Интервюто е по повод Откритото му писмо в социалната мрежа до кмета на община Казанлък Галина Стоянова.
Светлозар Стоянов е български писател и журналист, роден в Казанлък на 31-и декември 1974г. Завършва магистратура по българска филология и етнология към ПУ „Паисий Хилендарски“ през 2000 г. От 2001г. до 2012г. работи като репортер и редактор в най-старото печатно издание у нас, непрекъсвало да излиза, казанлъшкия в. „Искра“. От 2011г. до 2012г. е и негов главен редактор.
Публикувал е над 3500 статии и няколко свои разкази и стихотворения във вестниците „Труд“, „Новинар“,, „Преса“, „Монитор“, „Литературен форум“, „Новината“, „Седмица“, Долина“, Списание за литература и изкуство „Кула“. Автор е на сборниците с разкази „Втора класа“ и „Гравюра от белези“.
Светлозар Стоянов е носител на литературните награди „Южна пролет 2010″ и „Светлоструй 2010″ за проза с дебютния си сборник с разкази „Втора класа“, както и на още 9 национални литературни награди за кратка проза. Три пъти е носител на наградата „Журналист на годината“ на Българската асоциация на регионалните медии“ (2007, 2010, 2011г.)
От ноември миналата година Светлозар Стоянов живее и работи в София, поради несъгласие с начина, по който се управлява община Казанлък.
Господин Стоянов, защо избрахте тази форма за комуникация с местната власт с кмета на общината?
-Ами, аз го написах в откритото си писмо към кмета Галина Стоянова. Избрах Фейсбук, защото знам как ще ми бъде отговорено по официалния ред в Общината чрез входящ и изходящ номер. Пиарите на кметицата ще оформят нещо като нищонезначещ отговор, продиктуван донякъде от самата нея – и с това ще си останем и двамата. И аз, и тя. Откакто напуснах активната казанлъшка журналистика, нямам и много доверие на казанлъшките вестници, тъй като всички се надпреварват да угодничат на властта. Така че няма смисъл да публикувам откритото си писмо там. Фейсбук е най-модерният и бърз начин да достигнат посланията ми и въпросите до хората не само от общината, а и от Общината (с главна буква, т.е. администрацията), макар че не се надявам на отговор. Просто нашите управляващи са се самозабравили в самочувствието си, че могат да управляват. И не приемат съвети от никого.
Колко са според Вас младите хора или казанлъчани, които ще се припознаят в откритото Ви писмо?
-Нямам представа. Сигурно са хиляди. Само през последните десет години община Казанлък се стопи с 10 хиляди души според последното преброяване от 2011-а. Не може всички да са починали. Има доста хора, по-млади разбира се, които напуснаха града и страната. Но тук става въпрос не само за младите, тук става въпрос за всички, чиято младост мина в очакване „нещата да се оправят“. И си го повтаряме като мантра това. „Ох, маме, тя нашата отиде вече, ами дано за вас нещата се оправят…“ А нито ние, нито нещата се оправиха. Оправиха се политиците, оправиха и децата, и внуците си.
Докога страхът ще е все още водеща характеристика за казанлъшките граждани?
-Големият проблем на Казанлък е,че не подкрепя мислещите си, можещите си хора. И те напускат града, без дори да искат да чуят повече за него. Лично аз съм попадал на хора в Лондон, а сега и в София, които са намерили своето призвание далеч от дома. Те ми казват: „Ох, ако обичаш, не ме занимавай с този град. Там всички са загубени…“ И може би говорят не само в преносен смисъл. Разбира се, не можем да очакваме от всички казанлъчани да бъдат Левски, Ботев или Караджата. Достатъчни са десетима с техния заряд – и градът ще се оправи, ако ги последват останалите жители. Но в Казанлък всичко е „навързано“, т.е. почива на някаква битова основа. Управляващите са обвързани по роднинска или работодателска линия с много хора. Казанлъчани треперят за „заплатката“, за „хляба“, сакън да не надигнат глас, за да не им го отнемат отгоре. Бизнесът ни е обвързан с Общината, чака обществени поръчки оттам, културата ни е обвързана с нея, чака субсидии, спортът също, за медиите – да не говорим. Ако медиите в най-сублимните моменти се държат като един, а не угодничат, за да получат пари от следващите избори, нещата биха били далеч по-различни. Но има го и това, че казанлъчанинът, пък и българинът изобщо, винаги обича някой друг да му свърши работата, някой друг да му поднесе Освобождението…
В този смисъл, мнозина са ми казвали: „Ех, защо сега няма в града поне един журналист като теб?!?…“ Всички знаят какво се случи с в-к „Искра“ и защо го напуснах. Защото без свобода на словото няма Светлозар Стоянов. Ако не мога да пиша това, което мисля, по-добре да не пиша. Мнозина ме поздравиха за достойното поведение, но нито един казанлъчанин не ме подкрепи на официално ниво. И аз сметнах, че Казанлък няма нужда от мен.
Защо според теб казанлъшките журналисти се страхуват да задават „неудобни“ въпроси към кмета и хората от Общината?
Казах го вече. Защото чакат Общината да ги „нахрани“. И тя ги храни. А и мнозина от тях се страхуват. Със страх журналистика не се прави.
Кога ще настъпи времето, в което гражданите ще получават истинска информация и наистина ще има открито управление, каквото заслужава всеки данъкоплатец?
Когато всички сделки в Общината се публикуват в електронното пространство. Когато сесиите на Общинския съвет и всички заседания на кмета се излъчват директно. Когато ние започнем да наблюдаваме с камери управляващите, а не те нас. В училищата вече се случи, защо да не се случи и в Общината. Спокойно на служебните автомобили също може да се монтира по една камера, както това се случи с курсовете и изпитите за шофьорска книжка. Знам, ще ме обвинят, че говоря като Биг Брадър, но няма как да има „открито управление“ при закрити очи.
Защо казвате „Че калпава пара не се губи“ страхувате ли се Вие от нещо, някой заплашвал ли Ви е?
Лично или по телефона – не. Но един служител на Общината във Фейсбук си позволи да ми каже да му мисля, като „се видим“, когато се върна в Казанлък. Всички го знаят кой е. Най-яростният защитник във Фейсбук на управлението на ГЕРБ и Галина Стоянова, който, благодарение на публикациите си, си заслужи мястото в администрацията й. Това само в Казанлък може да се случи. Заради писанията си във Фейсбук, да получиш общинска службица. Заради мълчанието си като журналист, да получаваш заплата.
Какви хора иска обществото във властта?
Кой съм аз, че да говоря от името на цялото общество? Мога да говоря само от свое собствено име. Лично аз искам политиците да запазват диалогичността си и след като спечелят изборите. А не, когато спечелят властта, да се превръщат в мълчаливи чудовища, които почукват с химикалката си по масата, за да запазим тишина. Казанлък не е нито училище за кметове, нито гражданите му са в детската градина.
Текстът на Откритото писмо на Светлозар Стоянов:
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram