Архитект Генчо Скордев е роден на 1 юни 1900 г. в Казанлък. През 1925 г. завършва Висше техническо училище със специалност архитектура в Дармщат, Германия. След завръщането си в България младият архитект открива свое архитектурно бюро със седалище в Казанлък. Започва да проектира и строи жилищни сгради, участва успешно в редица архитектурни конкурси.
През 1926 г., когато на връх Шипка започва изграждането на Паметника на свободата, Комитетът по строителството на фундамента му възлага инвеститорския надзор на строежа. През този период ръководи в Казанлък и строежите на Механотехническото училище, военната фабрика, надстройката на читалище „Искра” и други.
След откриването на Паметника арх. Скордев открива архитектурно бюро в София. Съвместно с съпругата си, арх. Варакаджиева, участват в редица архитектурни конкурси. От 1930 до 1943 г. проектират и ръководят строителството на обществени постройки: общинските хали в Стара Загора, Пловдив, Сливен, Търговската палата в Бургас, телеграфо-пощенската палата в Бургас. Двамата продължават да печелят успешно архитектурни конкурси, сред които е този на минералните бани в село Баня, Карловско.
Сантиментът, който носи в себе си от строежа на Паметника на свободата, прави арх. Скордев един от най-активните членове на Българския туристически съюз. Той проектира и ръководи строителството на много високопланински туристически хижи: „Дамяница“, „Белмекен“, „Мазалат“, „Бузлуджа“, „Марагидик“ и „Рай“ и други. Съвместно с арх. Калчев проектира и строи метеорологичните станции на връх Мусала, Черни връх и връх Ботев.
През 1943 г. арх. Скордев е назначен за началник на Архитектурното отделение на Министерството на земеделието и горите. Започва нов период от архитектурната му дейност, посветен на строителство в българското село. По негови проекти се издигат много сгради в земеделските институти и опитни станции, горски постройки, земеделски училища и др. През 1950 г. създава първата проектантска организация в България за селско строителство „Земпроект“.
Арх. Скордев е сред основателите на Съюза на архитектите в България, в който е председател на секция „Селскостопански сгради“.
През 1959 г. става старши научен сътрудник в Института по градоустройство и архитектура при БАН като ръководител на секция Селскостопански сгради. Автор е на редица научно-популярни трудове и статии в областта на селскостопанското строителство. За цялата своя всеотдайна работа е награден с ордени, сред които е и „Св. св. Кирил и Методий” – II степен.
Арх. Скордев умира на 28 август 1986 г. в София.
На снимката: Арх. Генчо Скордев пред строящата се по негов проект сграда на градските хали в Стара Загора. Снимката е от архива на дъщеря му Михайлина Скордева.
Последвайте ни и в Телеграм
