Изложбата „Иван Милев. По пътя на страданието“ бе открита на 21 март в навечерието на празника на старопрестолно Велико Търново. Гостуването на изложбата във Велико Търново се превърна в празник, който събра десетки почитатели на изкуство в прекрасното музейно пространство на хан „Хаджи Николи“.
Това е първото самостоятелно представяне на Иван Милев във Велико Търново и част от политиката на екипа на Художествена галерия – Казанлък за социализирането на наследството на автора. Тази експозиция се явява естествено продължение на цикъла от изложби, реализирани през миналата година в Рим (Италия) и Виена (Австрия). Два града, които Иван Милев посещава съответно през 1923 и 1926 г.
97 години след първото пристъпване на Иван Милев по калдъръмените улички на Велико Търново той се завръща в този град, който определя като „приказка“. Макар и посмъртно, жителите и гостите на града имат възможност в следващите месеци да се взрат в образния свят на автора. В негови творчески опити, някои от които непоказвани пред българска публика. В произведения, отразяващи скитничествата на Иван Милев по пътя на страданието. Произведения – своеобразни покаяния на художника.
1926-а е преломна в краткия житейски път на автора. Тогава той не само ще получи истинското признание за таланта си, не само ще стане баща, но и ще направи безценен дарителски жест – ще дари едно от най-ярките си творения – картината „Ахинора“ на родния си град. Картина, която в настоящата експозиция може да бъде видяна само до 31 март. Това е последното планувано излизане на картината от Казанлък, където предстои откриването на самостоятелен музей на творбата – „Домът на Ахинора“.
1926 година за Иван Милев е свързана и с друго едно пътуване. Пътуване до Велико Търново. На 26 юли в свое писмо до съпругата си – оперната певица Катя Наумова, с болезнена искреност ще сподели:
„Качих се на трена и за 11 лв. отидох до Търново. Оставям да говоря после, като се видим, за тоя град – това наистина е Испания. Трябва да дойда тук най-малко един месец, за да мога да дам онова, което ми направи впечатление. Това е една приказка. Трябва двама да отидем и това ще дойде скоро“.
Това е и първото посещение на художника в столицата на Второто българско царство. Желанието за скорошно завръщане никога не се реализира, защото само след броени месеци, на 25 януари 1927 г., смъртта ще го застигне, колкото неочаквано за близките и приятелите му, толкова сякаш очаквано от него самия.
Куратор на изложбата е директорът на Художествена галерия – Казанлък д-р Пламен Петров. „С благодарност към всички гости и фотографката Марина Чамуркова, и разбира се към нашите сърцати домакини Силвия и Любо, с които заедно мечтахме да реализираме тази изложба. Вижте я до края на октомври“, обърна се д-р Петров към жителите и гостите на старата ни столица.
Снимки и текст: Художествена галерия – Казанлък
Последвайте ни и в Телеграм
