Иван Хаджиенов е единственият депутат, напуснал НС поемайки държавна поръчка

Един от най-големите предприемачи след Освобождението е роденият през 1843 г.в Казанлък Иван Хаджиенов. Създава в родния град Механотехвическото училище, става кмет на столицата, но и приятел както на първия княз Батенберг, така и на Фердинанд.  

Дядо му също се казва Иван Хаджиенов. Той има трима синове – Стефан, Никола и Алекси. Стефан заминава през петдесетте години на по-миналия век в Румъния и става търговец. С търговия, но в родния си град се занимава и по-малкият му брат Никола, а най-малкият – Алекси, става поп. С нюх и упорство търговските дела на Стефан вървят добре в Букурещ, а парите от печелившите сделки влага в покупки на земя и твърде бързо става един от големите земевладелци в румънската столица. На всичко отгоре влиза в ръководството на Добродетелната дружина. Двамата му братя умират млади. Тогава Стефан прибира при себе си техните жени и деца. Двамата братовчеди Хаджиенови с името Иван, единият – Попалексов, другият – Николов, също започват да усвояват тънкостите на търговския бранш, направлявани от здравата ръка на чичо си.

Иван Попалексов (известен и като Иван Адженов) получава солидно за времето си образование. Става руски поданик, член на Българския революционен комитет, близък приятел на Г.С. Раковски и Любен Каравелов, радетел за основаване на българското читалище в Букурещ през ноември 1873 г. Историята го помни и като издател на в. „Секидневний новинар“ – първия български всекидневник.

Роденият през 1835 г. Иван Н. Хаджиенов не завършва търговско образование, но отрано проявява забележителен нюх за бизнес. Първите му сделки са в Букурещ. Успява да понатрупа начален капитал и през 1878 г. се връща във възраждаща се България, като запазва имотите и къщата си в Букурещ. Влиза в Консервативната партия, където са Григор Начович, Константин Стоилов, Тодор Бурмов, Димитър Греков и други – все хора на търговско-лихварския капитал. През 1881 г. първият български княз Александър Батенберг суспендира конституцията. На 1 ноември за софийски кмет е назначен Иван Хаджиенов. Макар от Освобождението да са минали само 3 години и половина, той е седмият кмет на столицата. При това остава най-дълго време – година и 6 месеца. Отказва се сам на 30 април 1883 г. Причината не е, че е загубил политическо доверие, а просто защото вече много добре е съчетал политиката с бизнеса и е натрупал състояние. Първият му опит да направи тази доказала и до днес ефективността си симбиоза обаче е неуспешен. По това време се спори дали България трябва да построи първо железницата през София за Белград и да се свърже с Европа, или София – Русе, за което настоява Русия. Хаджиенов се включва в битката за получаване на линията до Белград и печели. Руските генерали, които по това време са в страната, начело с Казимир Ернрот обаче успяват да отменят този търг и започват строителството на линията София – Русе.

Хаджиенов преживява относително леко загубата, защото вече има добри пари, направени покрай кметуването. Още през 1879 г. на градския архитект Лубор Байер е възложено да изготви първия план за развитието на София. Негови асистенти са Георги Прошек и Вацлав Раубал. За работата по този план двамата братя канят и братовчед си Йозеф Прошек. Затова планът е известен като „Прошеков“, а след приемането му на 3 януари 1880 г. от княза – и като „Батенбергов“. Реализацията му започва именно кметът Иван Хаджиенов. Сред добрите му дела е първият водопровод. От Бояна е хваната водата на три извора – Голяма и Средна глава и Саид ага, и е докарана в София. По негово предложение общината подарява места за строителство на Военното училище и за Руската църква. Пак той открива и първата в столицата ни болница за лекуване на венерически болести.

Кметът Хаджиенов се захваща да строи градската градина „Пепиниерата“, известна днес като Борисова. При едно от пътуванията си до Букурещ през 1882 г. той успява да уговори швейцарския градинар Даниел Неф да дойде в София и да направи градината. Според плановете на кмета първоначално е било необходимо да се създаде голям разсадник (пепиниера), в който да се произвеждат необходимите дървета, храсти и цветя за бъдещата градина. Посадъчен материал е бил необходим и за съществуващите вече обществени градини, както и за улични насаждения. А с тях Хаджиенов прави успешни сделки. Отива до Букурещ, купува 11 хил. фиданки, докарва ги в България и ги… препродава на Столичната община. През 1884 г. Даниел Неф започва изграждането на градината. Първоначално са били засадени акациеви дървета, оформени са лехи с цветя, малко езеро и всичко е било оградено с жив плет от дъб и глог.

По време на кметуването на Хаджиенов из София започват да бродят слухове, че БНБ предпочита да дава заеми на силните на деня. Финансовият министър Михаил Сарафов назначава комисия, която доказва, че Димитър Греков, Григор Начович и предприемачът Ив. Хаджиенов са вземали необезпечени кредити от банката. На Хаджиенов е отпусната сумата от 138 хил. лева, на Димитър Греков – 106 хил. лева, на Начович – 15 хил. лева.

След освобождаването на кметския стол Хаджиенов се отдава на търгове за строителство на жп линии. Той е инициаторът за създаване на акционерно дружество „Кузма Чеков & Сие“. Освен него във фирмата влизат адвокатът д-р С. Консулов, акционер в не една голяма индустриална западна фирма, и бившият министър и министър-председател Димитър Греков. Това акционерно дружество поставя основен камък и на коприненото тъкачество у нас – „Балканска копринена фабрика“ в София.

Бизнесът му очевидно се развива с протекцията на двореца. За това свидетелства и следният факт. В края на април 1893 г. Фердинанд и Мария Луиза вдигат сватба във Вила дел Пианоре край градчето Специя. Чеизът на булката е оценен на 2 млн. златни лева. Фердинанд е купил бялата рокля, украсена със смарагди, рубини и диаманти. На събитието с аристократичен блясък са няколко короновани глави и престолонаследници, барони и херцози, а до тях – и българска правителствена делегация.

В „сватбената“ група са регентът Стефан Стамболов, председателят на Народното събрание и кмет на столицата Димитър Петков, министърът на външните работи Димитър Греков, началник-щабът на армията Рачо Петров, търговецът Хаджиенов, почетният адютант генерал Данаил Николаев, подполковник Тинтилов. Единственият в тази „света седмица“, който не е на държавна служба, е Иван Н. Хаджиенов.

Логично е с такива протекции да спечели и следващия голям търг. Този път за жп линията София – Мездра – Враца, която е завършена на 20 февруари 1897 г. Поради този строеж е единствениян български депутат, който напуска VII ОНС, тъй като поема държавна поръчка. При откриването й на Дядо Вазов идва идеята да напише разказа „Дядо Йоцо гледа“.

Вместо да разлее по линията виното на най-известните винопроизводители тогава у нас братя Кърскиеви, Хаджиенов разбива в локомотива френско шампанско. Братята се възмущават: „То да са вина като хората – хайде де, ами то крушева чорба. Те хабер нямат от хубави вина. Да им поднесеш моето вино с европейски етикет, и по 20 лева ще платят за една бутилка. Ама нали е българско – просто!“.

След 6 години, през лятото на 1903 г., предприемачът се намесва в друга афера, завършила с парламентарна анкета и съд. След избухването на Илинденско-Преображенското въстание военното министерство решава спешно да купи допълнителни муниции за армията, в случай че избухне война. Хаджиенов се включва в търга, но вече представлява оръжейната фирма „Рот“. Въпреки че търгът кара фирмите непрекъснато да свалят цените, договорите за доставка са сключени за доста по-големи от оферираните суми, и то именно с фирма „Рот“. Избухва скандал и Хаджиенов се оттегля в Румъния.

Състоянието му продължава да нараства от нови и нови сделки. Към края на живота си притежава огромни парцели както в България, така и в Румъния. Дори в северната ни съседка минава за чокой.

Сред добрите му дела е дарението от 1 млн. лева за изграждане на техническо училище в родния му град Казанлък. То започва да се строи в началото на 20-те години на миналия век и е завършено през 1925 г. Днес е професионална гимназия „Иван Хаджиенов“.