Отбелязва се в съботата преди Архангеловден и е позната още като Мъжка задушница.
Народната вяра представя светеца като страведлив и състрадателен. Познат е приказният сюжет в българския фолклор, в който Архангел Михаил моли Бога за душата на сиромаха – да не останат децата му сираци.
В раздавката за Архангелова задушница традиционно присъства вино, варено жито, питки (или хляб), пилешко, агнешко или въобще месо, дребни сладки, бонбони, ябълки и други плодове, кекс, но всъщност можете да подадете, каквото пожелаете. Житото символизира възкресението, хляба и виното – за спомен на Христовата жертва за нас.
От подавките се раздават на всички, дошли на гроба, а също и на други хора, дошли на гробищата, за да почетат близките си, дори и те да са непознати.
Какво не се прави на Задушница?
Една от най-важните забрани на Задушница е подавки в никакъв случай да не се оставят на гроба на мъртвия, тъй като те не са за него, а за останалите живи – за да споменават мъртвия в молитвите си с добро.
По време на всяка Задушница се слагат общи софри, първата хапка и първата глътка вино от които се поставят на земята, за душите на мъртвите. Това е придружено с думите, които се казват и при раздаването на подавките – „Бог да прости“.
Вярва се, че ако по време на хранене на общата трапеза около хората се появи пеперуда или мушичка, това означава, че душата на мъртвия се е върнала за кратко, за да навести близките си.
Поради тази причина на доста места е прието на масата да се оставя празно място, за да има къде да седне покойникът. Освен това на Задушница се раздават брашно и сол, които символизират греховете на мъртвия. И се нарича те да се разсипят, както се разсипват солта и брашното.
На традиционните селски сборове в България Архангеловден се отбелязва с обща трапеза.
На празника не се работи.
Последвайте ни и в Телеграм
