Като начало искам да се застраховам, че мнението ми не претендира да е професионално. Не съм нито социолог, нито политолог, политически анализи не съм правил. Изхождам само и единствено от собственото си виждане и усещане за събитията. Бързам да поясня и това, че съм политически пристрастен като симпатизант на българската десница. Умишлено не посочвам партия, защото от кошерът на десницата непрестанно излитат рояци и може да се окажа в ситуация на неактуалност.
Факт е, че президентските избори завършиха с категоричната победа на почти никому неизвестния до сега генерал Румен Радев. Победа, граничеща с разгром за опонента му, издигнат от политическа партия ГЕРБ – госпожа Цецка Цачева.
Много хора, включително и аз, си задаваме въпроса „Как се стигна до тук? Какви са причините? Можеше ли да се избегне тази катастрофа?”.
Естествено причини има и те си имат своето обяснение. На първо място е изборът на кандидат-президентската двойка и начинът и на представяне. Спомняте си, че почти половин година чакахме ГЕРБ или по-скоро господин Борисов да се накандилка и да посочи богоизбраните. През това време ни се подхвърляха всякакви възможни имена. Истината за мен е, че дори самият Борисов до последния момент, а от там и никой в партията, не е знаел кой е нароченият. Вероятно заслепен от успехите си, считайки се за богоизбран и всесилен, той посочи в последният възможен момент нея, „мамата” на нацията.
И веднага правя паралел с президентските избори в САЩ, където кампанията продължава почти осемнадесет месеца. Гласоподавателите имат възможност като през рентген да огледат кандидатите. Да ги отсеят и изберат най-доброто.
Плах опит за подобна номинация разиграха единствено симпатизантите на Реформаторския блок (в частност СДС) чрез проведеното електронно допитване.
Но да се върнем на претендента Цачева и подгласника и вицеадмирал Манушев. Не знам какви са компетенциите на госпожата – казват, че е добра, разбира си от работата. Но няма визия! Какво е визия? Това е цялостното усещане за човека – като започнеш от външен вид, начина на възприемане от обществото (вечерята за 1700 лв – пари, с които семейства изкарват цяла година, клипчето с цъфнал герб), ниският рейтинг на народното събрание, чиито председател е за втори път. Явно не беше отчетено, че не е достатъчно само да си добър администратор. Нужно е нещо повече. Но тези пропуски можеха да се преодолеят от потенциала, който има партия ГЕРБ като най-голямата в момента политическа структура. Вицеадмирала не е достатъчно познат като обществена фигура. Информацията, която получих за него от независими източници, е много добра, изключително качествен човек. Кои са другите причини за неуспеха?
Обвързването на резултата от първи тур със съдбата на правителството. Въпреки големите успехи в изграждането на инфраструктурата, санирането на сгради, ръст на икономиката – на второ място в ЕС след Румъния, подобряването на средата за живот по общини, явно нещо се беше счупило!
Защо ли му трябваше на Борисов да обвързва президентските избори със съдбата на правителството? Тук веднага може да се направи паралел с вота на доверие на първото демократично дясно правителство на Филип Димитров в началото на 90-те години. И досега няма еднозначен отговор дали беше правилна стъпка …
Десните избиратели останаха без алтернатива за втори тур. Как да избираш между двама бивши комунисти? Единият напуснал поради изискването на закона за деполитизация на армията, а другият поради политическо номадство и вероятно кариеризъм. Това буквално разтърси дясната общност. Едни решиха да изберат „по-малкото зло” гласувайки за Цачева, но една немалка част решиха да накажат Борисов, подкрепяйки Генерала.
Фрагментираното дясно политическо пространство. Опитите за единна кандидат-президентска двойка в дясно се провалиха. Или може би бяха направени така, че да се провалят, един Бог знае! Бъдещето ще покаже.
Понижаващият се рейтинг на правителството вследствие на непопулярните реформи които то провежда в най-чувствителните за обществото сфери – здравеопазване и образование. Фактически това е второто правителство през последните 27 преходни години, в които се направиха или по-скоро започнаха да се правят някакви реформи. Визирам правителството на Иван Костов. Ще добавя и реформата в армията, която би трябвало да повлияе положително на рейтинга, но която бе оплюта от комисионерите и хора като новоизбраният президент.
Допитването, инициирано от Слави Трифонов също даде своето отражение към наслоеното с години усещане, че нещата не са такива, каквито трябва да са и добави допълнително протестен вот.
Криворазбраното русофилство и т.н. санкции към Русия. Всеизвестни са топлите чувства, които изпитва българският народ към руският. Политическите русофили обаче се опитват да се възползват от тази топлота, превръщайки я в отношение към Путин и управляващата в Русия върхушка и олигархия. За мен русофилството се изроди в съветофилство. Стигна се до потъпкване на знамето на ЕС на събора на русофилите през септември на язовир „Копринка”. А темата за отношението към Русия беше една от основните в дебатите. Десните политици не успяха да наложат в дебатите тази разлика и насочиха стрелите към Русия, вместо към Путин и заобикалящата го върхушка. Искам само да напомня, че санкции срещу Русия от страна на ЕС няма, има ограничения до пътуванията на близки да Путин в страните от ЕС. Самата Русия се самоизолира, ограничавайки вноса на стоки, предимно храни, от държави от ЕС.
Мигрантската вълна и съпроводеното с това популистко говорене. Събитията, свързани с мигрантите, терористичната вълна, всяването на страх бяха като живителна сила, буквално богато наториха почвата на Национализма. И резултатите са факт.
Но най-вече протестния вот е свързан с накърненото чувство за справедливост. Това беше според мен решаващо. Почти година продължи протеста срещу вопиющата несправедливост с назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Катастрофата с КТБ съпроводена с кражбата на милиарди лева, които българския данъкоплатец трябва да възстановява напред в годините. Системната кражба на пари чрез т.н. обществени поръчки. Говори се, че на места санирането на блокове достига до 300 евро на квадратен метър – цена, съизмерима със стойноста на ново строителство. Оказва се, че не само градинки, паркове, спортни зали и магистрали иска народа.
Той очаква справедливост! Той вижда как се развиват държавите, където върховенството на закона е издигнато в култ.
Могат да се изведат и още причини, връщайки се назад във времето. Но нека професионалистите се произнесат. Предстои да видим как ще се представи новоизбраният ни Президент. За мен е важно държавата ни да се развива стабилно и независимо от политическото ръководство.
По-пълна интеграция в рамките на Европейския съюз. Сигурност, гарантирана ни от евроатлантическото партньорство.
Бончо Сарафов – кмет на община Казанлък 1991 – 1995
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
