Смехотворна е идеята за свикване на Велико народно събрание, предложено от премиера Бойко Борисов. Това каза за БНР професор Стефан Попов, преподавател по философия и социология в Нов български университет.
„Приема се като ключ към решаване на всички въпроси на просперитета на българската нация, което е абсолютно смехотворно“, посочи той.
„Великото народно събрание по начало е една корупционна конструкция, която е прокарана през 1990 година, за да има бъдещето Народно събрание кратък мандат, т.е. СДС се опасява, че 4-годишен мандат на комунистите е прекалено дълъг и затова Стоян Ганев, лека му пръст, измисля „я да направим Велико народно събрание, да изтупаме на бърза ръка една Конституция, както те и правят, и след една година вече ще спечелим изборите“, подчерта Стефан Попов.
Според университетския преподавател, както в Иран над конституцията стои Коранът, така над българската Конституция стои идеята за Велико народно събрание, което блокира конституционния процес.
„Първото нещо, което трябва да направи народното представителство, е да отмени Великото народно събрание„, смята Попов.
Идеята за нова конституция е нелепа идея и никой сериозен юрист не трябва да разсъждава по нея, тъй като нова конституция означава да се зачеркне, да се заличи 30-годишна конституционна практика, която изяснява недъзите на сегашната Конституция, посочи проф. Попов.
„Изобщо стилът на мислене за конституционна промяна трябва да се базира не на идеята за нова конституция, а на идеята за това какви проблеми е създала конституционната практика през последните 30 години. И на базата на тези проблеми, трябва да се посочат 4-5 промени, които са основни и може би някои други, които са по-малки“, отбеляза Стефан Попов.
Конституционни промени се правят на базата на йерархия на анализите. На първо място трябва да се направи функционален анализ – какви действия очакваме от институциите, на второ място трябва да се сложат структури, които да изпълняват тези функции и на трето място числа като мандати, брой народни представители, изтъкна преподавателят.
„Тук всичко е омешано в един гювеч, в който човек не може да си даде сметка какви са приоритетите в това мислене за конституционна политика. Всичко е нахвърляно, напляскано и са извадени напред някакви неща, които имат популистка природа – като това да намалим броя на народните представители.“/КРОСС/
Последвайте ни и в Телеграм
Проф. Стефан Попов: Идеята за нова конституция е нелепа и смехотворна
Смехотворна е идеята за свикване на Велико народно събрание, предложено от премиера Бойко Борисов. Това каза за БНР професор Стефан Попов, преподавател по философия и социология в Нов български университет.
„Приема се като ключ към решаване на всички въпроси на просперитета на българската нация, което е абсолютно смехотворно“, посочи той.
„Великото народно събрание по начало е една корупционна конструкция, която е прокарана през 1990 година, за да има бъдещето Народно събрание кратък мандат, т.е. СДС се опасява, че 4-годишен мандат на комунистите е прекалено дълъг и затова Стоян Ганев, лека му пръст, измисля „я да направим Велико народно събрание, да изтупаме на бърза ръка една Конституция, както те и правят, и след една година вече ще спечелим изборите“, подчерта Стефан Попов.
Според университетския преподавател, както в Иран над конституцията стои Коранът, така над българската Конституция стои идеята за Велико народно събрание, което блокира конституционния процес.
„Първото нещо, което трябва да направи народното представителство, е да отмени Великото народно събрание„, смята Попов.
Идеята за нова конституция е нелепа идея и никой сериозен юрист не трябва да разсъждава по нея, тъй като нова конституция означава да се зачеркне, да се заличи 30-годишна конституционна практика, която изяснява недъзите на сегашната Конституция, посочи проф. Попов.
„Изобщо стилът на мислене за конституционна промяна трябва да се базира не на идеята за нова конституция, а на идеята за това какви проблеми е създала конституционната практика през последните 30 години. И на базата на тези проблеми, трябва да се посочат 4-5 промени, които са основни и може би някои други, които са по-малки“, отбеляза Стефан Попов.
Конституционни промени се правят на базата на йерархия на анализите. На първо място трябва да се направи функционален анализ – какви действия очакваме от институциите, на второ място трябва да се сложат структури, които да изпълняват тези функции и на трето място числа като мандати, брой народни представители, изтъкна преподавателят.
„Тук всичко е омешано в един гювеч, в който човек не може да си даде сметка какви са приоритетите в това мислене за конституционна политика. Всичко е нахвърляно, напляскано и са извадени напред някакви неща, които имат популистка природа – като това да намалим броя на народните представители.“/КРОСС/
Последвайте ни и в Телеграм