Днес почитаме Св. Йоан Кръстител. Ивановден.

Именици: Ваньо, Bаня, Еньо, Енчо, Жан, Жанa, Жанета, Ивайла, Ивайло, Иван, Ивана, Иванкa, Иванинa, Ивелин, Ивелина, Ивета, Иво, Йоан, Йоанa, Йовка, Йовко, Йонка, Йонко, Йончо, Йото, Калоян

Св. Йоан Кръстител, известен и като Св. Йоан Предтеча е братовчед и предшественик на Исус Христос, който според Евангелието, предсказава пришествието на месията. Роден е половин година преди Иисус Христос. Живял отшелнически живот в пустинята. През 29 година от н.е. започва своите проповеди. След като навършва 30 години, започва да проповядва и да кръщава хората. Дава Свето Кръщение и на Иисус Христос (Богоявление). Убит е през 30 година след Христа по заповед на цар Ирод Антипа чрез посичане на главата му.

Тъй като главната задача в живота на светия Господен Кръстител Йоан е изпълнена в деня на йорданското Богоявление, от дълбока древност светата Църква е отредила за неговото възпоминание следващия ден подир този велик празник. Той е наречен негов „събор“, защото на това богослужебно тържество всички вярващи са призовани да се съберат за молитвена прослава на този „най-голям между родените от жени“ (Мат. 11:11) Божи пророк и праведник. Паметта му се чества няколко пъти през годината, но най-тържествено се празнува на 7 януари.

Между евангелските личности, които са окръжавали Спасителя, Неговият велик Предтеча заема изключително място, както по начина на своето идване на света, така и по своето неповторимо служение.

Между всички останали пророци той се отличава още и с това, че е имал предназначението да посочи с ръка Тогова, за Когото е пророкувал на света.

Този необикновен Божи избраник, който блести с многобройните си достойнства на границата между двата Завета, притежавал такава нравствена чистота, че по-скоро би могъл да бъде наречен ангел, отколкото човек. Затова и християнските иконописци го изобразяват с крила над препасаното с кожен ремък пустинническо облекло от камилска вълна.

На неговото строго въздържание подражавали най-великите християнски подвижници, а неговата доблестна смърт вдъхновявала всички мъченици през време на гоненията срещу християнската вяра.

В народната традиция.

В народните обичаи денят се нарича Ивановден, а още и Женски водици и е третият ден от поредица „водни” обреди. Първият е на Попова Коледа, вторият  на Йордановден – наричан още Мъжки водици.

На  Женски водици  задължително се къпят сгодените моми, булките. Задължително се къпят именниците и децата за здраве.

По традиция Ивановден се смята и за ден младото семейство, което е минало под венчилото през изминалата година. Смята се, че тези които влезнат в ледената река ще заченат здраво поколение.

Народната представа за Св. Иван като покровител на кумството и побратимството определя гостуванията у кумовете.

На Ивановден на обед младоженците отиват на гости в дома на своите кумове и им носят кравай, млин, ракия и вино. Кумовете ги канят на тържествена трапеза. Младите гостуват и на девера.

Момчетата, които искат да се побратимят ходят в домовете си, за да получат благословия от майката на другия. Тя ги посреща с китка бръшлян и чемшир завързана с червен конец и ги дарява с златна паричка – да е вечна дружбата им.

Трапезата на Ивановден не се раздига до другата сутрин. Смята, се че ако си именник и не ти дойдат гости е лоша поличба. Характерно е приготвянето на варено жито, ястия с булгур, боб, ошав, печени ребърца, свинска пача, пиле с ориз, заек, свинско с кисело зеле, суджук, баница или питка.

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram