Допълнителните въпроси, които мониторинговата група за демокрация на ЕС изпрати на българското правителство, са поредният предупредителен сигнал за състоянието на върховенството на закона в България. Това коментира Елена Йончева, евродепутат от групата на социалистите и демократите, и член на мониторинговата група за демокрация, върховенство на закона и основните права.
На 28 август 2020 г. и на 8 януари 2021 г. групата организира изслушвания на представители на български институции. И в двата случая премиерът Бойко Борисов отказа да се яви. Нещо, което преди него не си е позволявал нито един министър-председател. На първото заседание той изпрати вицепремиера Екатерина Захариева и зам.-министъра на правосъдието Десислава Ахладова, а на второто – единствено зам.-министъра на правосъдието Евгени Стоянов. И след заседанието през август м.г. евродепутатите подготвиха уточняващи въпроси, но отговорите не удовлетвориха групата.
Сега допълнителните писмени въпроси са общо 14, осем от които са насочени към вицепремиера и към министъра на правосъдието, а останалите към главния прокурор и неговите заместници. От Екатерина Захариева и Десислава Ахладова се очаква да представят детайли от правителствената програма, приета в отговор на критиките в годишния доклад за върховенството на закона, изготвен от Европейската комисия. Те трябва да кажат дали са консултирали предварително мерките с юридически или с неправителствени организации, както и как ще се проведе общественото им обсъждане. Попитани са дали се планират промени, за да се ограничи огромната власт на главния прокурор върху работата на останалите прокурори. Как смятат да подобрят плурализма в медиите и да гарантират сигурността на журналистите, както и дали ще предприемат действия, за да увеличат прозрачността на собствеността на медиите. Евродепутатите искат правителството да им предостави списък на медиите, които са получавали средства от европейските фондове.
Не е забравен и опитът на правителството да създаде нова конституция, представен от управляващите на дискусията през август като единственият вариант, за да се осъществи съдебна реформа. Как правителство приема, че този опит се провали, след като Венецианската комисия разкритикува не само повечето предложения, но и самия подход – без обществени консултации, без широки дебати, питат от Брюксел. Евродепутатите припомнят, че проектът за конституция не получи подкрепа нито от опозицията, нито от неправителствения сектор и в края на 2020 г. пропадна окончателно.
Представителите на Европейския парламент отбелязват, че явно България няма намерение да отмени „златните паспорти“ – предлагането на гражданство срещу инвестиции, но дали не смята да прекрати „златните визи“.
Не са пропуснати и предстоящите избори, в които би трябвало да се гласува с машини. Готови ли сте да допуснете независим одит на машините, питат евродепутатите правителството.
Прокуратурата трябва да каже докъде е стигнало разследването на т.нар. Барселонагейт за предполагаемо пране на пари, в което е замесен премиерът Бойко Борисов. В Испания тече разследване и българските институции очакват информация по него, но междувременно какво се прави в София, предвид, че първо сигналът е подаден в България, интересуват се евродепутатите. Те искат да знаят и дали се работи по случаите с изтеклите в публичното пространство видео и аудио записи, както и снимки на министър-председателя и жилището му, на които се виждат златни кюлчета и евро банкноти, в контекста на казаното от самия Бойко Борисов, че има черен пазар за компромати в България. Ако има разследване, на какъв етап е то, питат те.
От Брюксел искат повече подробности от работата на прокуратурата по отношение на аудиозаписа с гласа на премиера, разпространен през юни 2020 г. След като заключението е, че записът е автентичен, но не е извършено престъпление, означава ли това, че техническата експертиза в България доказва, че гласът е на Бойко Борисов, питат европейските депутати. С оглед на големия публичен интерес към случая и като се има предвид, че прокуратурата по други случаи от голям обществен интерес публикува информация за работата си, дали ще представите техническата експертиза и действията, предприети по този конкретен казус, интересуват се те. Установили ли сте хората, с които премиерът говори, проверявате ли опит за търговия с влияние, са други от въпросите.
Европейските депутати очакват прокуратурата да коментира регистъра със случаи на прекомерен натиск върху работата й, в който изненадващо са включени както доклади на Европейската комисия, така и изказвания на високопоставени представители на съдебната власт, както се твърди в публикации в медиите. От ЕП търсят конкретен отговор на въпроса от кого е назначен главният прокурор и пред кого се отчита.
Фактът, че мониторинговата група продължава да задава въпроси означава, че европейските депутати нямат намерение да се откажат от детайлното наблюдение на ситуацията в България, колкото и правителството в София да се опитва да затруднява диалога, коментира още Елена Йончева. Тя припомни, че в правомощията на групата е да инициира мисии за проучване на проблемите на място, но заради ситуацията с COVID-19 засега се използват другите инструменти за работа. Анализите и заключенията на групата могат да станат част от документите, въз основа на които Европейският парламент оценява спазването на върховенството на закона в държавите-членки.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
