Имаме милион причини да се гордеем, че сме българи: азбуката на Светите братя св. св. Кирил и Методий, прабългарският календар, Мадарският конник, Орфей, тракийската цивилизация, киселото мляко. Дали сме на света първото научно откритие – металообработването, и първото обработено злато – варненското. Създали сме първите градове в Европа. Наш е най-старият християнски манастир на Стария континент. Имаме за пример велики личности като Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов. Дело на българи са компютърът, хапчето антибебе, нивалинът, ксероксът, въздушната възглавница, телефонният секретар. И куп други неща, за които невинаги си даваме сметка. „Стандарт“ ви припомня 33 от тях.
1. България
България е най-старата от съвременните държави в Европа, чието име е непроменяно от основаването й до днес.
2. Прабългарският календар
Старите българи създават една от най-точните системи за измерване продължителността на земната година. Прабългарският календар е признат от ЮНЕСКО за най-точния в света.
3. Първата къща и първият град в Европа
Най-старата къща в Европа се намира в праисторическото селище в днешния столичен квартал Слатина. Откритието е на най-големия специалист по праистория у нас чл.-кор. Васил Николов. Откритието му влиза във всички учебници по праистория в света. Най-старият град в Европа пък е Провадия – Солницата – първият солодобивен център. В него чл.-кор Николов откри царски гроб на 64 века.
4. Първото обработено злато в света
Колкото и нахално да звучи, спокойно можем да кажем, че сме дали на света първото научно откритие – обработката на метал. Доказателството е Варненското злато – най-старите в света скъпоценни бижута. Находките от варненския халколитен некропол изумяват в пропорциите и съвършенството си. Те са на над 6000 години и показват, че още тогава хората в земите ни са развивали технологии за добив, преработка и обработка на метал.
5. Кирилицата
Създадена е в Преславската книжовна школа в края на ХІ от Климент Охридски, ученик на светите братя Кирил и Методий. Носи името на свети Константин-Кирил Философ, който създава по-рано глаголицата.
Българската азбука е широко разпространена както сред южните и източните славянски народи, така и сред неславянските народи в Русия. Кирилицата е официална азбука в Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до края на 70-те години на ХIХ век се ползва и в Румъния. Ползват я около 252 милиона души по света. С влизането на България в ЕС тя става третата официална азбука на Европейския съюз след латиницата и гръцката азбука.
6. Светица Олга
На огромна почит в Украйна е Великата киевска княгиня Олга – българка, родена в Плиска. Тя е родственица на цар Симеон. Управлявала е Киевското княжество от 945 до 969 г. Първата разпространителка на християнството сред украинския народ е обявена за светица.
7. Правнучката на Софроний Врачански
Най-голямата поетеса, която Франция е дала на света – Анна дьо Ноай (1876-1933), е българка. Тя е правнучка на възрожденеца Софроний Врачански.
8. Архитект Синан
Синан (1489-1588) е прочут османски архитект. Според легендата това е гениалният българин Майстор Манол, роден в родопското село Широка лъка. Назначен е за пръв архитект на султан Селим и работи последователно по време на управлението на четирима султани. Негово дело са 81 джамии, сред които Султан Селим джамия в Одрин, Сюлеймание и Шахзаде, 33 двореца, 26 библиотеки, 35 бани, 7 водопровода, десетки кервансараи, чешми и гробници. Той е направил и „Баня баши“ в София.
9. Киселото мляко
През 1905 г. д-р Стамен Григоров за пръв път описва млечнокиселия микроорганизъм, който предизвиква ферментацията, необходима за получаване на българско кисело мляко. Първоначално той описва млечнокиселата пръчица като „Бацил А“. По-късно микроорганизмът е наречен „Лактобацилус булгарикус“, в чест на родината на своя откривател.
10. Медът
Уникалният български мед е познат в Европа още от IX век. Сведения за износ на мед и пчелен восък за Византия има от времето на кан Омуртаг (814-831 г.) По-късно българският пчелен мед, наричан „цера Загоре“, е добре познат и в средновековните италиански републики. За него пише флорентинският летописец Пеголоти, а Ватиканът постановява свещите за папските литургии да са само от български восък. У нас живеят над 400 000 пчелни семейства. Годишната продукция е над 9600 тона.
11. Билките
Наричат страната ни „Аптеката на Господ“. България е на трето място в света по богатство на лековити растения след Афганистан и Индия. В планините ни има билки, които не се срещат никъде по света. Годишно се изнасят между 12 и 15 000 тона, които се използват за лекарства и козметика.
12. Нямаме пленено знаме
За 60 години България успява да води пет войни. Пленено на бойните полета българско знаме няма. С това не може да се похвали нито една друга армия в света. Нещо повече – Военно-историческият музей пази 62 пленени вражески полкови щандарта.
13. Първата жена в боен полет
По време на Балканската война (1912-1913) Райна Касабова е на 15 години и служи като доброволка в полевата болница край Одрин. На 30 октомври 1912 г. тя взема участие в боен полет със самолет „Воазен“ с командир подпоручик Стефан Калинов и механик Илия Младенов, което я прави първата жена в света, участвала в боен полет. Излитат от аеродрум „Мустафа паша“, като полетът им продължава 43 минути. От самолета Райна хвърля позиви с призив за спиране на кръвопролитията над позициите на противника в Одрин. Нейното име носи ледник на Земя Греъм в Антарктика.
14. „Време разделно“
Най-известният български роман в световната литература – „Време разделно“, е написан от акад. Антон Дончев само за 45 дни. Издаден е 17 пъти у нас. Преведен е на 28 езика и по света има над 3 милиона тираж.
15. Компютърът
Първият електронен, непрограмируем компютър е изобретен от Джон Атанасов – американски физик, математик и електроинженер от български произход. Той пръв въвежда понятието „аналогов компютър“.
16. Ксероксът
Българският физик акад. Георги Наджаков открива фотоелектретното състояние на веществата, с което вписва името си в световната история на физиката и техниката. Светът признава огромния му научен принос на 22 юни 1937 г., когато изобретява фотокопирната машина. Фотоелектретният ефект е и в основата безвакуумната телевизионна техника, на запаметяващите устройства, рентгеновите дозиметри и на снимките от спътник.
17. Фотошопът
Един от създателите на най-използваната в света програма за обработка на снимки – фотошоп, е българин – Тодор Георгиев.
18. Електронният часовник
Първият дигитален ръчен часовник е изобретен от българския инженер и изобретател Петър Димитров Петров. Определят го като един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на XX век. Сред изобретенията му освен първия дигитален ръчен часовник са първата компютризирана система за измерване на замърсявания, телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни сателити, първият в света безжичен сърдечен монитор и др.
19. Пътническият самолет
Главният конструктор на първия в света транспортен пътнически самолет „Douglas DC-3“ е българин. Неговото име е Асен Йорданов. Той е български и американски авиатор, инженер и изобретател със световна известност. Роден е през 1896 г. в гр. София.
20. Въздушната възглавница
Тя също е изобретена от Асен Йорданов – основателя на авиоинженерството в България
21. Телефонният секретар
И той е рожба на големия български изобретател Асен Йорданов. Той е напарвил апарата Джордафон – „прадядото“ на днешния телефонен секретар, който освен това дава и възможност и за конферентен разговор. Името на Йорданов е вписано в „Книгата за почетни граждани на Ню Йорк“.
22. Двигателите на лунния модул „Орел“
Много малко хора знаят, че те са разработка на българина Иван (Джон) Ночев. На 16 юли 1969 г. от космодрума Кенеди стартира американският космически кораб „Аполо-11“, с астронавтите Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин. На 20.07.1969 г. Армстронг успешно се приземява на Луната с лунния модул „Орел“, за да направи първите човешки стъпки там. Изобретените от Иван Ночев двигатели осигуряват успешното кацане, а след това и успешното скачване на модула Орел с кораба „Аполо-11“.
23. Космическата храна
България е третата страна, регистрирана в ООН, която е изпратила храна в Космоса. Първите две са САЩ и СССР. Българската космическа храна е изобретена от учените от Института по криобиология и лиофилизация. Екипът на академик Цветан Цветков развил биотехнологията за студена консервация и сушене на органичната материя във вакуум.
24. Най-отдалечената планета от Слънцето
Тя е открита през 2003 г. от проф. Димитър Съселов. Планетата OGLE-TR-56b в съзвездието Стрелец се намира на 5 хиляди светлинни години от нашата звезда.
25. Слънчевата батерия
Използването на слънчевата батерия носи световна известност на българина проф. д-р Димитър Чернев. Роденият във Варна учен заминава за Германия, а след това за САЩ през 1956 г. Чернев постъпва в лабораторията на телевизионната компания СиБиЕс, където в сътрудничество с англичанина д-р Нийл и германеца д-р Ешке създава магнетофонната касета, която му донася голяма популярност. По-късно създава батерията за използване на слънчевата енергия. Изобретението му става основа за използването на слънчевата енергия за отопление и охлаждане.
26. Хапчето „антибебе“
Карл Джераси е евреин от български произход. Джераси става световноизвестен най-вече с приноса си за разработването на първото противозачатъчно хапче.
27. Шестият сърдечен тон
Шестият сърдечен тон е първото голямо откритие на българската медицина на XX в. Негов откривател е проф. д-р Иван Митев.
28. Нивалин
Нивалинът е лекарствен препарат, който се извлича от кокиче. Намира широко приложение в неврологията при лечението на полиомиелита. Препаратът се прилага и в анестезиологията, в хирургията, в психиатрията – при лечение на олигофрения, във физиотерапията – за лечение на ангионеврози, неврити и др. Откривател на нивалина е българският фармаколог Димитър Пасков през 1959 г. Той има още около 20 различни изобретения в областта на медицината и е носител на научната награда „Еньо“.
29. Скоростна безстепенна кутия
В света има над 180 марки автомобили, а моделите към тях са над 4000. Една от тези марки се казва Румен – на името на българския изобретател Румен Антонов. Изобретява уникална автоматична скоростна безстепенна кутия, която е приложима за малки коли и има слабо нарастване на разхода на гориво. От много години живее и твори в Париж. Неотдавна отново се прочу с конструирания нов тип автомобилен двигател. Откритията му обаче са не само в областта на автомобилостроенето. Той е разработил и лекарство за сърдечни болести.
30. Говореща книга за слепи
Български студент в САЩ спечели през 2002 г. първа награда в конкурс за създаване на модел на дигитална говореща книга за слепи. Тогава 23-годишният Лъчезар Цветанов от София учи промишлен дизайн в университета в Бриджпорт, щат Кънектикът. Моделът му е избран като най-добър сред 146 проекта на студенти от 28 висши училища по дизайн. При разгъване, сребристата корица на говорещата книга достига размера на нормална книга. Различни по форма бутони по ръбовете й позволяват на слепите читатели да разлистват страниците.
31. Цифровата писменост
Койчо Митев е ръководител на частен изследователски колектив, който е изобретил и патентовал т.нар. „Цифрова писменост и метод за комуникация на майчин език“. Изобретението позволява да се създаде софтуер за свободна комуникация по телефон, микрофон и интернет между всички езици и диалекти по света. Подобно изобретение позволява образно казано да вдигнете телефона, да се обадите на г-н Мюлер в Берлин, на г-н Аранга от Занзибар или на г-ца Ченг в Пекин и да разговаряте на чист български език, докато от другата страна на линията ще ви слушат на техните си родни езици. А когато те ви заговорят в слушалката, Вие ще чувате всичко на български!
32. Повелителят на атома
През 1950 година на Женевската конференция САЩ оповестяват, че разполагат с надеждна система за регистриране на ядрените експлозии където и да било по света и се споразумяват със Съветския съюз за мораториум върху изпитанията на атомно оръжие в атмосферата. В основата на създадената в САЩ система за контрол стои загадъчният физичен феномен ЕМП (електромагнитна пулсация). През далечната 1962 година, за първи път в американския печат се появява информация за „изключителната роля, която това откритие има за сигурността на САЩ и на световния мир“ и се съобщава името на неговия автор – проф. д-р Кръстьо Кръстев.
33. Златните математици
Златните деца на България, които носят купища медали от международни олимпиади по математика, физика, информатика и др., са истински повод за гордост на всеки от нас. От първата международна олимпиада по математика през 1959 г. до днес националите ни са донесли за България над 969 медала – 179 златни, 346 сребърни, 444 бронзови.
/КРОСС/
Последвайте ни и в Телеграм
33 причини да се гордеем, че сме българи
Имаме милион причини да се гордеем, че сме българи: азбуката на Светите братя св. св. Кирил и Методий, прабългарският календар, Мадарският конник, Орфей, тракийската цивилизация, киселото мляко. Дали сме на света първото научно откритие – металообработването, и първото обработено злато – варненското. Създали сме първите градове в Европа. Наш е най-старият християнски манастир на Стария континент. Имаме за пример велики личности като Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов. Дело на българи са компютърът, хапчето антибебе, нивалинът, ксероксът, въздушната възглавница, телефонният секретар. И куп други неща, за които невинаги си даваме сметка. „Стандарт“ ви припомня 33 от тях.
1. България
България е най-старата от съвременните държави в Европа, чието име е непроменяно от основаването й до днес.
2. Прабългарският календар
Старите българи създават една от най-точните системи за измерване продължителността на земната година. Прабългарският календар е признат от ЮНЕСКО за най-точния в света.
3. Първата къща и първият град в Европа
Най-старата къща в Европа се намира в праисторическото селище в днешния столичен квартал Слатина. Откритието е на най-големия специалист по праистория у нас чл.-кор. Васил Николов. Откритието му влиза във всички учебници по праистория в света. Най-старият град в Европа пък е Провадия – Солницата – първият солодобивен център. В него чл.-кор Николов откри царски гроб на 64 века.
4. Първото обработено злато в света
Колкото и нахално да звучи, спокойно можем да кажем, че сме дали на света първото научно откритие – обработката на метал. Доказателството е Варненското злато – най-старите в света скъпоценни бижута. Находките от варненския халколитен некропол изумяват в пропорциите и съвършенството си. Те са на над 6000 години и показват, че още тогава хората в земите ни са развивали технологии за добив, преработка и обработка на метал.
5. Кирилицата
Създадена е в Преславската книжовна школа в края на ХІ от Климент Охридски, ученик на светите братя Кирил и Методий. Носи името на свети Константин-Кирил Философ, който създава по-рано глаголицата.
Българската азбука е широко разпространена както сред южните и източните славянски народи, така и сред неславянските народи в Русия. Кирилицата е официална азбука в Монголия и в някои републики от бившия Съветски съюз, а до края на 70-те години на ХIХ век се ползва и в Румъния. Ползват я около 252 милиона души по света. С влизането на България в ЕС тя става третата официална азбука на Европейския съюз след латиницата и гръцката азбука.
6. Светица Олга
На огромна почит в Украйна е Великата киевска княгиня Олга – българка, родена в Плиска. Тя е родственица на цар Симеон. Управлявала е Киевското княжество от 945 до 969 г. Първата разпространителка на християнството сред украинския народ е обявена за светица.
7. Правнучката на Софроний Врачански
Най-голямата поетеса, която Франция е дала на света – Анна дьо Ноай (1876-1933), е българка. Тя е правнучка на възрожденеца Софроний Врачански.
8. Архитект Синан
Синан (1489-1588) е прочут османски архитект. Според легендата това е гениалният българин Майстор Манол, роден в родопското село Широка лъка. Назначен е за пръв архитект на султан Селим и работи последователно по време на управлението на четирима султани. Негово дело са 81 джамии, сред които Султан Селим джамия в Одрин, Сюлеймание и Шахзаде, 33 двореца, 26 библиотеки, 35 бани, 7 водопровода, десетки кервансараи, чешми и гробници. Той е направил и „Баня баши“ в София.
9. Киселото мляко
През 1905 г. д-р Стамен Григоров за пръв път описва млечнокиселия микроорганизъм, който предизвиква ферментацията, необходима за получаване на българско кисело мляко. Първоначално той описва млечнокиселата пръчица като „Бацил А“. По-късно микроорганизмът е наречен „Лактобацилус булгарикус“, в чест на родината на своя откривател.
10. Медът
Уникалният български мед е познат в Европа още от IX век. Сведения за износ на мед и пчелен восък за Византия има от времето на кан Омуртаг (814-831 г.) По-късно българският пчелен мед, наричан „цера Загоре“, е добре познат и в средновековните италиански републики. За него пише флорентинският летописец Пеголоти, а Ватиканът постановява свещите за папските литургии да са само от български восък. У нас живеят над 400 000 пчелни семейства. Годишната продукция е над 9600 тона.
11. Билките
Наричат страната ни „Аптеката на Господ“. България е на трето място в света по богатство на лековити растения след Афганистан и Индия. В планините ни има билки, които не се срещат никъде по света. Годишно се изнасят между 12 и 15 000 тона, които се използват за лекарства и козметика.
12. Нямаме пленено знаме
За 60 години България успява да води пет войни. Пленено на бойните полета българско знаме няма. С това не може да се похвали нито една друга армия в света. Нещо повече – Военно-историческият музей пази 62 пленени вражески полкови щандарта.
13. Първата жена в боен полет
По време на Балканската война (1912-1913) Райна Касабова е на 15 години и служи като доброволка в полевата болница край Одрин. На 30 октомври 1912 г. тя взема участие в боен полет със самолет „Воазен“ с командир подпоручик Стефан Калинов и механик Илия Младенов, което я прави първата жена в света, участвала в боен полет. Излитат от аеродрум „Мустафа паша“, като полетът им продължава 43 минути. От самолета Райна хвърля позиви с призив за спиране на кръвопролитията над позициите на противника в Одрин. Нейното име носи ледник на Земя Греъм в Антарктика.
14. „Време разделно“
Най-известният български роман в световната литература – „Време разделно“, е написан от акад. Антон Дончев само за 45 дни. Издаден е 17 пъти у нас. Преведен е на 28 езика и по света има над 3 милиона тираж.
15. Компютърът
Първият електронен, непрограмируем компютър е изобретен от Джон Атанасов – американски физик, математик и електроинженер от български произход. Той пръв въвежда понятието „аналогов компютър“.
16. Ксероксът
Българският физик акад. Георги Наджаков открива фотоелектретното състояние на веществата, с което вписва името си в световната история на физиката и техниката. Светът признава огромния му научен принос на 22 юни 1937 г., когато изобретява фотокопирната машина. Фотоелектретният ефект е и в основата безвакуумната телевизионна техника, на запаметяващите устройства, рентгеновите дозиметри и на снимките от спътник.
17. Фотошопът
Един от създателите на най-използваната в света програма за обработка на снимки – фотошоп, е българин – Тодор Георгиев.
18. Електронният часовник
Първият дигитален ръчен часовник е изобретен от българския инженер и изобретател Петър Димитров Петров. Определят го като един от най-продуктивните изобретатели през втората половина на XX век. Сред изобретенията му освен първия дигитален ръчен часовник са първата компютризирана система за измерване на замърсявания, телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни сателити, първият в света безжичен сърдечен монитор и др.
19. Пътническият самолет
Главният конструктор на първия в света транспортен пътнически самолет „Douglas DC-3“ е българин. Неговото име е Асен Йорданов. Той е български и американски авиатор, инженер и изобретател със световна известност. Роден е през 1896 г. в гр. София.
20. Въздушната възглавница
Тя също е изобретена от Асен Йорданов – основателя на авиоинженерството в България
21. Телефонният секретар
И той е рожба на големия български изобретател Асен Йорданов. Той е напарвил апарата Джордафон – „прадядото“ на днешния телефонен секретар, който освен това дава и възможност и за конферентен разговор. Името на Йорданов е вписано в „Книгата за почетни граждани на Ню Йорк“.
22. Двигателите на лунния модул „Орел“
Много малко хора знаят, че те са разработка на българина Иван (Джон) Ночев. На 16 юли 1969 г. от космодрума Кенеди стартира американският космически кораб „Аполо-11“, с астронавтите Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин. На 20.07.1969 г. Армстронг успешно се приземява на Луната с лунния модул „Орел“, за да направи първите човешки стъпки там. Изобретените от Иван Ночев двигатели осигуряват успешното кацане, а след това и успешното скачване на модула Орел с кораба „Аполо-11“.
23. Космическата храна
България е третата страна, регистрирана в ООН, която е изпратила храна в Космоса. Първите две са САЩ и СССР. Българската космическа храна е изобретена от учените от Института по криобиология и лиофилизация. Екипът на академик Цветан Цветков развил биотехнологията за студена консервация и сушене на органичната материя във вакуум.
24. Най-отдалечената планета от Слънцето
Тя е открита през 2003 г. от проф. Димитър Съселов. Планетата OGLE-TR-56b в съзвездието Стрелец се намира на 5 хиляди светлинни години от нашата звезда.
25. Слънчевата батерия
Използването на слънчевата батерия носи световна известност на българина проф. д-р Димитър Чернев. Роденият във Варна учен заминава за Германия, а след това за САЩ през 1956 г. Чернев постъпва в лабораторията на телевизионната компания СиБиЕс, където в сътрудничество с англичанина д-р Нийл и германеца д-р Ешке създава магнетофонната касета, която му донася голяма популярност. По-късно създава батерията за използване на слънчевата енергия. Изобретението му става основа за използването на слънчевата енергия за отопление и охлаждане.
26. Хапчето „антибебе“
Карл Джераси е евреин от български произход. Джераси става световноизвестен най-вече с приноса си за разработването на първото противозачатъчно хапче.
27. Шестият сърдечен тон
Шестият сърдечен тон е първото голямо откритие на българската медицина на XX в. Негов откривател е проф. д-р Иван Митев.
28. Нивалин
Нивалинът е лекарствен препарат, който се извлича от кокиче. Намира широко приложение в неврологията при лечението на полиомиелита. Препаратът се прилага и в анестезиологията, в хирургията, в психиатрията – при лечение на олигофрения, във физиотерапията – за лечение на ангионеврози, неврити и др. Откривател на нивалина е българският фармаколог Димитър Пасков през 1959 г. Той има още около 20 различни изобретения в областта на медицината и е носител на научната награда „Еньо“.
29. Скоростна безстепенна кутия
В света има над 180 марки автомобили, а моделите към тях са над 4000. Една от тези марки се казва Румен – на името на българския изобретател Румен Антонов. Изобретява уникална автоматична скоростна безстепенна кутия, която е приложима за малки коли и има слабо нарастване на разхода на гориво. От много години живее и твори в Париж. Неотдавна отново се прочу с конструирания нов тип автомобилен двигател. Откритията му обаче са не само в областта на автомобилостроенето. Той е разработил и лекарство за сърдечни болести.
30. Говореща книга за слепи
Български студент в САЩ спечели през 2002 г. първа награда в конкурс за създаване на модел на дигитална говореща книга за слепи. Тогава 23-годишният Лъчезар Цветанов от София учи промишлен дизайн в университета в Бриджпорт, щат Кънектикът. Моделът му е избран като най-добър сред 146 проекта на студенти от 28 висши училища по дизайн. При разгъване, сребристата корица на говорещата книга достига размера на нормална книга. Различни по форма бутони по ръбовете й позволяват на слепите читатели да разлистват страниците.
31. Цифровата писменост
Койчо Митев е ръководител на частен изследователски колектив, който е изобретил и патентовал т.нар. „Цифрова писменост и метод за комуникация на майчин език“. Изобретението позволява да се създаде софтуер за свободна комуникация по телефон, микрофон и интернет между всички езици и диалекти по света. Подобно изобретение позволява образно казано да вдигнете телефона, да се обадите на г-н Мюлер в Берлин, на г-н Аранга от Занзибар или на г-ца Ченг в Пекин и да разговаряте на чист български език, докато от другата страна на линията ще ви слушат на техните си родни езици. А когато те ви заговорят в слушалката, Вие ще чувате всичко на български!
32. Повелителят на атома
През 1950 година на Женевската конференция САЩ оповестяват, че разполагат с надеждна система за регистриране на ядрените експлозии където и да било по света и се споразумяват със Съветския съюз за мораториум върху изпитанията на атомно оръжие в атмосферата. В основата на създадената в САЩ система за контрол стои загадъчният физичен феномен ЕМП (електромагнитна пулсация). През далечната 1962 година, за първи път в американския печат се появява информация за „изключителната роля, която това откритие има за сигурността на САЩ и на световния мир“ и се съобщава името на неговия автор – проф. д-р Кръстьо Кръстев.
33. Златните математици
Златните деца на България, които носят купища медали от международни олимпиади по математика, физика, информатика и др., са истински повод за гордост на всеки от нас. От първата международна олимпиада по математика през 1959 г. до днес националите ни са донесли за България над 969 медала – 179 златни, 346 сребърни, 444 бронзови.
/КРОСС/
Последвайте ни и в Телеграм