Синът на Емануил Манолов, Христо, идва на белия свят на 14 април 1900г. Макар че баща му умира, когато е двегодишен, продължава по блестящ начин неговото творчество.
Учи композиция и дирижиране в Дрезденската консерватория при Брютнер. След завръщането си в България работи като диригент на оркестъра при Тютюневата кооперация “Асенова крепост” в Асеновград (1926). Диригент на хора на Пловдивското певческо дружество и преподавател по пеене и музика в Духовната семинария и във Френския колеж в Пловдив (1927-28). Създател и пръв диригент на хор “Гусла” (1929-30). Диригент на оркестъра при мини “Перник” (1933-38) и на оркестъра при театър “Одеон” в София. Диригент на хор “Морски звуци” във Варна (1938-40) и на операта във Варна (1947-52). Военен капелмайстор в Харманли (1940-47), Пещера, Пловдив и др., утвърдил нов професионален стил в практиката на военните духови оркестри в България. Диригент на Ансамбъла на строителни войски (1952-53). Като композитор е много продуктивен.
Автор на първия български балет “Змей и Яна” (1937, Софийска опера). Музиката му е свързана с народната песенност, оркестровите му опуси представят характерния за първите десетилетия на ХХ век битов симфонизъм. Много от произведенията му са свързани с неговата диригентска изява. Автор е на: 4 опери, 2 балета, оперети; симфонични произведения; пиеси за духов оркестър; камерна музика; над 50 хорови песни. Неговата песен “Жетвари” е класически образец в българското песенно творчество, едно от най-известните и изпълнявани български произведения. Автор е на 6 литургии и 2 всенощни бдения, писани в 30-те 40-те години (вероятно броят им е по-голям, тъй като те не са отпечатани и се съхраняват в лични и храмови архиви).
Творчество
Музикално-сценични:
Опери:
“Калиакра”, “Тамирис”, “Русалка” (“Водна лилия”), “Чудото в Лопушанския манастир”.
Балети:
“Змей и Яна” (1937, София), “Татари (1949, Варна).
Оперети:“Софи”, “Младият герой”.
Хорово-оркестрови:
“Девети септември” кантата.
За симфоничен оркестър:
“Златният век” симф. поема; “Из западния край”; “Българска рапсодия”; 4 български симф. танца; “Подвиг” увертюра и др.
Концерт за цигулка и орк.
За духов оркестър:
“Празник” рапсодия.
Камерна музика:
Струнен квартет.
Хорова музика:
Песни:
“Жетвари”, “Рибар”, “Гуслар ми гусли”, “Рачовица”, “Татари”, “Костурска изгора”, “Станке ле, чорбаджийке ле” и др.
Църковна музика:
За см. хор:
“Тържествено богослужение за двоен смесен хор” (1930); “Литургия в ре минор в български стил за архиерейска служба” (1943); “Св. Литургия в сол мажор” (незав.); Всенощно бдение (пълно осмо-гласие) (1938).
За м. хор:
“Литургия в до мажор за еднороден мъжки хор” (1941); “Пълна литургия в старобългарски стил” (1948); “Литургия в до мажор” с Псалом 37; “Всенощно бдение за мъжки четиригласен хор в старобългарски стил”.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
