Васил Томов е на 43 години и роден е в Казанлък, където живее и работи до днес. Той е семеен с две деца. Завършил е средното си образование в казанлъшкото СОУ „Екзарх Антим I“. След това заминава за Англия и завършва бизнес администрация в университета в Кент. Владее два езика.
След като живее в чужбина няколко години през 2001г. година Васил се завръща в България. Трупа опит в различни сфери преди да се насочи към козметичната индустрия. В момента е собственик и мениджър на фирма производител на продукти за хигиена.
Г-н Томов, за втори път сте в листата с кандидати за народни представители на ПП. Какво ви мотивира този път да се включите?
Както и друг път съм казвал, чувствам се добре в отбора на „Продължаваме промяната“, а и сега след обединението виждам, че сме още по-силни и че имаме капацитета и уменията да подобрим живота на хората в България.
Другият ми основен мотив е, че съм силно притеснен от популисткото повърхностно говорене на политически партии прокламиращи: България да не приема еврото, да не влизаме в Шенген, да не влизаме в еврозоната, да запазим неутралитет във войната в Украйна. Не разбирам хората, които застават зад тези лозунги и бих искал да направя всичко възможно, за да ги убедя че това са много погрешни тези и биха върнали страната ни в далечното минало.
Със сигурност имате своя оценка на бизнес средата. Как се промени тя от предишния парламентарен вот и как й се отразява ситуацията в страната – без бюджет, с висока инфлация?
При последните избори през октомври военните действия в Украйна бяха в активна фаза и повечето суровини и енергоизточници бяха започнали своя възходящ тренд. Сега се забелязва стабилизиране и дори спад в някои цени, но по-големия проблем е, че потреблението силно спадна и хората се ограничиха да купуват само продукти от първа необходимост. Затова в момента вътрешния пазар е много стегнат и икономиката се крепи на фирмите които продават на европейските пазари или изнасят за трети страни. Освен това в Казанлък се намира и най-големия изцяло български работодател, които е в постояна кампания по набиране на нови работници и няколко пъти през последната година вдига заплатите. Разбира се има и други експортно ориентирани предприятия в града, на които кризата не им се отразява и така Казанлък остава в една много по-добра позиция спрямо повечете други градове в България.
Има ли как да бъде решен проблема с нарастващите цени?
Този проблем, според мен, няма бързо решение и пазара сам трябва да регулира цените на база търсенето и предлагането. В нашата програма основен приоритет е подпомагането на българските малки и средни ферми, така че да спрем да внасяме 50% от доматите, 70% от месото и 45% от яйцата. Това трябваше отдавна да бъде направено, но както е всеизвестно сектор „земеделие“ в страната от години е пропит с корупция. Голямата бюрокрация е сложила бариери пред малките и средни ферми и така българския народ става зависим от ценообразуването на големите компании. Трябва да има по-вече малки и средни независими участници на пазара, и които знае как да произвежда евтино и качествено, неминуемо ще бъде успешен. В тази връзка да вметна, че като лична позиция, смятам че трябва да се наложат ограничения на обработваема земя (без значение УПИ или земеделска земя над седма категория) да се монтират фотоволтаични паркове, след като имаме толкова много свободни покриви с изградена кабелна мрежа към тях.
Да се върнем към Казанлък, проведохте няколко срещи тук. Какво ви казват хората, какви са проблемите и има ли как те да бъдат решени на ниво парламент?
Както вече споменах повечето хора, които идват за първи път в Казанлък го определят като един оазис, закътан в подножието на Стара планина. Основните проблеми и негодувания на местните хора които споделят са на първо място разбитите улици, по които вече две години трябва да си трошим колите. Определено смятам че тук можеше много по-бързо и рационално да се случи подмяната на ВиК тръбите така че хората да не го усетят така силно.
Другият проблем са големият брой игрални зали из целия град. Защо станаха толкова много? Защо са толкова силно рекламирани навсякъде из целия град и държава? Хората попаднали в тази спирала, най-често, потъвайки в дългове емигрират от страната. И не на последно място – липсата на закрита спортна зала е другата болна тема на казанлъчани и като цяло ограниченото финансиране на повечето спортни клубове в града, но това смятам е и национален проблем. За да намерят решение тези проблеми обаче се нуждаем от стабилно правителство, което да застане зад своите политики. Ако искаме промяна не ни трябва спасител! Има как с номер 12.
Купуването и продаването на гласове е престъпление!
Последвайте ни и в Телеграм
