Арх. Стефан Стайнов навърши 90 години

Арх. Стефан Стайнов е роден на 25 януари 1935 г. в София, в семейството на знаменитият български композитор и общественик Петко Груев Стайнов, произхождащ от Стайновия род на видни и заможни казанлъшки индустриалци. Малкият му син – Стефан, завършва висшето си образование през 1958 г. в „ Инженерно-строителен институт“ (ИСИ) в гр. София, днес „Университет по архитектура, строителство и геодезия“ (УАСГ) – специалност „Архитектура“. През последните години на следването си участва в архитектурни и градоустройствени конкурси, което го насочва към специализация в областта на пространственото планиране и градоустройството. По това време вече владее добре френски, немски и руски език.

Забележителната професионална кариера на арх. Стайнов започва през 1960 – 61 г. във Франция, като стажант в бюрата на проф. Жан Роайе, архитектите Еом и Персиц и проф. Калса, където осъществява своето желание за специализация в областта на урбанизма, като участва в разработването на градоустройствени проекти за Франция, Алжир и Кралство Белгия. Същевременно редовно посещава лекции в Института по градоустройство в Сорбоната. По време на обучението си във Франция усвоява от водещи за времето си урбанисти, европейските принципи за устройствено планиране, според които, различните фактори, чрез взаимно проникване и въздействие, влияят съществено при формиране на урбанистичното решение, а специалистите от мултидисциплинарния екип се съобразяват един с друг и се допълват.

След завръщането си в България през 1961 г. започва работа като групов ръководител в проектантската организация „Главпроект“ в София, където участва в общи градоустройствени планове на наши градове и успоредно с това работи като хоноруван асистент в катедра „Градоустройство“ на ИСИ. От 1963 до 1966 г. работи в Алжир като главен архитект на Бюрото за индустриализация при Министерството на индустрията и мините и лично проектира градоустройствените планове на някои производствени зони и културно-битови сгради в тях. В Алжир изгражда качествата си на административен ръководител и усъвършенства пословичната си организираност, които успешно проявява в следващите се позиции на ръководител на различни нива. След завръщането си в България през 1966 г., продължава да работи в проектантската организация „Главпроект“ в София и като хоноруван асистент във ВИСИ.

През 1968 г. преминава на работа в новосъздадената дирекция „Генплан“ в Комплексен научно-изследователски проектно-проучвателен институт (КНИПИ) Софпроект, първоначално като началник отдел, а от 1972 г. и като директор на дирекцията до 1977 г. През този период осъществява авторско ръководство на работата по генералния план на София и Софийската агломерация и други устройствени планове. Като нещатен сътрудник в Държавния съвет по опазване и възпроизводство на околната среда, ръководи разработването на директивните документи, отнасящи се до развитието на столичния град и агломерацията. Като директор, създава и ръководи колектив от експерти и сътрудници, с които изготвят плана на Столицата и Софийско-Пернишкия под-район, който в края на 1976 год. докладва пред Обществения съвет на гр. София. Приемането на плана се отлага по съображения на политическото ръководство на страната. Така не се реализират идеите за зелени клинове от Витоша към София, развитието на „огърлица“ от сателитни населени места, които да поемат очаквания приток на жители към столичния град, транспортните рингове, разтоварващи центъра и други и заложени в плана идеи.

От месец май 1977 г. е назначен за Председател на Комитета по архитектура и благоустройство при Министерския съвет, а след закриването на Комитета през юни 1981 г. той става Първи заместник-министър в Министерството на строителството и архитектурата. От 1984 до 1986 г. е Първи заместник-министър в Министерството на строителството и селищното устройство. От 1986 г. до есента на 1989 г. е Председател на комитета по териториално и селищно устройство (КТСУ) при Министерския съвет, а от 1990 г. до началото на 1993 г. ръководи Националния център по териториално развитие и жилищна политика (НЦТРЖП).

От тези отговорни длъжностни позиции, арх. Стайнов променя подхода към устройственото планиране и застрояване в страната ни. Представители на Комитета и министерството са определени като отговорници по места, а важните планове и проблеми се разглеждат професионално и прецизно чрез експертизи и решения от Върховния експертен съвет. Така се постига баланс между местните желания и националните интереси. В направените промени в нормативната база, арх. Стайнов влага много усилия като ръководител и лично участие. Прилага принципът на проверка на новите изисквания чрез експериментални разработки преди влизането им в сила. Преди възлагане на плановете на различни нива започват активно да участват социолози, които организират проучването на общественото очакване и на постигнатите  резултатите. В честите си публични професионални изяви той, е критичен в оценките си, но винаги така обоснован, че никой от критикуваните служители не се чувства засегнат.

След напускане на държавните си постове арх. Стайнов е поканен за съосновател, съдружник и първи управител на основаната през 1993 година частна фирма за пред инвестиционни проучвания и устройствено планиране „БУЛПЛАН“ ООД. В нейното изграждане и развитие той влага огромния си организационен и управленски опит. В трудните години на прохождащия частен бизнес в областта пространственото планиране, която дотогава е държавен монопол, името и авторитетът му на многоуважаван специалист, правят успешен пътят на „БУЛПЛАН“, както е видно от приложената справка на реализираните проекти. Голяма част от тях са пилотни за страната, като иновативното за 90-те години на ХХ в. устройствено зониране на гр. Варна с въведени специфични правила за устройство и застрояване, или първият след промененото законодателство, Общ устройствен план на Община Велико Търново, или далновидният Трансграничен мастерплан за еврорегион Русе – Гюргево, в който са посочени подходящите локации за втори мост над река Дунав и др. Негов голям принос е прилаганата от „БУЛПЛАН“ ООД методика на работа, основана на задълбочена проучвателна и аналитична част и реалистични проектни предложения, както и коректното партньорство с възложители и сътрудници.

В края на 1998 г., заедно със сътрудници и съратници на баща си – композитора Петко Стайнов, арх. Стайнов учредява фондация на негово име, с цел популяризиране на творчеството му и подпомагане развитието на съвременната музикална култура. Фондацията организира ежегодно музикални празници „Петко Стайнов“. От 2016 г. на всеки две години организира Международен хоров фестивал на името на композитора; учредила е стипендии за ученици и студенти с нарушено зрение, изучаващи музика; съвместно с Исторически музей „Искра“ е устроила в родната къща на композитора в Казанлък „Дом Петко Стайнов“ – културно средище, включващо музейна експозиция и музикален салон; издава компактдискове с музикалното творчество на композитора, като и нотни сборници с оригинални произведения на Петко Стайнов, както и с техни аранжименти за солови изпълнения и камерни състави. Изцяло заслуга на арх. Стайнов е създаването на виртуален архив на композитора, даващ достъп в Интернет до повече от 10 000 публикации, документи, писма и снимки, чиито оригинали лично издирва в различни архивни и музейни фондове в страната. През 2024 г. арх. Стефан Стайнов предостави на Исторически музей „Искра“, фонд „История на музикалната култура“ в Дом „Петко Стайнов“ голямо дарение – архивни материали, включващи кореспонденция – писма, картички и др. от периода 1915-1977 г. на неговия баща. Архивната кореспонденция дава интересна информация за обществения и личен живот на именития ни композитор и обогатява фондовата колекция, като едновременно с това се гарантира съхраняването ѝ във времето.

В рамките на своята професионална кариера арх. Стайнов проявява активна обществена дейност: избиран е за районен и градски съветник в Столицата и за народен представител два мандата: депутат от Търговищки окръг в Деветото народно събрание на Народна република България (1986 – 1990 г.), депутат във седмото Велико народно събрание, което заседава от 10 юли 1990 до 2 октомври 1991 г. и на 12 юли 1991 г. приема действащата Конституция на република България. От 1977 до 1993 г. е Ръководител на Българската делегация на сесиите на Комитета по градоустройство, жилищна политика и строителство на Икономическата комисия за Европа на ООН. От 1981 до 1986 г. той е последователно заместник-председател и председател на този комитет. От 1981 до 1994 г. е Ръководител на Българската делегация към комисията на ООН за населените места, където от 1982 до 1983 г. е заместник-председател, а от 1987 – 1988 г. е председател на Комисията.

През 2010 г. по инициатива на архитектурната колегия, арх. Стефан Стайнов е удостоен с високата държавна награда – Орден „Св. Св. Кирил и Методий“ Първа степен. През 2023 г. на петото издание на конкурса „Български архитектурни награди 2023“ получава награда за цялостно творчество, за неговата професионална дейност в областта на териториалното устройство и градоустройството.                                                                                                                                               

Във своята над 60-годишна професионална дейност в областта на проучването, проектирането, нормотворчеството и управлението на териториалното устройство, градоустройството и инвестиционния процес в България и чужбина, арх. Стайнов има авторство и ръководство на десетки разработки:

• Териториално-устройствено планиране:
  • Териториално-устройствена схема-концепция „Западна средиземноморска крайбрежна туристическа зона“ в Египет (1968г.);
  • Териториално-устройствени планове на черноморските общини Варна, Белослав и Аксаково (1995-96г.) с екипа на ТПО Варна.
  • Териториално-устройствен план на провинция Тхай Бин във Виетнам (1972-74г.) с екипа на дирекция „Генплан“ в Софпроект;
• Общо устройствено планиране:
  • ОУП на градове в Алжир – Тебеса, Гелма и Сук Арас (1960-61г.), участие в екипа на проф. Анри Калса, Париж;
  • ОГП на Велинград (1961-62г.) като ръководител на екип от „Главпроект“;
  • ОГП на Поморие (1962-63г.) като ръководител на екип от „Главпроект“;
  • ОГП и Генерален комуникационно-транспортен план (ГТКП) на Велико Търново (1966-68г.) съавторство с арх. Никола Николов и арх. Атанас Агура;
  • Генерален план на София (1970-77) като директор на дирекция „Генплан“ в „Софпроект“;
  • ОГП на град Тхай Бин във Виетнам (1972-74г.) като ръководител на екипа на дирекция „Генплан“ в Софпроект;
  • ОГП на Габрово (1994-95) авторско ръководство на екипа на „Булплан“ ООД;
  • ОГП на гр. Хасково със специфични правила за устройство и застрояване (1995-96 г.) авторско ръководство на екипа на „Булплан“ ООД;
  • Структурна схема на курортен комплекс „Св. Св. Константин и Елена“ във Варна (1995-97г.) съавторство с екипа на „Булплан“ ООД;
  • Устройствено зониране на гр. Варна и специфични правила и нормативи за устройство и застрояване (1997-99 г.) авторско ръководство на екипа на „Булплан“ ООД;
  • Структурна схема на северните крайградски територии на Варна (1998-2000 г.) съавторство с екипа на „Булплан“ ООД;
  • Изменение на ОГП на гр. Велико Търново със специфични правила и нормативи за устройство и застрояване и цифров модел на устройствените зони с информационен модел (2001-02 г.) съвместно с екипа на „Булплан“ ООД;
  • ОГП на Русе (2003-08г.) съвместно с екипа на „Булплан“ ООД;
  • ОУПО и ЕО на община Велико Търново (2007-08г.) съвместно с екипа на „Булплан“ ООД;
  • Аналитични проучвания за нуждите на устройственото планиране на общините Балчик, Аксаково и Девня (2008-11г.) съвместно с екипа на „Булплан“ ООД.
• Подробно устройствено планиране:
  • Застроителни планове на жилищни структури във Франция(Сен Лоран дьо Вар, Малерб (1960-61г.) и Белгия (бивш гаров район в Лиеж 1960г.) – участие в екипа на проф. Жан Роайе;
  • Застроителен план на пионерски лагер в Равда (1962г.) – авторско ръководство на екип на „Главпроект“;
  • Подробни градоустройствени планове на промишлени зони в градовете Оран, Батна и Руиба в Алжир (1964-66г.) – авторско ръководство на екипа на „БЕРИМ“;
  • Застроителен план на вилно селище за деца в Лозенец (1967г.) – авторско ръководство на екип на „Главпроект“;
  • Подробен градоустройствен план на Научно-производствена зона „Запад“ (Модерно предградие) София (1974-76г.) – авторско ръководство на екип на Дирекция „Генплан“;
  • Подробни градоустройствени планове на градския център и жилищни територии в Хасково (1995-96г.) – съавторство с екипа на „Булплан“ ООД;
  • Подробен градоустройствен план за преструктуриране на жилищен комплекс „Западно разширение“ в Казанлък (1996г.) – съавторство с арх. Иван Аврамов;
  • Подробен градоустройствен план на атракционен парк Стара Загора (1994г.) – авторско ръководство на екипа на „Булплан“ ООД;
  • Подробен градоустройствен план на жилищен район „Тлъчници“ Габрово (1995г.) – съавторство с екипа на „Булплан“ ООД;
  • Подробен градоустройствен план на източна индустриална зона София (комплекс на електрониката (1994-95г.) – съавторство с екипа на „Булплан“ ООД;
  • Подробен градоустройствен план на свободна безмитна зона Русе (1994-95г.) – авторско ръководство на екипа на „Булплан“ ООД;
  • Подробен градоустройствен план на Източна промишлена зона Русе (1994-96г.) – авторско ръководство на екипа на „Булплан“ ООД;
  • Подробен градоустройствен план на Северна промишлена зона Габрово (1995-96г.) – авторско ръководство на екипа на „Булплан“ ООД;
  • Подробен градоустройствен план на Северна промишлена зона Самоков (1996г.) – авторско ръководство на екипа на „Булплан“ ООД;
• Програмиране и планиране на регионалното развитие
  • Териториална рамка за трансгранично сътрудничество в областта на околната среда, транспорта и туризма Русе – Гюргево (2004г.) – съавторство с програмен коректив по програма ФАР;
  • Общински план за развитие Перник (2005г.) – съавторство с екип на „Булплан“ ООД;
  • Общински план за развитие Русе (2005г.) – съавторство с екип на „Булплан“ ООД;
  • Устройствена схема към стратегията за развитие на област Русе (2005г.) – участие в екип на „Булплан“ ООД;
• Нормотворчество и методическо осигуряване:
  • Методология за създаване на градоустройствени и вещно-правни условия за приватизиране на обособени части от предприятия (1993-94г.), апробирана на площадките на:
    • Завода за телефонна и телеграфна техника в зона „Орион“ София (1995г.);
    • Завода за напорни тръби в Русе (1994г.);
    • Домостроителният комбинат в Самоков (1994г.);

Авторско ръководство на екипите на „Булплан“ ООД;

• Нормативна база за черноморското крайбрежие, включваща „Наредба за устройство на Черноморското крайбрежие (1994г.); законопроект за Черноморското крайбрежие (1995г.) и Статут и правомощия на териториални структури на МРРБ за управление на Черноморското крайбрежие (1996г.) – авторско ръководство на екипите на „Булплан“ ООД;
  • Методики и задания за перспективно развитие и териториална организация на мрежата за търговия на дребно, заведенията за хранене и битовите услуги на територията на град Варна (1998-99г.) – съавторство с Илия Копралев от БАН и екип на „Булплан“ ООД;
  • Методически насоки за разработване на Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие (2008г.) – съавторство с екип на „Булплан“;
• Творческа дейност за Столицата:
  • Генерален план на София и Софийската агломерация (1969-1974г.) – авторско ръководство на екипът на дирекция „Генплан“ в КНИПИ „Софпроект“;
  • Социално-екологични изисквания за развитието на София (Основни насоки но Държавния съвет 1974г.) – Съавторство и ръководство на разработващия екип;
  • Подробен градоустройствен план на Западната научно-производствена зона „Модерно предградие“ (1976г.) – авторско ръководство но екипа на дирекция „Генплан“ в КНИПИ „Софпроект“;
  • Структурна схема на зона „7-ми – 10-ти километър“ (1996) – авторско ръководство на разработващия екип на „Булплан“ ООД;
  • Законопроект за изменение и допълнение на Закона за приемане и приложение на Общия градоустройствен план на София (1996-97г.) – ръководство и съавторство на разработващия екип на „Булплан“ ООД;
  • Временни правила за устройство и изграждане на територията на Столична община (1996-98г.) ръководство и съавторство на разработващия екип на „Булплан“ ООД;
  • Конкурс за нов общ устройствен план на София – първа награда за рамкова програма „София и европейската интеграция“ (2000г.) – авторско ръководство на разработващия екип на „Булплан“ ООД;
  • Общ устройствен план на София – сценарий „Обитаване“ – вариант (2001г.) – авторско ръководство на разработващия екип на „Булплан“ ООД;
• Източник: Съюз на архитектите в България

Последвайте ни и в Телеграм