Преди точно 1090 години, на 27 май 927 г., по време на приготовления за военен поход към Константинопол, на 63 или 64 г., умира цар Симеон I, българският владетел, наречен от народа си Велик. Българският цар, опитен дипломат, изтъкнат пълководец и книжовник, умира след 34-годишно управление на държавата. Роден е в Плиска през 863 или 864 г. Велики са постиженията на неговото управление. Наред с успешните войни, цар Симеон I превръща България в трети културен център на тогавашния свят. Неговото време е време на териториално разширение – България мие бреговете си на три морета, това е време и на недостигнат през вековете културен разцвет, наречен по-късно Златен век на българската култура.
Симеон застава начело на държавата, след като по-големият му брат – Владимир Расате, е свален от трона и ослепен, заради опита си да върне страната към езичеството. Старият цар Борис напуска манастира, за да защити делото на своя живот. Той поставя на трона най-малкия си син, който бил готвен за глава на българската църква. Символичен край на езическото минало е поставен с преместването на столицата от Плиска в Преслав. Освен това българският става официален език в богослужението. Въпреки, че не е подготвян за владетел (той е трети син на Борис), Симеон е един от най-ерудираните хора в страната. Младият цар получава образованието си във Византия. Той е възпитаник на престижната Магнаурска школа. В столицата на Византийската империя получава отлично образование и изучава реториката на Демостен и Аристотел. Но въпреки, че е наричан във византийските хроники „полугрък”, неговата политика изцяло е подчинена на българските интереси. Още с възкачването си на престола Симеон започва война с Византия. Конфликтът е предизвикан от преместването на българското тържище от Константинопол в Солун през 894 г. Тези действията на Византия засягат, както икономическите интереси на България, така и нейният международен престиж. В отговор българската войска нахлува в източна Тракия без да срещне никаква съпротива. Поставя се началото на продължителен военен конфликт. Две години след началото на войната Византия е принудена да иска мир. Великата империя се задължава да изплаща на България годишен данък. През следващите години, за първи път в историята си, българската държава достига до Адриатическо море. През 904 г. тържището ни е върнато обратно в Константинопол, а българо-византийската границата минава на 20 км от Солун. През 912 г. Византия отказва да плати годишния си данък към България и Симеон обсажда Константинопол. След продължителни преговори през есента на 913 г. е сключен мир, с който официално е призната царската титла на българския владетел. Година по- късно във Византия е извършен държавен преврат. Започва трескава подготовка за война с българите. На 20 август 917 г. близо до река Ахелой войските на Симеон за пореден път разбиват противника. Погромът на византийците е пълен. Победите обнадеждават царя и той започва да мисли за завладяването на Константинопол. Да бъде император на ромеите и българите става негова цел. Израз на това му намерение е титлата с която се именувал — „Василевс на всички българи и гърци“, „Симеон в Христа Бога — самодържец на всички българи и ромеи“. Осъзнавайки, че византийската столица не може да бъде превзета без силен флот, Симеон прави опити да се съюзи с арабите. Опитите му обаче не се увенчават с успех. Това обаче не води до застой във външната му политика. В отговор на антибългарската политика на сърбите, Симеон сломява войските им и премахва държавата от картата на Балканите. Следва конфликт с хърватско кралство, вероятно предизвикан от Византия. Това е първата война, която българският владетел губи. И последната, която води… Успоредно с големите военните успехи, Симеон постига завидни резултати и вътре в страната. Управлението му е белязано от разцвет на книжнината, архитектурата и изкуствата. Столицата е сравнявана от съвременниците с Константинопол. В Преслав са “Златната” църква и тронната зала, които се отличавали с великолепието си. По това време е създадена и преславската рисувана керамика, която следвала най-престижните византийски образци. Симеон събира около себе си т. нар. Симеонов кръг – някои от безспорните литературни творци в Българското средновековие. Самият цар също се изявява като автор. Жанровете, в които литераторите творят, са поучителни слова, похвални слова, жития, химнографически произведения, поезия, хроника, летопис, исторически разказ. Забележителни са „Шестоднев“ от Йоан Екзарх, „Учително евангелие“ (включващо в себе си и „Азбучна молитва“) от Константин Преславски, „За буквите“ на Черноризец Храбър. Имената на други автори от Симеоновия кръг са Тудор Докс, Презвитер Йоан и Презвитер Григорий, от които нямаме запазени произведения.
Управлението на цар Симеон бележи връх в историята на първата българска държава. По негово време, освен до невиждано до тогава териториално могъщество, страната става средище нa културен и духовен живот. Победите на бойното поле му позволяват да укрепи международния авторитет на България, оставяйки след себе си могъща държава, простираща се от Карпатите до Беломорието и от Черно до Адриатическо море. Въпреки почти непрекъснатите войни с Византия, той укрепва властта си вътре в държавата и провежда стабилна вътрешна политика. Симеон се жени два пъти. От първата си съпруга, за която не се знае нищо, той има син на име Михаил. Може би заради ниския произход на майка му, той е изключен от наследяването на трона и е изпратен в манастир. От втората си съпруга, сестра на влиятелния аристократ Георги Сурсувул, Симеон има трима синове – Петър, който го наследява като цар на България през 927 г.; Иван, който организира неуспешен заговор срещу брат си през 929 г., след което бяга в Източната Римска империя; и Вениамин, който според лангобардския хронист Лиутпранд притежавал силата да се превръща внезапно във вълк или друго хищно животно. Симеон има и няколко дъщери, една от които се опитва да ожени за император Константин VII през 913 г., но замисълът му се проваля. Управлението на цар Симеон бележи връх в историята на Първото българско царство, затова народът го знае като Симеон Велики.
Последвайте ни и в Телеграм
