Ах, как ври и бълбука общественият ни казан напоследък. Къкрим на тих огън, но ще омекнем ли? Вчера се смяхме на един наш хубавец, режисьор, продуцент и актьор (едновременно), дето се гордее, че го цитирали по билбордовете. Според мен тази негова изява е по-гледаема от филмите му, ама вие му се нахвърлихте, все едно знаете по новите критерии филмите му дали са от „зрителските“.
Струва ми се, че момчето се е хвалило и с някакви фестивални награди. Подозирам, че има и „зрителски фестивали“, но кой съм аз, че да подозирам неща, свързани с изкуство. Ще си трая. После ви видях да се подигравате на друг билборд за някакви награди. Виж там мога да се изказвам, нали съм рекламист. Слоганът “Скромността е за загубеняците” наистина ме кара да се радвам, че малката ми дъщеря ми все още не може да прочете текст на билборд в движение. Обаче се оказва успешно това послание – накара сума ти известни хора публично да се оттеглят от журито, включително цялата Стопанска Камара да се отрече от наградите.
Искам да ви кажа, че толкова голяма популярност за глуповат продукт с един слоган не се постига лесно. На финала да спомена надигащата се вълна от подигравки за онзи провинциален художник, дето предложил да сложим на Бузлуджа паметник на Исус, по-голям от онзи в Рио. Човекът пратил и идеен проект, скица.
Понеже знам, че няма да одобрите тази идея, давам контра-предложение. Прилагам авторска скица на проекта. Чинията на Бузлужда я превръщаме в пълна чиния с България, а над нея слагаме в цял ръст г-н Пеевски, с лъжица в ръка. Това ще е гордост, национално богатство и признание. Простете, не мога повече да пиша, понеже се вълнувам.
Радослав Бимбалов, комуникационен експерт във Фейсбук
Последвайте ни и в Телеграм
