- Сретение Господне.
В народната традиция се нарича Петльовден или Ден на мъжката челяд. 2-ри февруари е вторият ден от Вълчите празници, които са на 1, 2 и 3 февруари. Църквата чества т. нар. Зимна Богородица или Вълча Богородица. Именици: Радост, Радостина, Радостин, Драго, Драгомира, Драгомир, Ралин, Ралина, Ванеса, Радина, Радослава, Радослав, Средка, Средко, Сретен. - Световен ден на влажните зони. /По повод на Конвенцията от същата дата през 1971 г. За пръв път се отбелязва през 1997 г./ Мероприятията, които се провеждат на Световният ден на влажните зони, са предназначени да привлекат вниманието на обществеността и правителствата по света върху стойността на влажните зони за поддържане на устойчивото развитие на нашата планета.
- Ден на воинската слава на Русия – Ден, в който през 1943 г. съветските войски разгромяват немско-фашистките войски в Сталинградската битка.
ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР
Сретение Господне. Според закона на Мойсей всяко първородно дете момче трябвало да бъде посвещавано на Бог. Затова на 40-ия ден след раждането на първото си момче жените принасяли в жертва на Бога агне, а по-бедните – гълъб или гургулица. Света Богородица отнесла Младенеца в ерусалимския храм. Сретение Господне е един от най-великите християнски празници. С този празник се отбелязва спасението, оцеляването и съхраняването на мъжката сила. На него народът ни отдава чест и възхвала на мъжката челяд, на която се е крепяло семейството и мира. Празнично облечени момчета излизали насред селото и през целия ден били в центъра на вниманието. Били оглеждани от старейщините кой за какво става: за овчар, за дюлгерин, за даскал или за писар. Знаейки този български обичай, по време на турското робство, еничарите минавали точно на този ден и отвеждали в еничарския корпус най-хубавите и най-здравите момчета. Домовете са огласявали от плач, проливали се сълзи и кръв. От която къща вземали момче, турците поставяли кървав знак на портата. Ето защо тази жестока традиция е наречена кръвен данък. Намерили се обаче умни жени, които откъсвали главите на петли и с кръвта рисували по вратниците зловещия знак. Еничарите, като го видели, си отивали с убеждението, че други преди тях са минали и са взели живия данък.
Народната традиция. Колко време са били заблуждавани с тази хитрост не се знае, но празникът продължил под друго име – Петльовден. Съдържанието обаче не се променило: пак мъжката челяд се изкъпвала, обличала нови дрехи и се събирала за песни и разкази за мъжки подвизи. Но вече не на мегдана, а в мази и соби. Основна традиция на този ден е да се заколи петел във всяка къща, в която има момченца, където са само момиченца – за курбан отива някоя ярка. Жертвената птица се заколва на прага, като стремежът е кръвта и да изпръска наоколо. С кръвта на закланата птица по челата на момчетата се прави кръстен знак, за да бъдат живи и здрави. Главата на птицата се оставя на портата, а перата се запазват и използват при болести на децата. Закланият петел се сготвя , от него се раздава на съседи за здравето на момчетата – продължители на рода. Къща без петел не бива – ще запустее. Той я прави недосегаема за зли духове със събуждането си рано сутрин, когато ги прогонва и съобщава на стопаните, че могат да излизат. Традиционната храна за празника са т.н. тиганици, кравайчета, пресни питки, зелник или пък сготвен петел със зеле, ориз и каша.
Последвайте ни и в Телеграм
