Моят град няма облик и то отдавна. Отмина времето, когато Казанлък имаше свой специфичен аромат. Това звучи доста носталгично, но Казанлък загуби онзи свой привкус и заприлича на много обезличени български градове. Объркан и неподреден, далече от естетическите изисквания.
Вярно, през изминалите години се направи не малко и това не бива да се отрича. Но днес сме длъжни да попитаме за социалния ефект на всеки вложен лев и за естетическата стойност на направеното. В Розариума се вложиха много средства – 6 милиона лева, но един розов храст не цъфна. Да, децата намериха там своята площадка за игра, но паркът не е само детска територия. Възрастните намаляват, защото трудно понасят топки и колелета.
Всеки идва и на парче решава – тук площадка ще опъне, там асфалтиране ще „поникне”, но ни поглъща асфалтовата мания. Някъде там, друг боднал растение, като събудил се внезапно художник, който лепва поредното парче към неподредения пъзел.
И така, изтичат пари, но ефект няма. Градът е объркан, разностилен като циганска котурка на кръпки, няма го излъчването – онова, което го прави уютен и стилен. И като прибавим роящите се тенекиени гаражи – картинката е пълна. Още личат дупките на съборените Млекоцентрала, Месокомбинат, Вакуумна фабрика. И не е задължително представителни дейности да са в нови сгради. Традиционният музей на бирата в Берлин се урежда в стара изба. Но ние не сме научени да спастряме всеки лев от европарите. Иначе тук лепната Японка, там се пъчи непорасналият Скобелев. А грешките се роят. ВИК е на концесия, пречиствателна станция се открива, а цената на кубик вода расте. На концесия е и общинският транспорт, но механизмите за контрол намаляват. Намаляват и свободните тротоари. Най-честата картинка е майка с количка на платното, а колата, паркирана върху тротоар. Не че без кола е предпочитан – изкорубени плочки, разкривени и грозни повърхности. Тук някой боднал изсъхнало растение, достойно за съжаление, защото вложените средства няма да разцъфнат.
Задачата на един кмет е не да разпродава, а да управлява разумно ресурсите. Да създава условия за бизнес, да увеличава собствеността на общината и да бди за икономическия и социален ефект на всеки вложен лев. Иначе управление за какво ни е нужно? За едното представителство и срязване на лентички. Мерси! Не си струва. Да опитаме и изберем работещия модел – кандидат има, просто го посочете. И няма да сбъркате….
Веселина Дервишева
Авторката е дългогодишен преподавател по български език и литература в казанлъшките училища. Последното й работно място, преди да се пенсионира, е ПГ „Иван Хаджиенов“
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
