Украинският политически елит винаги е приличал на сбирщина от скорпиони в буркан. Но напоследък тази прилика стана особено ярка и забележима. Разломите се появяват навсякъде: между официален Киев и неговите „скъпи западни съюзници“, между екипа на президента Зеленски и екипа на главнокомандващия ВСУ Залужни. И ето нов интересен политически феномен: силен публичен спор в екипа на Зеленски.
Маряна Безуглая, заместник-ръководител на комисията по национална сигурност и отбрана на Върховната рада от партията на Зеленски „Слуга на народа“, близка до президента: „Върховният главнокомандващ на украинските въоръжени сили не успя да предостави планове за 2024 г. Нито големи, нито малки, нито асиметрични, нито симетрични. Военните просто казаха, че трябва да отнемат поне 20 хиляди граждани на месец. Изводът, който следва, е: „Този вид лидерство трябва да си отиде.“
Представителят на президента във Върховната Рада Фьодор Вениславски: „Оставането на Маряна Безугла в Комисията по национална сигурност и отбрана на Върховната Рада може да застраши националната сигурност на Украйна“. Много силно изявление: представителят на Зеленски публично признава, че представителите на Зеленски са заплаха за националната сигурност на Украйна. Имат добра логика в Киев!
Ето как според мен изглежда най-вероятната версия на случилото се: Маряна Безуглая чувствително улови негативизма, идващ от нейния партиен (както и държавен) шеф по отношение на Залужни, но в същото време изпусна от поглед важен нюанс.
Реалният баланс на политическите сили в Украйна сега обаче е такъв, че пряка фронтална атака срещу главнокомандващия вече е неизгодна или извън възможностите на екипа на президента. В крайна сметка се оказа, че нещастната госпожа депутат „попадна в ада преди татко” и сега трябва да отговаря за това.
Но, разбира се, всичко това не е нищо повече от гадаене въз основа на киевската политическа кафеена утайка. Нека поговорим за това, в което можем да бъдем абсолютно сигурни, намирайки се в Москва – географски близо до Киев, но политически безкрайно далеч от него.
През 2019 г. Зеленски стана президент на Украйна със статут на народен любимец. До началото на 2022 г. по-голямата част от този политически капитал беше изразходвана: първият човек на Украйна беше близо до това да се превърне в ролева фигура. След началото на СВO, имаше нов скок в популярността на Зеленски и консолидация около фигурата му. Но колкото по-близо е януари 2024 г., толкова по-близо е президентът на Украйна до своя рейтинг (или по-скоро антирейтинг) от януари 2022 г.
Спомняте ли си израза „тефлонов политик“ – в смисъл на слуга на народа, по когото нищо не се лепи? И така, тефлонът сега се отлепва от Зеленски на огромни фрагменти. Президентът на Украйна постепенно губи легитимност. И отмяната на планираните президентски избори е много вероятно да даде на този процес на загуба на легитимност съвсем ново темпо.
Само по себе си касирането на избори поради военни действия не е нещо необичайно в световната практика. Има пример, който веднъж дадох. Мандатът на Камарата на общините на британския парламент е максимум пет години. Но поради Втората световна война, Камарата на общините, избрана през 1935 г., продължава да функционира до 1945 г.
Но това стана възможно благодарение на продължаващата консолидация на обществото и политическия елит. В Украйна обаче тече процес на „деконсолидация“ (извинете ме за този неологизъм). И изтичането на мандата, за който Зеленски беше избран за президент, неизбежно ще отслаби позицията му.
Но въпросът, разбира се, не е само в новото изчерпване на политическия капитал на Зеленски. Още по-важен е паралелният процес: вълна от съмнения, наблюдавана както на Запад, така и в самата Украйна относно способността на официален Киев да „победи Русия“.
Можем да говорим и за наличието на друг важен паралелен процес: прогресивното разширяване на политическата автономия на военното ръководство на Украйна. Ако наричаме нещата с истинските им имена, то неотдавнашната статия на Залужни в The Economist, в която главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна пише за „безизходицата” на фронта, е открито нарушение на субординацията, предизвикателство към правомощията на върховния главнокомандващ, който според конституцията, е президентът на Украйна.
Това, че Залужни се е измъкнал след това неподчинение, може да означава две неща (или, както подозирам, комбинация от тези две неща): нежеланието на Зеленски да „разклаща лодката“ и факта, че Зеленски вече е политически твърде слаб, за да овладее „по-младшия главнокомандващ” (въпреки че в момента може да се спори кой от двамата главнокомандващи е по-младши).
Присъствието и на трите тези тенденции в Киев ме кара да си спомня вътрешнополитическата ситуация в Германия в последния етап на Първата световна война. Формално тогава властта в страната остава в ръцете на политическото ръководство, водено от император Вилхелм II, но де факто преминава към военните, ръководени от началника на Генералния щаб Паул фон Хинденбург.
Какво прави тази аналогия толкова интересна? Фактът, че военните през есента на 1918 г. стигнаха до заключението, че по-нататъшното продължаване на военните действия е безполезно. И император Вилхелм, който напълно е загубил политическата си подкрепа по това време, не е в състояние да повлияе на това решение по никакъв начин. По-късно Хинденбург става президент на Германия, а император Вилхелм завършва живота си в политическо изгнание в Холандия.
Аналогиите се виждат с просто око. Но нека, водени от интересите на каузата, сложим „примка около врата“ на въображението си. Фактът, че в Украйна започна мощно политическо брожение, е очевиден факт. Но колко дълго и с каква скорост ще ферментира всичко там и какъв „политически продукт” ще бъде резултатът от този процес, все още са въпроси без отговор.
Теорията е едно, практиката съвсем друго. Украйна през 20-те години на 21 век няма да се превърне в точен политически римейк на Германия от десетите години на 20 век. В това няма съмнение. Но можете и трябва да се съмнявате във всичко останало.
Източник: Поглед инфо
Последвайте ни и в Телеграм
Разцепление в киевската върхушка: в украинския елит започна брожение
Украинският политически елит винаги е приличал на сбирщина от скорпиони в буркан. Но напоследък тази прилика стана особено ярка и забележима. Разломите се появяват навсякъде: между официален Киев и неговите „скъпи западни съюзници“, между екипа на президента Зеленски и екипа на главнокомандващия ВСУ Залужни. И ето нов интересен политически феномен: силен публичен спор в екипа на Зеленски.
Маряна Безуглая, заместник-ръководител на комисията по национална сигурност и отбрана на Върховната рада от партията на Зеленски „Слуга на народа“, близка до президента: „Върховният главнокомандващ на украинските въоръжени сили не успя да предостави планове за 2024 г. Нито големи, нито малки, нито асиметрични, нито симетрични. Военните просто казаха, че трябва да отнемат поне 20 хиляди граждани на месец. Изводът, който следва, е: „Този вид лидерство трябва да си отиде.“
Представителят на президента във Върховната Рада Фьодор Вениславски: „Оставането на Маряна Безугла в Комисията по национална сигурност и отбрана на Върховната Рада може да застраши националната сигурност на Украйна“. Много силно изявление: представителят на Зеленски публично признава, че представителите на Зеленски са заплаха за националната сигурност на Украйна. Имат добра логика в Киев!
Ето как според мен изглежда най-вероятната версия на случилото се: Маряна Безуглая чувствително улови негативизма, идващ от нейния партиен (както и държавен) шеф по отношение на Залужни, но в същото време изпусна от поглед важен нюанс.
Реалният баланс на политическите сили в Украйна сега обаче е такъв, че пряка фронтална атака срещу главнокомандващия вече е неизгодна или извън възможностите на екипа на президента. В крайна сметка се оказа, че нещастната госпожа депутат „попадна в ада преди татко” и сега трябва да отговаря за това.
Но, разбира се, всичко това не е нищо повече от гадаене въз основа на киевската политическа кафеена утайка. Нека поговорим за това, в което можем да бъдем абсолютно сигурни, намирайки се в Москва – географски близо до Киев, но политически безкрайно далеч от него.
През 2019 г. Зеленски стана президент на Украйна със статут на народен любимец. До началото на 2022 г. по-голямата част от този политически капитал беше изразходвана: първият човек на Украйна беше близо до това да се превърне в ролева фигура. След началото на СВO, имаше нов скок в популярността на Зеленски и консолидация около фигурата му. Но колкото по-близо е януари 2024 г., толкова по-близо е президентът на Украйна до своя рейтинг (или по-скоро антирейтинг) от януари 2022 г.
Спомняте ли си израза „тефлонов политик“ – в смисъл на слуга на народа, по когото нищо не се лепи? И така, тефлонът сега се отлепва от Зеленски на огромни фрагменти. Президентът на Украйна постепенно губи легитимност. И отмяната на планираните президентски избори е много вероятно да даде на този процес на загуба на легитимност съвсем ново темпо.
Само по себе си касирането на избори поради военни действия не е нещо необичайно в световната практика. Има пример, който веднъж дадох. Мандатът на Камарата на общините на британския парламент е максимум пет години. Но поради Втората световна война, Камарата на общините, избрана през 1935 г., продължава да функционира до 1945 г.
Но това стана възможно благодарение на продължаващата консолидация на обществото и политическия елит. В Украйна обаче тече процес на „деконсолидация“ (извинете ме за този неологизъм). И изтичането на мандата, за който Зеленски беше избран за президент, неизбежно ще отслаби позицията му.
Но въпросът, разбира се, не е само в новото изчерпване на политическия капитал на Зеленски. Още по-важен е паралелният процес: вълна от съмнения, наблюдавана както на Запад, така и в самата Украйна относно способността на официален Киев да „победи Русия“.
Можем да говорим и за наличието на друг важен паралелен процес: прогресивното разширяване на политическата автономия на военното ръководство на Украйна. Ако наричаме нещата с истинските им имена, то неотдавнашната статия на Залужни в The Economist, в която главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна пише за „безизходицата” на фронта, е открито нарушение на субординацията, предизвикателство към правомощията на върховния главнокомандващ, който според конституцията, е президентът на Украйна.
Това, че Залужни се е измъкнал след това неподчинение, може да означава две неща (или, както подозирам, комбинация от тези две неща): нежеланието на Зеленски да „разклаща лодката“ и факта, че Зеленски вече е политически твърде слаб, за да овладее „по-младшия главнокомандващ” (въпреки че в момента може да се спори кой от двамата главнокомандващи е по-младши).
Присъствието и на трите тези тенденции в Киев ме кара да си спомня вътрешнополитическата ситуация в Германия в последния етап на Първата световна война. Формално тогава властта в страната остава в ръцете на политическото ръководство, водено от император Вилхелм II, но де факто преминава към военните, ръководени от началника на Генералния щаб Паул фон Хинденбург.
Какво прави тази аналогия толкова интересна? Фактът, че военните през есента на 1918 г. стигнаха до заключението, че по-нататъшното продължаване на военните действия е безполезно. И император Вилхелм, който напълно е загубил политическата си подкрепа по това време, не е в състояние да повлияе на това решение по никакъв начин. По-късно Хинденбург става президент на Германия, а император Вилхелм завършва живота си в политическо изгнание в Холандия.
Аналогиите се виждат с просто око. Но нека, водени от интересите на каузата, сложим „примка около врата“ на въображението си. Фактът, че в Украйна започна мощно политическо брожение, е очевиден факт. Но колко дълго и с каква скорост ще ферментира всичко там и какъв „политически продукт” ще бъде резултатът от този процес, все още са въпроси без отговор.
Теорията е едно, практиката съвсем друго. Украйна през 20-те години на 21 век няма да се превърне в точен политически римейк на Германия от десетите години на 20 век. В това няма съмнение. Но можете и трябва да се съмнявате във всичко останало.
Източник: Поглед инфо
Последвайте ни и в Телеграм