В рамките на три дни занаятчии и майстори от цялата страна представиха своите изделия във фестивала „Шипка фест – дни на изкуствата и занаятите“. Домакин на събитието за поредна година беше етнографски музей „Чирпанлиевата къща“, а организатори са екипът на читалище „Светлина – 1861 година“, съвместно с фондация „Отворен интелект“.
Фестивалът се организира за четвърта поредна година, като това издание е направено изцяло с доброволчески труд и със собствено финансиране, разказа за БТА председателят на читалището Татяна Косекова. Каузата на тазгодишното събитие е „Нулеви отпадъци“.
„Искаме от една страна да привлечем посетители в Шипка, а от друга – да дадем поле за изява на занаятчиите“. Участниците са от цяла България и представят различни занаяти – кошничарство, ножарство, грънчарство, стъклопис и много други, посочи тя, а смисълът на фестивала е да допринесе за опазването на културното наследство.
Според Косекова най-важното за „Шипка фест“ е приемствеността, защото онези, които владеят занаятите, стават все по-малко. „Много млади хора идват и освен че виждат крайния резултат, имат възможност и да научат повече за изработката на продуктите от самите майстори, което дава възможност за предаване на автентичните български занаяти на бъдещите поколения“. По нейно мнение с всяко следващо издание фестивалът предизвиква все по-голям интерес у все по-млади посетители. „Много от занаятчиите идват на собствени разноски, защото им харесва да идват, а атмосферата е много приятна“, посочи още тя.
Основният акцент на събитието са занаятите, но то представя и три изложби. Едната е експозицията на различни български художници „Светлина за Шипка“, чиято кауза е набавяне на средства за ремонта на читалищния дом – паметник в Шипка. Другата е фотоизложба на местния фотограф Антип Обущаров, която е представена в залите на читалище „Светлина“, а на място в „Чирпанлиевата къща“ беше показан аудиовизуалният проект „Чинари“ на Линда Барбара, отбеляза Татяна Косева. Тя допълни, че фестивалът има и богата музикална програма, в която изпълнителите представят както традиционни етно ритми, така и осъвременени варианти с по-електронно звучене.
Характерното за ръчното творчество е това, че всички изделия са уникални. Такива са и творбите на Тодор Миланов от Пловдив, който от около 35 години изработва бижута от рог и седеф. Той участва в „Шипка фест“ за втори път. Представял е бижутата си на фестивали, демонстрации и базари в Пловдив, Етъра, Копривщица и други.
Има свидетелства, че с рог се изработват бижута от векове, а в България през Възраждането от него са правени основно дръжки на ножове и пистолети, разказа за БТА Миланов. „Занимавам се с това от студентските си години, когато нямаше машини. Бяхме повече хора, но много от тях се отказаха, защото занаятът е доста труден, а докато се стигне до нещо красиво, се извървява доста дълъг път“, посочи той. Изработката започва с нарязване на детайлите. „Освен ако не са черни или бели, комплект обеци и медальон трябва да бъдат изкарани от един и същ рог, тъй като всеки рог има специфичен цвят“, обясни майсторът.
След това започва реденето на седефа парче по парче. Работата е изключително прецизна, защото често се налага да се използват елементи с големина около милиметър. Следва търкане с няколко различни шкурки, след което се полира. Той подчерта, че работата му е абсолютно ръчна. „Не използвам рутерни фрези или други машини, които автоматизират процеса. Каквото и да използвам като машина за шлайфане, държа елемента с ръка, защото рогът е мек и може да поеме грапавината на клещите“, разказа Тодор Миланов. Той посочи, че клиентите понякога не могат да разберат, че по тази причина малкото изделие е по-трудно за изработка от голямото и при ръчните изделия размерът на продукта не е определящ за цената.
Той обясни, че не обича да повтаря елементите си. „За мен не е интересно да направя десет чифта от определен модел, макар да имам каталог. Правя ги според рога, защото самият рог дава идея за формата на изделието“, посочи майсторът.
„Някои колеги изправят рог, но аз не го правя, защото съм забелязал, че от слънцето той се връща обратно в първоначалната си форма, а това с времето ще развали инкрустрацията на седеф. Изправянето не е проблем при ножарството например. Аз работя по примитивния начин – дори рогът да е дебел, го свалям до 3- 4 милиметра, но по този начин не се нарушава неговата структура“, обясни още Миланов.
Рогът е един от многото материали, които представиха участниците във фестивала. Показани бяха изделия от вълна, от дърво и метал, плетива, козметични продукти, стъклопис, живопис и много други. Посетителите, много от които деца, имаха възможност да усетят занаятчийския дух и да научат повече за местния поминък и култура. Не на последно място, организаторите бяха обърнали внимание на ножарството, което е особено характерно за историята на шипченския край. Посетителите имаха възможност да видят как се кове стоманата и да научат повече за всички процеси, свързани с един от основните поминъци на региона.
БТА
Последвайте ни и в Телеграм
