Има едно срамно с безхаберието си място в Казанлък.
Забравено от хората.
От хората на днешното и на предишното време.
Но останало завинаги свързано с града, в който е имало една от най- големите еврейски общини в България. До 1945 година.
Мястото са старите еврейски гробища, както ги наричат малцината останали живи от онова време, които помнят дългите траурни процесии, които казанлъшките евреи устройвали при изпращането на своите близки и приятели в последния им път.
Гробището го има и днес, макар в срамно състояние. Срамно за живите. Без значение какви са – евреи, православни, мюсюлмани.
Намира се досами градското гробище на Казанлък. Когато сезонно няма листа по дърветата и някой общински чиновник е издал веднъж на десетилетие заповед да се чисти край него, то е видно.
Безхаберието и бездушието бодат очи особено в дни, в които се почитат мъртви. Както последната или поредната Задушница.
Казанлъшкото еврейско гробище си стои там.. и чака.
Да се намерят сърца, после очи, после ръце, после хора, които да се погрижат за достойния последен дом на тези, които завинаги са останали в родината си.
Защото България е родината на българските евреи . И те ще ви го кажат, независимо къде се намират по света или колко дълго вече и какви дълбоки корени са пуснали в новата си родина- Израел.
Еврейското гробище на Казанлък има интересна история.
Създадено още през 19-ти век, там сега лежат костите на над 120 казанлъшки евреи, / поне паметниците и останките на такива показват този брой/, последните от които са погребани там през август 1946 година. Някъде по същото време си тръгват и последните еврейски фамилии от Казанлък.
Поемат разселени по различни пътища, някои избират новата родина, трети си намират друга, а гробовете на покойните им близки остават на казанлъшка земя. Сред тях са представители на рода Каталан, Беджерано Бенджамен, Хоскона и други.
За последен път гробището е почистено основно през късната есен на 1992 година, спомня си Йордан Маринов, председател на Съюз „Истина“ в Казанлък. Това става със заповед на тогавашния кмет на Казанлък Бончо Сарафов.
Поводът е и преместването на костите на избитите 22-ма казанлъчани от Народния съд в Казанлък, чийто масов гроб се е намирал в западния край на еврейското гробище.
По същото време от Съюз „Истина“ в специално писмо настояват и да поемат поддръжката на това гробище.
От тогавашната управа обаче на организацията на евреите в България „Шалом“ им отговарят, че вече няма еврейска общност в Казанлък и погребения на този терен не се извършват. Така на практика отказват сътрудничество.
Ще минат близо 10 години, докато наследник на фамилията Каталан, летец, който също вече не е между живите, ще изрази готовност това да се случва и дори да се плаща за услугата. Изяснява се и предходното недоразумение с отказа за грижа. До реално сътрудничество обаче не се стига.
Така последните домове на десетки евреи, представители на местните 300 казанлъшки фамилии, остава потънали в забрава и немара.
Немара, незабележима и не дразнеща очевидно и местната власт.
Живеещи в района около градското гробище си спомниха, че мината година бригада от няколко човек, дошла, изрязала големите дървета, взела основната част от тях, оставила храсти и клони и си тръгнала.
Така временно се поотворило край гробището. Сега очакват „гората“, която ще засипе отново потъналите във влага, а част от тях дори зейнали изпод каменните плочи гробни места, отново да се появи.
Според запознати, теренът върху който се намират тези гробни места е общински, като в източната си част, с изглед към главния път, е частен парцел.
С времето голяма част от красивите инкрустирани гранитни плочи изчезнали, други паднали, трети се изпочупили, четвърти са станали обект на вандали.
В момента, заради окаяния вид на терена е голяма опасността да се ходи буквално върху заринати от времето и шумата гробни места.
Мочурливо и влажно. Тъжно, забравено, изоставено, безстопанствено.
Година, след като на практика гробището престава да функционира като такова, започва прокопаването на намиращия се в близост канал. Капането е дело на бригадири от тогавашното бригадирско движение. Заради трасето на напоителния канал се налага да се преместят и част от гробните места. Къде точно са те сега, е трудно да се каже.
Само наблюдателно око днес може да разчете имената на погребаните в малцината оцелели сравнително запазени паметници. Други се ориентират по шестоъгълната звезда, трети по европейско летоброене, запечатала началото и края на живота на покойника.
Назад във времето в Казанлък до 1946 година мирно живеят евреи, българи, турци, арменци, помаци.
Изграждат взаимно доверие помежду си. Такова доверие, което става повод през 1943 година, когато еврейските фамилии трябва да напуснат масово Казанлък да връчат ключовете от домовете си на тогавашния началник на Криминалната полиция в Стара Загора, казанлъчанин- Петър Николов Пенев, да пази останалата им покъщнина. Когато година по-късно се завръщат, установят, че нищо не е изчезнало от домовете. Това става и повод лично местните евреи да се застъпят за Петър Пенев, осъден на смърт от Народния съд. Те пишат и специално писмо до съда, с което искат неговото помилване.
Петър Николов Пенев е един от погребаните в масовия гроб казанлъчанин, разстрелян до прясно изкопания изкоп на 2 март 1945 година в западния край на еврейското гробище.
От 1992 година костите на жертвите на Народния съд са препогребани в масов гроб с голям паметник в началото на градския гробищен парк.
Дъщерята на началника на Криминална полиция -Софка пази това писмо в дома си в София, сподели Йордан Маринов от Съюз „Истина“.
От организацията планират доброволна акция за почистване на еврейското гробище, като се надяват впоследствие последния дом на казанлъшките евреи поне два пъти годишно да бъде обект на внимание и на местната община.
6000 са българските граждани от пълен или частичен еврейски произход у нас, според организацията им „Шалом“.
До края на Втората световна война у нас те са били 48 хиляди. Голяма част от тях сега живеят в областта Дан в Израел, която включва градовете Тел Авив, Яфо, Ришон Ле Цион, Бат Ям, Холон, Херцелия,Рамле и други. Има и заселени в района на днешна Палестина.
Еврейската общност в България има и свой музей- Еврейският исторически музей в София. Създаден е на 8 Май 1992 година и е наследник на съществувалата в периода 1968 – 1990 година постоянна експозиция „Спасяването на българските евреи 1941-1944“. Музеят се помещава в сградата на Софийската синагога и е управляван от Организацията на евреите в България „Шалом“.
Целта на музея е издирването, изучаването, и съхраняването на еврейското културно и историческо наследство в България. Хронологично е проследена историята и живота на евреите по българските земи съжителството им с другите етноси. В музея се съхраняват множество документи, фотографии и печатни издания запознаващи с религията юдаизъм, еврейските празници, обичаи, традиции, начина на живот и култура.
„Еврейски вести“е печатното издание на евреите в България, което наскоро навърши 90 години.
Последвайте ни и в Телеграм
