В навечерието на 120-годишнината от рождението на Васил Бараков в поредната СЪБОТА В ГАЛЕРИЯТА, като част от лекционния цикъл ИСТОРИЯ НА ИЗКУСТВОТО ЗА ВСИЧКИ, екипът на Художествена галерия-Казанлък ще се обърне тъкмо към този майстор на живописта, който поема своята първа глътка въздух именно в Казанлък.
Често дълбоко неразбирано, художественото му наследство, съхранявано в множество държавни колекции (Националната галерия в София, художествените галерии в Сливен, Смолян, Плевен и много други), днес почти в своята цялост е събрано в депата на Художествена галерия – Казанлък, като част от подготовка на голямата изложба, посветена на автора – „Територии на меланхолията“. Изложба се реализира под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Българското национално радио, и ще бъде открита на 29 август в залите на Художествена галерия – Казанлък.
Именно това ни дава и повод, броени дни преди откриването на изложбата, директорът на Галерията д-р Пламен Петров да се обърне към знанието за художника, за изминатия житейски и творчески път, знание, което ще помогне да се доближим до разбирането на явлението „Васил Бараков“ и неговото преломно място в историята на българското изкуство.
По страниците на вестник „Зора“ от 16 май 1939 г. четем: „Нека се обърква понятието за ново и старо, за ретроградно и напредничаво изкуство. Това не може да попречи на делото на малцината честни търсачи у нас. Това също няма да обърка и художника Васил Бараков, тоя здрав българин, когото тепърва ще оценят честните люде, пленници на правдата. […] Васил Бараков е извънредно одарена натура, чист и светъл човек: изкуството му носи всички качества на утрешния майстор в един свят, който ще остане само негов. Бараков не подражава никому – нему подражават някои. […] Беден и неспокоен син на тая страна, Бараков знае да вижда, има и с какво да ни внуши това свое виждане. Връзката между творец и земя е пълна и здрава. Тоя далечен унес по балкани и колиби, тая романтика, в която са потопени картините му, ни внушават уважение и възторг към твореца, който иде да ни поднесе своя нов свят, само негов, защото е личен – но и наш, защото е и за нас.
Ще мине тая изложба, навярно без приятелски откупувания, без автомобили и демагогия. Може би художникът ще се върне същият, след като закрие изложбата си, в света на реалното: беден и неподготвен за дейност. Какво от това? Той е носител на своето знаме – символ на родна стихия. Нему нищо, дори мизерията, не ще попречи да се изкачи на върха на пирамидата на българското изкуство – дето само избраници ще стигнат, със силата на жертвата и с несравнимата любов към правдата.“ Тези думи, излезли изпод перото на художника Васил Стоилов, 83 години след написването им, ни връщат към оценка за явлението „Васил Бараков“ в българското изкуство. Явление, останало изключително в сянката на фигури като Владимир Димитров – Майстора, Иван Милев, Златю Бояджиев.
Начало на лекцията от 20.30 ч. на 13 август, събота, мястото е в Къща музей „Дечко Узунов”.
Последвайте ни и в Телеграм
