Създава се усещане, че ръководството на социалистите хем иска предизборно да капитализира авторитета на президента, хем не желае да се ангажира с подкрепа за него, за да може да преговаря за управленска коалиция с партиите от статуквото, за които Радев е проблем; те ще настояват БСП да жертва Радев.
„С обявяването на кандидатурата си за втори мандат президентът Румен Радев постъпи достойно и открито, заявявайки намеренията и принципите си. С това дава възможност на партиите да се позиционират спрямо тях, а също улеснява информирания избор на избирателите за кого да гласуват. Президентът е естественият лидер на демократичната алтернатива на сегашния режим и се превърна в такъв благодарение на много последователното си политическо присъствие през последните четири години. Той налагаше вета на лобистките закони, изговаряше истините, които всички знаем, но никой не изговаряше с години – да речем, тази, че България е в плен на мафията. Президентът не влезе в сговор с олигархията, за разлика от своите предшественици, които днес дават интервюта в защита на сегашния режим. Той слезе сред гражданите, когато площадът скандираше „Мутри, вън!“, вместо да се скрие в комфорта на своята позиция. Затова на четвъртата година Радев остава най-популярният политик в България.“
Това заяви Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент и началник на кабинета на президента Румен Радев в периода 2017-2019 г., в ефира на предаването „Политически НЕкоректно“ по БНР.
Христов заяви опасенията си, че партийният егоизъм ще надделее на предстоящите парламентарни избори и, вместо да търсят единение, каквото предлага президентът, партиите от демократичния спектър (БСП, нововъзникналите формации, някои десни партии от протеста – като Демократична България) ще постигнат половинчати резултати.
„Всяка от партиите предлага програма минимум, около която да се обединят демократичните лидери, но никоя не влиза в продуктивен диалог с останалите. В резултат ще имаме фрагментация. Не очаквам бъдещият парламент да постигне необходимата радикална промяна, защото политическата класа не е готова за това“, каза още Иво Христов.
На въпрос на водещия Петър Волгин защо БСП, ако се вярва на социологическите проучвания, не успява да измести ГЕРБ от първото място, евродепутатът отговори така: „Не бива да забравяме, че ГЕРБ е партия-държава. За 12 години тя монополизира цялата власт. Българите, също като жителите на Северна Корея, са свикнали да няма ден без националният вожд да шества из ефира. По-младите българи не са и виждали що е демокрация и свободни медии в български вариант. За да получиш работа, особено в провинцията, е необходимо да имаш одобрение от ГЕРБ. Хората на Борисов внушават на стотици хиляди чиновници, че биха загубили работата си, ако ГЕРБ падне от власт, и в обществото битува горчивото примирение; то е характерно за българската психология – хем си недоволен, хем така стоят нещата и няма какво да се направи. Това е характерно за нашенската масова психология. Това е и криворазбраният национален тарикатлък – от страх да не бъдат излъгани, много сънародници предпочитат да не вярват в нищо; да не предприемат нищо, да не протестират, да не гласуват, с което оставят съдбите си в ръцете на користни шайки. Това са причините за устойчивото присъствие на ГЕРБ в сондажите.“
По думите на Христов, БСП е обременена от дългата и трудна история на прехода: „В обществото бе наложен антикомунистическият прочит на историята. БСП е дамгосвана като наследник на БКП, а всички останали партии, под знамето на антикомунизма, комфортно плячкосват каквото е останало от България, защото антикомунистическите им заклинания им носят индулгенция за всички скандали в сегашно време. ГЕРБ също е биографично свързана с БКП, но успешно прикрива управленските си катастрофи зад антикомунистическа реторика. Тази елементарна лъжа работи вече много години“, смята Иво Христов.
„БСП трябва да постигне консолидация, засега не създава такова впечатление у хората“, допълни той.
Христов бе категоричен, че не забелязва никакво напрежение по отношение на БСП от страна на президента.
„Идейно БСП и президентът са на една вълна по почти всички теми. Тъкмо затова позициите на ръководството на БСП са огорчаващи за избирателите. След обявяването на кандидатурата си за втори мандат президентът получи много масивна подкрепа от социалистите в социалните мрежи. Ръководството на БСП се задоволи с поздравления към Румен Радев и Илияна Йотова. Няма как да събудиш ентусиазъм сред избирателите с декларации от типа: „Ние не воюваме с президента“. Много журналисти, хора от левицата питат каква е причината за това двусмислие, което е в ущърб на самата БСП. Много от тези 55%, които одобряват президента в сондажите, се питат да подкрепят ли БСП при тази неяснота. Създава се усещане, то вече циркулира сред коментаторите, че ръководството на социалистите хем иска предизборно да капитализира авторитета на президента, хем не желае да се ангажира с подкрепа за него, за да може да преговаря за управленска коалиция с партиите от статуквото, за които Радев е проблем; те ще настояват БСП да жертва Радев. Стотиците хиляди потенциални избиратели на БСП трудно ще ѝ повярват, ако този въпрос не бъде изяснен скоро. Обществото очаква ясен курс към демонтаж на сегашния режим, а не партийни калкулации.“
Евродепутатът изрази мнение, че настроенията сред социалистите са същите: „Това са честни, работещи хора, голям брой бедни пенсионери, способни младежи, хора на добрата воля, които категорично отхвърлят сегашния режим, подкрепят президента и очакват послания от ръководството си. Българите едва ли ще гласуват за пореден компромис между партиите. Опасявам се, че ако БСП не излезе от двусмислието по отношение на президента, ще разочарова собствените си избиратели и ще отблъсне хората, които влагат в надежди в нея като основна опозиционна сила. Това не бива да става.“
Христов каза още, че позициите на ръководството на БСП към момента са изгодни за Борисов: „Той би предпочел БСП и президентът да не са в единодействие. Президентът Радев бе избран с над 2 милиона гласа и това са близо милион повече от традиционния вот, който БСП достига при добро представяне. Как можем да мотивираме тези хора с формулировки от типа „Ние не воюваме с президента и го поздравяваме, че се кандидатира?“
Евродепутатът е на мнение, че различните представители на опозицията са хем разнородни, хем доста едногласни, а същевременно не могат да се погодят помежду си.
„В този смисъл, инициативата на президента да обяви рано кандидатурата си, създава тази възможност – да се обединят зад минимум принципи. Реформа на системата за борба с корупцията е един от приоритетите. Защитата на свободата на словото и медиите е другият, от нея зависи здравето на цялата ни демокрация. Оздравяването на изборния процес е третата писта. Разбира се, всичко те ще останат пожелателни изказвания, ако не постигнем свалянето на този режим, който запечатва българската безизходица. По-важно е първо да кажем „НЕ“ на това, което имаме, преди да мислим какво ще имаме след това. Всички останали разсъждения – какво искаме, как бихме го направили, са безсмислени, при положение че нямаме изрядни избори. Така или иначе, не можем да стигнем до реализацията на тези проекти, ако нямаме изчистена система за честни избори“, смята Христов.
На въпрос защо президентът Радев подкрепя инициативата „Три морета“, Иво Христов отговори: „Забелязвам, че троловете на ГЕРБ в социалните мрежи водят активна кампания срещу Триморието. Тя цели да представи инициативата като антируска, защото немалка част от избирателите на левицата в България са русофили. Триморието, обаче, не излиза с политически декларации, нито е военен пакт. То няма как да е антируска инициатива по самото си същество. Това е пакет от икономически проекти, които обединяват цяла Източна Европа. Какво би спечелила България, например, ако остане единствената страна извън тези проекти? Ще спечелим ли, ако от Полша на юг има магистрала, по която туристите ще могат да достигат до Румъния, но не и до българското Черноморие? Ще спечелим ли от това да получаваме целия си газ през Турция (нашият газ идва оттам, не от Русия, както е прието да мислим; той се добива в руските недра, но ние не успяхме да отстоим директната тръба и сега сме зависими от Турция като транзитьор). Ние трябва да имаме алтернативни трасета и това ми се струва очевидно както от гледна точка на сигурността, така и от гледна точка на възможността да ползваме предимствата на конкуренцията“.
Според Иво Христов активността на Борисов по темата „Навални“ се дължи на факта, че властта му се крепи на принципа „Разделяй и владей“; оттам и тази внезапна загриженост за руската държава и руската демокрация.
„Тя цели да скрие българските проблеми зад руския скандал и най-вече – да посее разделение в редиците на българската демократична общност. Не бива руската политическа ситуация да сее разкол в редиците българската демократична общност, за която Русия е невралгична тема. Необходимо е единение около програма минимум за възстановяване на българската демокрация. Всички останали проблеми са производни от безконтролната власт, която имаме в момента. Това е нашият насъщен дневен ред, който не бива да се разсейва по външнополитически теми.“
По думите на Иво Христов, повечето от действащите политици на високо ниво в Европа въздъхват с облекчение след избора на Джо Байдън за президент и се надяват на възстановяване на транслантическия диалог, който беше силно затруднен по времето на Тръмп.
„Аз не смея да съм прекален оптимист, по-скоро ме интересува ефектът върху България. Не се наемам да гадая какъв ще бъде, но очевидно ще нараства напрежението между САЩ и Русия през следващите месеци. У нас американското влияние е изключително силно и се задълбочи през последните година и половина-две. Някои българи имаха надежди, че то ще помогне в борбата с корупцията и беззаконието у нас. Засега тези надежди не се оправдават, а стратегията на Борисов да откупва властта си чрез милиардни сделки със САЩ за изтребители и с Русия за газопровод, е разоряваща за България. Както виждате, засега нямаме нито изтребители, нито изгода от газа.“
„Моят апел е да се концентрираме върху българските проблеми и тяхното решаване; да търсим най-малкото общо кратно, за да излезем от тази безизходица; да не се надяваме на никой от външните партньори, да съхраним добрите отношения с тях и най-вече – да бъдем активни и да гласуваме, защото от това зависи дали ще имаме представителен избор“, каза още Иво Христов
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/
Последвайте ни и в Телеграм
