават още специалностите „Топло- и ядрена енергетика“ и „Ядрена енергетика“ в Техническия университет – София, „Металургия“ в Химико-технологичния и металургичен университет – София, „Корабостроене и морска техника“ в Техническия университет – Варна, както и „Технология на дървесината и мебелите“ в Лесотехническия университет – София“.
С промяна на друго постановление новите 8 защитени специалности се добавят и към Списъка на професионални направления и защитени специалности, които са освободени от заплащане на такси за обучение. По този начин обучението на първокурсниците през академичната 2020/2021 г. в тях ще бъде за сметка на държавния бюджет. Освобождаването от такси става поетапно, като всяка академична година ще влиза по още един курс на обучение от съответната защитена специалност или професионално направление.
През юни от заплащане бяха освободени първокурсниците от 8 професионални направления и 8 защитени специалности. Целта е да се насърчи обучението в тези области и това да помогне за подготовката на висококвалифицирани специалисти, необходими за икономическото и общественото развитие на страната.
За покриване на разходите за обучение, за първия семестър на 2020/2021 г., МОН ще предостави 37 145 лева за сметка на предвидените разходи в бюджета за 2020 г. За 2021 г. средствата ще бъдат планирани по бюджетите на съответните висши училища.
2 327 264 лв. ще получат общините за осигуряване на дейности по четири национални програми за развитие на образованието
Министерският съвет одобри допълнителни трансфери в размер на 2 327 264 лв., които ще бъдат разпределени по бюджетите на общините за финансово осигуряване на дейности по четири национални програми за развитие на образованието.
388 950 лв. са предвидени за финансиране на проекти по модул 1 – Модернизиране на системата на професионалното образование” на НП „Осигуряване на съвременна образователна среда”. С тях ще бъде осигурена материална база на 17 професионални гимназии и средни училища в съответствие със съвременните изисквания на пазара на труда.
С 379 493 лв. ще бъдат изпълнени проекти по двата модула на НП „Заедно в грижата за всеки ученик“. 125 училища ще бъдат подпомогнати със сумата от 191 928 лв. за дейности по проследяването на личните постижения на учениците чрез създаване на индивидуални портфолиа с информация за успеха на учениците по всички учебни предмети.
153 общински училища и детски градини ще получат 187 565 лв. за подготовка и обучение на екипи, които да подпомагат по-плавния преход при преминаване между отделните етапи на обучение на децата. Със средствата ще се осигурят възнагражденията за допълнителна работа на учителите, както и закупуването на материали за планиране и допълнителни уроци.
По Модул „Без свободен час в училище” на НП „Без свободен час“ се предоставят 1 306 648 лв. за заместване на отсъстващи учители в 692 училища. По втория модул – „Без свободен час в детската градина” на 80 детски градини се предоставят 102 423 лв. за заместване на отсъстващи учители в трета и четвърта подготвителна възрастова група и в смесени групи, в които 5- и 6-годишните деца са повече от половината от състава на групата.
Със сумата от 149 750 лв. по НП „Предоставяне на съвременни условия за работа на децата и учениците в центрове за подкрепа за личностно развитие” – Астрономическа обсерватория и планетаруим в Димитровград ще бъде оборудвана с нов дигитален планетариум в зала за проектиране на изкуствено звездно небе.
Необходимите средства са в рамките на планираните разходи за изпълнение на национални програми за развитие на образованието и се осигуряват от бюджета на МОН за 2020 г.
Правителството одобри над 5 млн. лв. за възстановяване на транспортни разходи на учителите
Министерският съвет одобри допълнителни трансфери по бюджетите на общините в размер на 5 496 401 лв. за възстановяване на транспортните и на разходите за наем на педагогическите специалисти в институциите в системата на предучилищното и училищното образование.
С 5 469 669 лв. ще бъдат възстановени транспортните разходи на 16 423 педагогически специалисти от 2 145 институции от 260 общини. Разпределението им е: за 3 190 пътуващи педагогически специалисти от 1 028 детски градини – 1 334 170 лв.; за 13 095 пътуващи педагогически специалисти от 1 063 училища – 4 022 623 лв. и за 138 пътуващи педагогически специалисти от 54 центъра за подкрепа за личностно развитие – 112 876 лв.
С останалите 26 732 лв. се възстановяват разходите за наем на 54 педагогически специалисти от 44 институции в системата на предучилищното и училищното образование, които пътуват ежедневно, за да преподават в училища в различни или отдалечени населени места от местоживеенето си.
Предоставянето на допълнителните трансфери по бюджетите на общините за възстановяване на транспортните разходи или на разходите за наем на педагогическите специалисти няма да доведе до въздействие върху държавния бюджет, тъй като необходимите средства за тази цел са предвидени по бюджета на МОН за 2020 г.
Изменя се правителственото постановление касаещо районите на действие на звената за реагиране при критични ситуации в областните дирекции на МВР
Министерският съвет прие Постановление за изменение и допълнение на Постановление № 260 от 2015 г. за определяне на районите на действие на създадените в областните дирекции на МВР звена за реагиране при критични ситуации вследствие на престъпна дейност и за участие в специализирани операции с висока степен на риск.
Определените звена са общо 15 – ОДМВР Благоевград, Бургас, Варна – с район на действие и Добрич, Велико Търново – с район на действие и Габрово, Монтана – с район на действие и Враца и Видин, Перник – с район на действие и Кюстендил, Плевен – с район на действие и Ловеч, Пловдив – с район на действие и Пазарджик и Смолян, Русе – с район на действие и Разград и Силистра, Сливен – с район на действие и Ямбол, СДВР – с район на действие и област София, Стара Загора, Хасково – с район на действие и Кърджали и Шумен – с район на действие и Търговище. Видно от документа, тези структури не са ситуирани във всички областни дирекции. Затова е предвидена и разпоредба, по силата на която с писмена заповед на главния секретар на МВР, издавана за всеки отделен случай, служителите на звената да изпълняват служебните си задължения и извън определената с постановлението райони на действие.
В неотложни случаи използването на специализираните звена ще може да бъде разпореждано устно, като при тези ситуации писмена заповед ще се издава не по- късно от 24 часа. По този начин е предвидено някои от звената да са с район на действие на повече от една областна дирекция на МВР.
Разписаната възможност е важна предпоставка при реакция в критични ситуации вследствие на престъпна дейност, изискваща оперативност, бързина и координирани действия между отделните структури. От друга страна тя минимализира и предотвратява евентуално настъпване на вредни последици от критични ситуации вследствие на престъпна дейност, което в голяма степен гарантира запазването на живота и здравето както на служителите на МВР, така и на гражданите.
Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на МВР
Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2020 г. за сметка на предвидените средства по централния бюджет за настоящата година. Средствата в размер на 1 476 лв. са необходими за възстановяване на извършени разходи по предоставените дейности и услуги на правоимащите лица по чл. 16 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, посетили курортните комплекси и базите за отдих на Министерството на вътрешните работи и болниците за продължително лечение и рехабилитация – филиали на Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи.
Министерският съвет прие решение за изплащане на обезщетения за бавно правосъдие
Министерският съвет прие решение за изплащане на 85 600 лева обезщетения за бавно правосъдие. Изплатените суми са от бюджета на Министерството на правосъдието за третото тримесечие на 2020 г. и са изплатени след сключени споразумения. Заявления по реда на закона имат право да подават обвиняеми или ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които е нарушено правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
Правителството одобри увеличение със 61 796 000 лв. на максималните размери на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2020 г. по бюджета на Министерството на правосъдието
Министерския съвет одобри увеличение на утвърдения с чл. 13, ал. 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. показател по бюджета на Министерството на правосъдието максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети за 2020 г., със сума в размер на 61 796 000 лева.
Увеличението се налага от обстоятелството, че през 2020 г. са възложени и планирани за възлагане в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) обществени поръчки с период, по-дълъг от една година.
Това са поръчките, чрез които се осигурява прехраната на задържаните и лишените от свобода лица, униформено облекло и обувки за служителите от надзорния състав, вода, отопление и ел. енергия за питейно битови нужди и за обичайните дейности в ГДИН, както и стоки за личната хигиена и бита на задържаните и лишените от свобода лица и хигиената на работното място за служителите на ГДИН, задължителните застраховки на движимото и недвижимото имущество и на служителите на ГДИН; услугите, осигуряващи комуникацията между служителите и институциите свързани с ГДИН; транспортните дейности, които са неизбежни и неотложни и тези, гарантиращи и обезпечаващи дейностите по сигурността.
Правителството се разпореди с имоти
Правителството прие решение за даване на съгласие за продажба на недвижими имоти, собственост на „Напоителни системи“ ЕАД. Същите са ситуирани в с. Мухово, община Ихтиман и гр. Куклен. До момента дружеството е собственик и стопанисва недвижимите имоти, но изпитва затруднения по поддръжката и стопанисването им. Продажбата на имотите ще се осъществи на електронен търг при начална цена, не по-ниска от пазарната стойност, определена от независим оценител, сертифициран от Камарата на независимите оценители в България.
На Агенцията по заетостта се предоставя имот – публична държавна собственост. Той се намира в гр. Кърджали, ул. „Пети септември“ № 3 и представлява сграда със застроена площ от 23 кв. м, е предназначение за хангар, депо и гараж.
Министерският съвет прие също така решение за безвъзмездно предоставяне за управление на археологическа недвижима културна ценност – публична държавна собственост, на община Опака за срок от 10 години. Археологическата недвижима културна ценност е „Средновековен скален манастир“, с категория „национално значение“ и се намира в област Търговище, община Опака, село Крепча, местност „Под пещерите“. Дейностите, свързани с опазване на културната ценност и осъществяването на други научни, културни, образователни и туристически дейности ще се извършват в съответствие с изискванията на Закона за културното наследство от Регионалния исторически музей – Търговище.
Съгласно друго правителствено решение за срок от 10 години на община Малко Търново се предоставя безвъзмездно за управление археологическа недвижима културна ценност – публична държавна собственост. Археологическата недвижима културна ценност е „Антична куполна гробница в местността „Мишкова нива“ и се намира в област Бургас, община Малко Търново, град Малко Търново. Дейностите, свързани с опазване на културната ценност и осъществяването на други научни, културни, образователни и туристически дейности ще се извършват в съответствие с изискванията на Закона за културното наследство от Исторически музей – Малко Търново.
Председателят на Управителния съвет на общинския електроснабдител в Майнц става почетен консул на България
Правителството прие решение за назначаването на Даниел Гар за почетен консул на България в Германия. Неговото седалище ще бъде в Майнц, а консулският му окръг ще обхваща територията на федерална провинция Райнланд-Пфалц.
Даниел Гар е председател на Управителния съвет на Групата „Майнцер Щадтверке“ (Mainzer Stadtwerke Gruppe). Компанията е общински енергоснабдител, която освен с електрозахранване се занимава и с газоснабдяване, питейна вода, улично осветление и обществен транспорт. Той е и директор на Централното дружество за дялови участия на Майнц (ZBM Zentrale Beteligungsgesellschaft der Stadt Mainz).
Новият почетен консул на страната ни в Майнц е женен за българка и има две деца, които говорят български език. Той е добре познат сред българската общност в региона, благодарение на активната му ангажираност с различни обществени инициативи – художествена галерия „Майнц“, футболен клуб на града и фондация за опазване здравето на децата.
Одобрен е проект на Меморандум за разбирателство между министерствата на вътрешните работи на България и Италия
Министерският съвет одобри проект на Меморандум за разбирателство между Министерството на вътрешните работи на Република България и Министерството на вътрешните работи на Италианската република за засилване на сигурността в туристическите райони, като основа за водене на преговори
Документът, предложен от италианската страна, има за цел да регламентира възможността за извършване на дейности по съвместно патрулиране в туристическите райони на двете държави по време на пиковите туристически сезони и по повод на масови събирания и подобни големи събития с трансгранично измерение.
Предвижда се меморандумът за разбирателство да влезе в сила от датата на подписването му. Очаква се меморандумът за разбирателство да бъде подписан от главния секретар на Министерството на вътрешните работи на България и началника на полицията и генерален директор на Обществената сигурност в Италия.
Подписването на меморандума за разбирателство беше планирано да се осъществи в рамките на срещата на полицейските началници от Балканския регион (Foro di Roma), която трябваше да се проведе на 29-30 октомври 2020 г. в Рим, Италия, но във връзка с мерките за борба срещу пандемията от COVID-19 провеждането на срещата е отложено за 2021 г. (точният период ще бъде допълнително уточнен).
Съвместното патрулиране е ефективно средство за опазване на обществения ред и сигурност и предотвратяването на престъпления в туристическите райони. При тази форма на полицейско сътрудничество се ангажират полицейски служители на изпращащата страна със задачата да извършват дейности по правоприлагане на територията на държавата на приемащата страна.
Регламентацията, съдържаща се в проекта на меморандум, е основана на съответното европейско законодателство в тази област.
Правителството прие решение в контекста на разширеното участие на страната ни в адаптираните структури на НАТО
Министерският съвет прие Решение, с което България стартира процедура по излизане от участие в Центъра за изследвания, развитие и усъвършенстване на оперативните способности за борба срещу тероризма – Турция (COE-DAT).
Решението е взето в контекста на разширеното участие на страната в адаптираните структури на НАТО и свързаната с този процес необходимост от поетапно преструктуриране на българското участие в щабове и органи на международни организации и инициативи. Двустранните отношения в областта на отбраната с Република Турция продължават да бъдат сред приоритетите на страната.
Одобрено е споразумение за управление на проект относно „Мрежа от логистични хъбове в Европа и поддръжка на операциите“
Правителството одобри проект на Споразумение за управление на проект по линия на Постоянното структурирано сътрудничество в областта на отбраната на Европейския съюз между Министъра на отбраната на Кралство Белгия, Министерството на отбраната на Република България, Федералното министерство на отбраната на Федерална Република Германия, Министерството на националната отбрана на Република Гърция, Министерството на отбраната на Кралство Испания, Министъра на отбраната на Република Франция, Министерството на отбраната на Република Хърватия, Министерството на отбраната на Италианската Република, Министерството на отбраната на Република Кипър, Министерството на националната отбрана на Република Литва, Министерството на отбраната на Унгария, Министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министъра на националната отбрана на Република Полша, Министерството на отбраната на Република Словения и Министерството на отбраната на Словашката Република относно „Мрежа от логистични хъбове в Европа и поддръжка на операциите“.
Споразумението урежда участието в проекта „Мрежа от логистични хъбове в Европа и поддръжка на операциите“, който е инициатива в рамките на ЕС и създава възможност за страните взаимно подпомагане с логистични ресурси и експертиза при провеждане на военни операции. Това ще доведе до ускоряване развръщането и подобряване на логистичната поддръжка на силите в мисии и операции, учения и други военни мероприятия.
Решението на Министерския съвет ще способства за изпълнението на поетите ангажименти от Република България по линия на Постоянното структурирано сътрудничество в областта на отбраната. Цели се повишаване на отбранителните способности за гарантиране на националната сигурност в рамките на Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) на Европейския съюз.
Министерският съвет одобри актуализираната рамкова позиция по Съобщението на Европейската комисия до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите „Европейска зелена сделка“.
Министерският съвет одобри актуализираната рамкова позиция по Зелената сделка
Актуализацията на рамковата позиция, приета на 27 февруари 2020 г., е във връзка с необходимостта от отчитане на постигнатия напредък и развитие в съответните сектори на политиката, в съответствие с публикуваните нови инициативи в изпълнение на времевия график на пътната карта към Зелената сделка.
С актуализираната позиция България отбелязва, че би могла да подкрепи предложеното повишаване на целта за намаление с 55% на емисиите СО2 до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г., при условие, че бъдат осигурени адекватни компенсаторни механизми. Необходимо е също да бъде гарантирано балансирано и справедливо разпределение на ползите и тежестите, съпътстващи прехода, между отделните държави членки. Постигането на така декларираните по-амбициозни цели ще бъде предизвикателство за България, поради което ще бъде необходимо адекватно финансиране, особено в рамките на бюджета на ЕС, при отчитане на националните нужди и специфики.
Евентуалното увеличение на енергийните цели на ниво ЕС следва да се реализира на база използване на най-разходооправдания потенциал и адекватни стимули, а не чрез налагане на нови по-високи обвързващи национални приноси от държавите членки, се отбелязва в позицията. Финансовите инструменти на ЕС следва да съдействат за постигане на заложените амбициозни цели.
Одобрени са резултатите от заседанието на Съвета по конкурентоспособност на ЕС в част „Научни изследвания“
Министерският съвет одобри доклада с резултатите от заседанието на Съвета по конкурентоспособност на Европейския съюз в част „Научни изследвания“, който се проведе на 29 септември в гр. Брюксел. В рамките на заседанието бе приет общ подход по пакет „Хоризонт Европа“, който включва Регламент за създаване на Рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“ и Решение за създаване на специфична програма за осъществяване на Рамковата програма „Хоризонт Европа“. Предстоят тристранни срещи с Европейския парламент, които ще позволят стартирането на програмата от 1 януари 2021 г. Дискутирано бе и вътрешното разпределение на бюджета на Рамкова програма „Хоризонт Европа“ (2021 – 2027 г.), който е в размер на над 85,5 млрд. евро. България подкрепи предложението за увеличаване на бюджета по Действия „Мария Склодовска- Кюри“ с 200 милиона евро, което бе одобрено от Съвета. Според заместник-министър Карина Ангелиева, която участва в заседанието, в следващия програмен период трябва да се направят по-силни взаимовръзки на „Хоризонт Европа“ с други програми на ЕС, а също така и със Структурните фондове и новият механизъм за възстановяване „Next Generation EU“. Участниците обсъдиха и въпроса за регламентираното присъединяване на трети страни към „Хоризонт Европа“, както и на възможността юридически лица да бъдат изключвани от участие в конкурси за подаване на проектни предложения, когато е необходимо да се гарантира защитата на стратегическите интереси на Съюза и на държавите членки.
Одобрени са също така резултатите от неформалната видеоконферентна среща на министрите на вътрешните работи, организирана от Германското председателство на Съвета на ЕС на 8 октомври. Проведени бяха дискусии относно Пакта за миграция и убежище, както и Европейското полицейско партньорство – стратегическият път напред.
Неформална видео конференция на министрите на външните работи/търговията на ЕС ще се проведе на 9 ноември в гр. Брюксел, Белгия. В дневния ред са включени преглед на търговската политика на Европейския съюз и перспективи за Световната търговска организация, търговски отношения с Китай, по-конкретно преговори по Всеобхватно инвестиционно споразумение, и търговски отношения със САЩ.
Съвет „Общи въпроси“ (СОВ) ще заседава на 10 ноември чрез видеоконферентна връзка. СОВ ще започне подготовката на заседанието на Европейския съвет, насрочено за 10-11 декември. Ще се проведе дискусия относно докладите по всеобхватния механизъм по върховенството на правото за пет държави членки – Белгия, България, Чехия, Дания, Естония. България последователно подкрепя създаването на общоевропейски механизъм, оценяващ върховенството на правото във всички държави членки по обективен, безпристрастен и недискриминационен начин. Съветът ще обсъди още хода на преговорите за бъдещите отношения с Обединеното кралство, прилагането на Споразумението за оттегляне и подготвеността на ЕС за всички възможни сценарии след края на преходния период на 31 декември 2020 г.
Правителството одобри Годишен отчет за 2019 г. за изпълнението на концесионен договор за добив на блатно кокиче
Министерският съвет одобри Годишен отчет за 2019 г. за изпълнението на концесионен договор за добив на блатно кокиче.
Концесията се предоставя за 20 години, с гратисен период, през който концесионерът не дължи годишно концесионно плащане за 10 от тях.
Отчетено е изпълнението на концесионния договор, предприетите действия, изводи и анализ на изпълнението на задълженията по него.
Анализът за периода показва, че се изпълняват условията на концесията.
Правителството предлага проф. Пламен Павлов за награждаване с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – първа степен
Министерският съвет дава предложение на президента на Република България за награждаване на проф. Пламен Павлов с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – първа степен, за неговите заслуги в областта на образованието и популяризирането на българската история.
Пламен Павлов е роден е на 12 юли 1958 г. в село Пейчиново, област Русе, в семейство на учители. През 1982 г. завършва история във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. От 1984 г. е преподавател по история на Византия и балканските държави през периода IV – XV век в същия университет. От 1995 г. заема академичната длъжност „доцент“, а през 2012 г. придобива научната степен „професор“.
Проф. Павлов е автор или съавтор на повече от 400 статии, студии, книги, учебници, енциклопедии, публицистика, поезия, сред които са „Кратка история на българския народ“, „Залезът на Първото българско царство“, „Българската писменост – европейски феномен“, „Забравеното Средновековие“. Той развива активна общественополезна дейност, като участва в различни форуми и изяви на български общности в чужбина.
Проф. Пламен Павлов е инициатор и участник в създаването на различни научни, културни и обществени проекти – серията от международни научни конференции и издания „Българите в Северното Причерноморие“ (от 1992 г.), издигането на паметници на кан Кубрат при с. Мала Перешчепина до Полтава, Украйна (2001 г.), на Св. Св. Кирил и Методий в Микулчице в Чехия (2009 г.), и други. Той е инициатор за създаването на наградата „Света Злата Мъгленска“ за българка на годината от общностите в чужбина (2009 г.), и на други начинания, насочени към утвърждаването на единството на българската нация.
В периода 1998 – 2002 г. е председател на Държавната агенция за българите в чужбина, а през 2018 г. е обявен за почетен гражданин на град Велико Търново. В същата година е избран за председател на Фондация „Васил Левски“.
Проф. Павлов е член е на редколегиите и редактор на редица научни издания. Сценарист и консултант на документални филми, посветени на българското минало и съдбата на българите в чужбина. През 2018 и 2019 г. се включва в инициирания от проф. Николай Овчаров проект „Мисия България“, заедно с когото изнасят лекции за българското културно-историческо наследство пред учени, студенти, дипломати и представители на българските общности в над десет държави от Европа и Азия.
Министерският съвет одобри промени в Закона за подпомагане на земеделските производители
Министерският съвет одобри изменения в Закона за подпомагане на земеделските производители. С извършените промени ще се прецизира нормативната уредба в областта на контрола и ефективността на отпусканите средства за подпомагане на земеделските производители. Въвеждат се механизми за по-прецизно определяне на площите, за които се иска подпомагане, както и допълнителни и административни мерки за стопани, които не спазват договорните отношения за имоти от държавния и общински поземлен фонд.
С измененията в Закона се предвижда допълнителна възможност за земеделските стопани да се запознаят и да изразят несъгласие с използвани данни, които са от значение за размера на отпусканото финансово подпомагане по схеми и мерки от Общата селскостопанска политика.
До 2023 г. се удължава срокът за прилагането на схемата за държавна помощ „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство”.
Удължава се с пет години срока за предоставяне от общинските съвети на земите от остатъчния поземлен фонд – общинска собственост, т. нар. „земи по чл. 19“, с цел довършване на поземлената реституция по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Очаква се промените да доведат до положително въздействие за всички идентифицирани заинтересовани страни, като регулират по-ефективно обществените отношения в сферата на земеделието.
Приет е Правилник за прилагане на Закона за социалните услуги
Правителството прие Правилника за прилагане на Закона за социалните услуги (ЗСУ). С правилника се регламентира редът за насочване за ползване на социални услуги, както и за изготвяне и актуализиране на индивидуалната оценка на потребностите и на индивидуалния план за подкрепа. Определено е минималното съдържание на договора за ползване на социални услуги, условията за неговото прекратяване и продължаване. Урежда се редът за сътрудничество и координация между доставчиците на социални услуги, когато лицето ползва социални услуги от различни доставчици, както и координацията при подкрепа от различни системи. Определят се условията и редът за ползване на заместваща грижа.
С правилника за прилагане на Закона за социалните услуги се определят елементите на разходите, които формират размерите на стандартите за делегираните от държавата дейности за различните социални услуги, както и начинът за формиране на размера на таксите за ползване на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет. Уреждат се случаите, в които лицата не заплащат такса за ползване на социална услуга в пълен размер, както и социалните услуги, за които не се заплаща пълен размер на таксата. Регламентира се и редът за създаване, промяна на броя на потребителите и мястото на предоставяне на социални услуги съгласно Националната карта на социалните услуги и стъпките за предварително одобрение от Агенцията за социално подпомагане за създаване на социални услуги. С правилника се определя и редът за провеждането на конкурсите за възлагане на социални услуги, договорите за възлагане, оценката на тяхното изпълнение и други.
Всички лица, които досега ползват финансирани от държавния бюджет социални услуги, ще могат да продължат да ползват същите услуги, независимо от настоящия им адрес. Предвидено е и, че до приемането на новите стандарти за финансиране (за 2022 г.) насочването за ползване на финансирани от държавния бюджет социални услуги ще се извършва от дирекциите „Социално подпомагане“, като само за ползването на асистентската подкрепа насочването ще бъде от общините.
Одобрени са промени в Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане
Правителството прие промени в Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане (АСП) в съответствие с въведената нова правна рамка в областта на социалните услуги и на мрежовата и информационната сигурност.
С предвидените промени се прецизират функциите на изпълнителния директор на агенцията и се осъществяват изменения в зоните на функционална отговорност на специализираната администрация в съответствие със Закона за социалните услуги и Закона за личната помощ.
С цел осигуряване на сигурността на използваните от агенцията мрежи и информационни системи се създава длъжност „служител по мрежова и информационна сигурност“ на пряко подчинение на изпълнителния директор на АСП и се определят неговите функции. С оглед промените в зоните на функционална отговорност на Инспектората, произтичащи от въведената нова правна рамка в областта на социалните услуги, неговата численост се увеличава с три щатни бройки. Осигуряването на четирите щатни бройки ще се осъществи чрез вътрешна реорганизация в рамките на Агенцията за социално подпомагане и няма да доведе до промяна в съществуващата щатна численост на агенцията.
Разширяват се правата на непълнолетните участници в наказателния процес
Делата за престъпления, извършени от непълнолетни, ще се разглеждат с предимство и при закрити врати от съдии, притежаващи специална подготовка в областта на правата на детето. Специална подготовка ще се изисква и от прокурорите и разследващите органи в рамките на досъдебното производство по такива дела. Това предвиждат част от измененията и допълненията на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), приети от правителството днес.
С проектозакона се въвеждат разпоредбите на Директива (ЕС) 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство и изискванията на Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета.
Предложенията предвиждат задължително изготвяне на характеристика на непълнолетния обвиняем, за да се установят неговите специфични потребности по отношение на организацията на защитата, продължаването на образованието, обучението и ефективното реинтегриране в обществото. След предявяването на постановлението за привличането на непълнолетния като обвиняем, органът на досъдебното производство ще изисква от инспектор при детска педагогическа стая по местоживеене изготвяне на характеристика за установяване на личностните особености на обвиняемия, като въпросната характеристика ще се изготвя е участието на непълнолетния, а когато е подходящо в изготвянето й участват родител, попечител или друго лице, което по закон полага грижи за обвиняемия, както и други лица, които разполагат е информация за личността му, включително и посочени от него.
На непълнолетния обвиняем се предоставят редица допълнителни права, а именно: родител, попечител или лице, което по закон полага грижи за него, да получи пълна информация за правата му в наказателния процес; да бъде придружаван в съдебните заседания от родител, попечител или лице, което по закон полага грижи за него, а когато това е в негов най-добър интерес и няма да затрудни наказателното производство и в действията по разследването на досъдебното производство; на медицински преглед при задържане; установяване на личностните му особености, както и да получи защита на правото на личен и семеен живот чрез ограничаване на разпространяването на информация.
Регламентира се задължението да се правят звукозапис и видеозапис при разпит на непълнолетен, задържан или обвинен за престъпление, за което се предвижда не по-малко от 10 години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание. Изключения от това правило ще са допустими само ако на разпита са присъствали родител, попечител или лице, което по закон полага грижи за обвиняемия, педагог, психолог, лекар, притежаващ подходяща специалност, или друг специалист.
Предвижда се редуциране на сроковете при задържане на непълнолетен обвиняем, като е записано, че явяването му пред съда се осигурява незабавно от прокурора, който при необходимост може да постанови задържане на обвиняемия до 48 ч. за довеждането му. Мярката за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от 5 месеца, ако лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление, и повече от 1 година, ако е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда не по-малко от 15 години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание. Във всички останали случаи задържането под стража в досъдебното производство не може да продължи повече от 2 месеца.
Чрез въвеждането на Директивата за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления се цели осигуряване на подходящи мерки, които да доведат до намаляване на риска от вторично и повторно виктимизиране, сплашване и отмъщение от страна на извършителя и до адекватна подкрепа, съобразена с нуждите на пострадалия и неговите близки.
Разширява се списъкът с процесуални права на пострадалите, като се добавя правото им да бъдат придружавани в наказателния процес от лице по техен избор. Това право може да бъде ограничено, когато присъствието на избраното лице противоречи на интересите на пострадалия или може да затрудни наказателното производство.
Ограничава се възможността за провеждането на повторен или допълнителен разпит като свидетел, което цели да намали ненужния стрес за пострадалия, причинен в резултат на многократното преживяване на последиците от извършеното.
Създава се нова уредба за „свидетел със специфични нужди от защита“. Тя предвижда разпитът на такъв свидетел да се провежда при вземане на мерки за избягване на контакт с обвиняемия, включително чрез видеоконференция или телефонна конференция. Ако това няма да затрудни сериозно наказателното производство, разпитът на свидетел със специфични нужди от защита се извършва: в подходящо помещение, предназначено за тази цел; в присъствието на педагог или психолог и от един и същи разследващ орган, ако е необходим повторен разпит. В случаите на домашно насилие или на престъпление против половата неприкосновеност по искане на пострадалия разпитът може да се извърши от лице от същия пол.
За целите на повишаването на ефективността на разследванията в рамките на Европейския съюз и подобряване на равнището на закрила на пострадалите се предлага създаването на ново правомощие на прокурора, според което, когато престъплението е извършено в друга държава членка и не е подсъдно на български съд, той следва да уведоми компетентния орган на другата държава за извършеното престъпление.
С настоящия законопроект се предлагат изменения в Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления.
Създава се изцяло нова глава, която урежда процедурата за извършване на индивидуалната оценка на пострадалите. Тя следва да бъде извършена веднага след подаването на сигнала за извършеното престъпление. Целта е да се установи наличието на специфични нужди от защита и да се определят мерките, които да бъдат предприети спрямо пострадалия. Процедурата трябва да се основава на обективни критерии, като при оценката се вземат предвид видът и характерът на престъплението и обстоятелствата, свързани с него; видът и степента на претърпените вреди; възрастта, интелектуалното развитие, емоционалната и социалната зрялост, образованието на пострадалия, както и други негови личностни особености.
Проектозаконът дава възможност на членовете на семейството на пострадалия (съпругът, съпругата, лицето, с което той се намира във фактическо съжителство, възходящите, низходящите, братята, сестрите и издържаните от него лица), претърпели имуществени и неимуществени вреди от престъпления от общ характер, също да получат подпомагане по реда на закона.
България прие план при Брекзит с или без сделка
Правителството прие План за действие на Република България за подготвеността за бъдещите отношения между Европейския съюз и Великобритания.
Планът предвижда законодателни дейности и адаптация на нормативната уредба, координационни мерки, информационни дейности, както и сключването на двустранни и многостранни споразумения в различни сфери, в случай, че ЕС не предвижда общ подход за действие в тях при оттеглянето на Великобритания без сделка.
Като част от мерките, които се предвиждат, са сключването на двустранни споразумения относно въздушния транспорт, автомобилните превози на пътници и товари, както и за обмен на информация по отношение на ДДС и събиране на публичните вземания.
Сред информационните дейности, които държава ще предприеме като част от Плана, са актуализирането на раздела, посветен на Брекзит, на официалния сайт на Министерството на външните работи и провеждането на информационна кампания, насочена към българските фирми, за последиците от излизането на Великобритания от Съюза, организирана от Министерството на правосъдието и Агенцията по приходите.
Планът предвижда предоставяне на консултации и информация на български граждани, пребиваващи в страната, относно правата им след оттеглянето на страната от ЕС, както и относно реда за ползване на медицински услуги от гражданите на с легален престой или пребиваване във Великобритания, както и по отношение на лицата, попадащи извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Тези дейности се осъществяват от Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, Посолството ни в Лондон и Министерството на труда и социалната политика.
Одобрено е споразумението със Световната банка за изработване на териториални планове за преход в България във връзка със Зелената сделка
Международната банка за възстановяване и развитие (Световната банка) ще окаже консултантска помощ на България при подготовка на териториалните планове за преход във връзка със Зелената сделка в осем региона на страната – Стара Загора, Перник, Кюстендил, Хасково, Сливен, Ямбол, Варна, Бургас, Ловеч, Габрово и Търговище. На днешното си заседание Министерският съвет одобри сключеното между Министерството на енергетиката и Световната банка споразумение за това и взе решение да предложи на Народното събрание да го ратифицира със закон.
Споразумението на стойност 2.5 млн. лв. беше подписано на 30 септември 2020 г. в София. Средствата ще бъдат осигурени от Оперативна програма „Добро управление“ 2014 – 2020 г. Документът предвижда Световната банка да осигури подкрепа на Министерството на енергетиката за изготвянето на териториални планове за справедлив преход в осемте области във връзка с изпълнение на изискванията на Механизма за справедлив преход. Териториалните планове за преход следва да очертаят процеса в съответствие с Интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата и да определят най-засегнатите територии, които се нуждаят от подкрепа. Планът за всеки регион следва да представя социалните, икономическите и екологичните предизвикателства и да идентифицира нуждите от икономическа диверсификация, преквалификация и възстановяване на околната среда при отчитане на спецификите. Подготовката на териториалните планове е ключово условие за получаване на подкрепа от Фонда за справедлив преход във връзка с европейската Зелена сделка.
Правителството одобри позицията и състава на българската делегация за 73-тата възобновена сесия на Световната здравна асамблея
Министерският съвет одобри позицията и състава на българската делегация за 73-тата възобновена сесия на Световната здравна асамблея, която ще се проведе от 9 до 14 ноември във виртуален формат.
Дискусиите ще обхванат следните теми от предварителния дневния ред на Асамблеята: Първична медицинска помощ, Превенция и контрол на хроничните незаразни болести, Ликвидиране на туберкулозата, Комплексна, ориентирана към потребностите на хората офталмологична помощ, Глобална стратегия и план за действие в областта на общественото здраве, иновациите и интелектуалната собственост, Подготвеност и отговор на общественото здравеопазване, Изпълнение на Международни здравни правила (2005) и др.
Българската делегация ще гласува в съответствие с общата позиция на страните от Европейския съюз и ще отстоява българските приоритети, отразени в националните секторни политики и нормативни документи.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
