Точно 10 минути преди 8 часа сутринта, момчета, млади мъже и по-възрастните калоферци, предвождани от кмета Румен Стоянов, хванал трибагреника, нагазиха във водите на река Тунджа. Стотици са зрителите на ритуала. Има и комитет войводи на кметове от Северна България, дошли да подкрепят Румен Стоянов, който от години отстоява традицията и брани уникалния ритуал, съобщава БГНЕС. Мъжкото хоро в Калофер е единствено по рода си и се играе само в подбалканския град от повече от 100 години.
Преди да влязат във водите, участниците в хорото бяха благословени от Отец Димитрий от църквата „Свети Архангел“. Оттам шествието с тъпани и народни хора тръгна към Черковския мост на река Тунджа. Мъжете пеят песента „Залюбила е Василка“.
По традиция в ледените води на реката първо влизат местните, а след това и желаещите от гостите. Ритуалът бе извършен до Черковския мост на реката под възгласи „Българи. Юнаци“.
Между 100 и 150 души влязоха в Тунджа за ежегодния ритуал. След спасяването на кръста, той бе даден на най-малкия участник в мъжкото хоро.
С тъпани, гайди и силна песен минути преди 08:00 ч. млади и по-възрастни калоферци, начело с трибагреника, нагазиха във водите на Тунджа.
По традиция дървеното разпятие бе извадено и предадено на най-малкия участник в хорото – Теодор (на годинка и 9 месеца).
Едно от отличителните неща за мъжкото хоро в Калофер е неговата подготовка, която започна от предния ден със силно червено вино и домашни мезета. По традиция кметът Румен Стоянов и главните участници в мъжкото хоро подгряваха в кметската механа цяла нощ, свириха гайди и тъпани и пяха песни.
В последните години стотици идват в града на Ботев, за да се докоснат до традицията. Кметът призова хората, дошли да наблюдават мъжкото хоро да останат до обяд и да присъстват на отбелязването на годишнината от рождението на Христо Ботев.
Според легендата Калофер е основан през 1533 г. Тогава група мъже предвождани от Калифер войвода, „владеели“ тази част на Стара планина и постоянно нападали преминаващите турските кервани. Невъзможността да се справи с Калифер войвода и хората му, принудила султана да разреши на хайдутите да се заселят по тези земи при условие, че престанат да нападат керваните. Войводата приема предложението и се установява в землището на днешен Калофер. През следващите векове Калофер израства като важен културен и търговски център, с доходоносен поминък за местните хора, заради което бил наречен „Алтън Калофер“ – Златен Калофер. Калофер е опожаряван няколко пъти от турците. Последното опожаряване на Калофер става през 1877 г., когато са избити и всички мъже и градът е разрушен.
Източник: БГНЕС
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram