Именници на Видовден са хората, носещи имената Видо, Вида, Виден, Видена, Видослав, Видослава, Видостин, Видостина, Видела.
По стар стил Видовден се отбелязва на 28 юни, а по нов – на 15 юни. Интересното е, че денят не е включен в църковния календар, тъй като не съществуват сведения за светец, носещ това име. Денят е за предпазване от градушки и други природни бедствия. Счита се, че именно те поразяват виновните и един ден става ясно кои са хората, сторили злини.
Видовден се свързва и с култа към слънцето, затова хората посрещат изгрева му с вярата, че това ще им даде здраве и сила.
В България Видовден се отбелязва предимно в районите на Годеч, Брезник и Трън.
В Граовския край на този ден се изпълнявали и любовни практики и обреди. Момите миели косите си с видовска вода, за да са хубави и буйни и за да привличат момците. В нощта срещу празника отрязвали три стръкчета от растението шавар и всеки един наричали с името на ергена, по когото се заглеждали, който стрък порасне най-много до другия ден, този момък щял да бъде техен.
Видовден е ден за равносметка и разплата, много хора са вярвали, че на него ще излязат на светло всички истини и лъжи, всички грехове и свети дела и всеки ще поеме полагащата му се отговорност. Затова и фразата „Ще дойде Видовден“ и днес се използва много често.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram