Прегледано от: 0
Правителството не плати за зърно и пътища, защото има резерви само за един ден напред.
От декември насам до втръсване повтарях едни и същи опасения за икономическата и бюджетна политика на правителството. Прогнозите ми бяха за рекордни харчения от 69 милиарда (или 48% от БВП) и дефицити до 8% за 2022 г., ако не се отрежат капиталовите разходи. Изразявах притеснението си, че държавният дълг ще нараства бързо – с още 22 милиарда до края на мандата, а бюджетните актуализации ще станат хронична практика.
Днес чувствам, че за съжаление не съм сгрешил в своята интуиция. Виждам отказ от всякакви реформи и популизъм в редица сфери. А поради финансови трудности може да се стигне до вдигане на преките данъци, както сега шокиращо ни препоръчва МВФ – такова нещо не съм чувал от 2001 г. досега. Не съм могъл обаче да предположа с каква скорост ще се спуснем по пързалката надолу. Явно съм подценил възможностите на километража.
Хронични и хаотични бюджетни актуализации
Продължавам да смятам, че през лятото на 2021 г. нямаше нужда от актуализация на бюджета. Нямаше никаква криза – война, природно бедствие, рецесия, бежанци от североизток или мигранти от югоизток. Дори пандемията беше затихнала, а инфлацията не беше на хоризонта. Бюджетът беше на излишък чак до създаването на новия кабинет на 13 декември. Друг е въпросът и, че не е изобщо работа на служебни правителства да се занимават с бюджет и да променят рязко социалната политика. А само две седмици след актуализацията служебният кабинет поиска нова. Т.е. умеем да планираме за две седмици напред.
Правителството започна годината без бюджет, беше приет най-разхитителният такъв през февруари с уговорка за актуализация още през лятото. Само след две седмици решиха да купуват зърно за над милиард лева и в бюджета пак нямало такива пари, естествено. Оказа се, че той важал и стигал само до март. Прогнозата ми беше, че през юли ще искат актуализация с 3 милиарда разходи нагоре, сега се чудя дали няма да е с по 3 милиарда на месец. И дали през есента няма пак да говорим за актуализация.
В момента всички сектори, които смятат, че нямат пари, чакат урожая на актуализацията. И пенсии ще преизчисляваме нагоре, разбира се. Думите затягане, спестяване и съкращение не сме ги чували с години.
9 милиарда за 9 дни през декември?! Защо още няма информация за какво са изхарчени тези пари от новия кабинет?
Не спирам да задавам този въпрос и не съм забелязал някой друг да се интересува. Може би ще дочакаме следващ кабинет да извади истината за тези огромни суми. Засега цялото ми въображение не е достатъчно, за да предположа с какви процедури могат да се изхарчат толкова пари за толкова кратко време и къде ми се губят няколкото милиарда.
Бюджетната авантюра в енергетиката
Първото важно нещо, което направи новият парламент, е да въведе мораториум върху цените на тока, водата и парното за домакинствата. Уж временно. Но идеята не беше ли през зимата да се направят анализи (правителството не действа, но във всички сфери казва, че ще прави „анализи“), да се избистрят нови политики, нови дългосрочни договори? Към момента единственото, което се предлага, е да се харчи милиард на месец. А истината е, че със субсидираните цени намаляваме разходите най-вече на богатите, вместо целенасочено да помогнем на бедните. Перверзно.
През пролетта кабинетът се похвали, че бюджетът вече е изхарчил 4.1 милиарда само за ток – вероятно 8-9% от БВП за този период. Това за хвалене ли е? Някой получил 4.1 милиарда лева – това е отлично, нали? Да, ако ги плащат извънземните. Но не – дава ги държавата, т.е. всички ние. С такива суми можем да строим по два моста над Дунав месечно или по една детска градина на всеки 15 минути. И това докога? Любопитен съм дали не е имало месеци, в които за ток сме харчили повече, отколкото за пенсии. За ток повече от пенсии? Боговете сигурно са полудели.
За капак през пролетта правителството източи още от кръвта на държавната енергетика, като прибра от БЕХ над милиард лева предсрочно. Уж за зърно.
А ако бяхме забранили износа на ток?
Имаше и такива глупави предложения. Тогава държавната енергетика нямаше да спечели милиарди, нямаше да ги даде на бюджета за финансиране на субсидиите за ток, както и за зърно.
Зърнената специална операция, която още не се е провела, но вече завлече зърнопроизводителите със стотици милиони
Преди месец цените на пшеницата и слънчогледа бяха рекордни и нацията можеше много да спечели от изгоден износ. Правителството незаконно и подмолно, чрез институционален тормоз, спря износа. Цените се сринаха, земеделците вероятно изгубиха почти милиард лева, но държавата още не е купила зърно. Всеки път, когато държавата се прави на по-умен търговец от частния сектор, настъпваме мотиката. Преди четвърт век същата партия управляваше земеделието и направи сходна глупост с пшеницата.
Не искам да се отнасям лековато към тази тема. Ако не дай Боже има ядрено заразяване и реколтата в Европа се похаби, покупката на зърно може да се окаже прозорлива идея. Макар че това не е моята прогноза. Но проблемите са няколко:
– Защо приехме огромен бюджет, а в него няма никакви буфери за подобни ситуации? Някой мисли ли изобщо за утрешния ден?
– Защо именно Държавният резерв не си купи зърно, както е редно, а натоварваме ту едно, ту друго микроскопично държавно дружество да извърши най-голямата покупка на пшеница в историята на България? С пари от енергетиката.
А досега защо още не е купено зърното? Да не би да е защото ДЪРЖАВАТА НЯМА ПАРИ?
Доскоро си мислех, че е само заради некадърност. Ами да, строим/не строим АЕЦ Белене вече над 40 г., колко мандата не можем да купим бронирани машини, детската болница дано се появи за нашите внуци…
Но тази седмица ми просветна, че просто държавата няма пари.
Защо не плащаме на пътностроителните фирми? Да не би да е защото ДЪРЖАВАТА НЯМА ПАРИ?
Сериозни колеги икономисти подкрепиха Бюджет 2022 въпреки дефицита. Основен аргумент бяха уж рекордните капиталови разходи. Къде са? За първото тримесечие са изхарчени към 4% от годишните обеми. Качеството на пътищата ни е всеизвестно.
Първият служебен кабинет преди близо година коментира проблемите с ин-хаус процедурите в сектор пътища. След 11 месеца „анализи“ чак сега ли търсим решение как да постъпим?
Доскоро си мислех, че се спират парите за пътища заради боричкания в коалицията и като отмъщение за избора на гуверньор на БНБ. Но тази седмица ми просветна, че просто държавата няма пари. Затова правителството се среща с пътищарите и вместо отдавна да им е превело всичките дължими средства, обещава да им плати част от тях… след две седмици. Дано дотогава събере пари. Прозвуча ми като „Тате ще ми купи колело, ама друг път“.
Какво се случва с фискалния резерв?
В моите представи при тази пораснала икономика фискалният резерв нормално трябва да бъде 15 или даже 20 милиарда лева, за да може:
– да си купуваме зърно, горива и други стоки за държавния резерв при извънредна ситуация (е, вече се наложи)
– да посрещнем стотици хиляди бежанци, ако е нужно (наложи се)
– да си защитим границите при нужда – война или мигранти
– да се справим с нова пандемия
– да обслужваме дълга си, ако по някакви причини не можем да реализираме нови емисии (и тук се поиздънихме)
– да се преборим с неочаквано природно бедствие – от възможните рискове само това не се е случило засега
А с всичко това едновременно? Някой мисли ли изобщо за утрешния ден?
Улисани в новините около войната и в ускоряващата се инфлация, през април с изненада разбираме, че фискалният резерв от 9.9 милиарда лева в края на февруари е спаднал с повече от половината до 4.76 милиарда към 8 април. Внимание – това не значи, че имаме цели 4.76 милиарда за раздаване. От тях към четири и половина са „неприкосновени“ – Сребърният фонд и Фондовете за АЕЦ „Козлодуй“. Остава микроскопичен четвърт милиард. Можем да кажем, че за 39 дни кабинетът е намалил разполагаемата част на фискалния резерв с 95%!
Това означава, че държавата има резерви само за един ден напред!
Някой мисли ли изобщо за утрешния ден?
Резервът се стопи, и без да сме започнали рекордните капиталови разходи
А ако започнат?
Любомир Каримански разумно предупреждава за стопяването на резерва
Каримански лоялно прокара два бюджета на коалицията, за което не му казаха благодаря. Сега с безпокойство сигнализира, че има проблем, за който правителството мълчи. Отговорът на голямата партия е: „Ами да, резервът намаля, защото платихме пенсии и дълг“. За мен това е абсурдно оправдание. Щом сме ги изхарчили за красиви неща, значи лошият резултат е простен, така ли? Нали точно така се фалира – плащаш разходи, нямаш приходи и парите свършват.
Провали се емисията държавни облигации за 500 милиона лева на 4 април
Емисия от 500 милиона лева е малка, а нямаше търсене за цялото количество. Възможно е това да се е случвало и друг път през прехода, но не си спомням такъв пример. Доходността от 2.43% пък щеше да бъде сравнима с тази на рисковата Италия с нейните над 160% съотношение Дълг/БВП.
В интерес на справедливостта трябва да признаем, че вторият опит с променени параметри се оказа по-успешен. Но проблемът не е еднократен, а в перспектива. Пазарът отправи предупреждение: „Не ни харесва вашата бюджетна политика и не ви щем дълга“. Чу ли го, който трябва?
А правителството тепърва смята да се развихря с поемането на нов дълг
Тригодишната бюджетна прогноза, публикувана на 12 април 2022 г., предвижда до края на мандата дългът да се повиши от около 32 милиарда лева и да стане над 54 милиарда. Значи с около 7 милиарда годишно. Тъй като с нов дълг трябва да се покриват и старите главници, новите емисии трябва да бъдат 10-15 милиарда годишно.
Подобна самоубийствена политика може да доведе до:
– понижен кредитен рейтинг
– рязко по-високи лихвени разходи по дълга, което ще изяде от парите за пенсии и др.
– риск от невъзможност да се пласират бъдещите емисии, които ще трябва да бъдат и много по-големи
– отдалечаване от Еврозоната
Някои от управляващите с хубави дипломи, но без нито един ден стаж във финансовия сектор, чували ли са за Гърция? Нямам предвид топлите плажове.
Какво стана с рекордната събираемост?
Управляващите се радваха на високи приходи поради възстановяването след пандемията миналата година. И решиха, че така ще е всяка година. Но не е. Повтаряха основната си мантра, че имало едни 8 милиарда лева, които се крадат от бюджета на година. Когато спрем тези течове, пари щяло да има за всичко. Спряха ли течовете и къде са тези милиарди?
Минималната работна заплата нямало да се вдига до края на 2025 г.?
В същата тригодишна бюджетна прогноза не се предвижда повишаване на МРЗ до края на мандата. Човек може да си помисли, че тук е проявена някаква смелост, че бизнесът е излобирал за реформи на пазара на труда или че има някаква мисъл. Според мен е просто грешка или глупост. Прогнозата ми е, че това най-популистко правителство ще коригира МРЗ още през лятото и много пъти след това.
„Вода газим, жадни ходим“ беше най-грозната реплика
С тези думи през цялото минало безметежно лято служебните министри подстрекаваха към актуализация и харчене. Тази „вода“ под фoрмата на нисък публичен дълг беше ревниво събирана капка по капка в много по-бедни години от грижовните финансови министри Муравей Радев, Милен Велчев, Пламен Орешарски, Калин Христов, Владислав Горанов. Сега лекомислено беше пресушено езерото с водата и вече наистина ще си ходим жадни.
Планът за възстановяване и развитие закъсня с година и не е панацея
Най-после имаме одобрен План от ЕК. Дали си струваше да се бавим с почти година, за да го направим уж по-добър, не съм сигурен. Политиците го представят като някаква огромна маса пари, която ще запълни едва ли не всички дупки. Но разходите на държавните ни бюджети за следващите 10 години ще бъдат общо към трилион лева. Т.е. стотина пъти повече от размера на Плана. Трябва да говорим много повече за националните бюджети, отколкото за евросредствата.
Какво ще става с огромните батерии?
В тази статия няма да анализирам дали такъв мегапроект е малко или много изгоден. Всичко зависи от технологиите към съответния момент, от цените на тока в различните части на годината и денонощието и от много други фактори. Но няколко неща ме притесняват.
Идеята конкретно някой да построи завод за батерии ми изглежда нагласена. Ново държавно-комунистическо предприятие ще купува батериите от конкретен производител без конкурс и без обществена поръчка. Да познаем ли кой ще определи цените на батериите? И управляващите лежерно казват, че сме готови да платим 250 милиона лева глоба на ЕК, защото не сме провели обществена поръчка? Такава самонадеяна наглост не сме виждали за целия преход. Досега никой не е заявявал, че ще прегази Закона за обществените поръчки и маса евродирективи и бодро ще плати четвърт милиард глоба, сякаш парите са негови. Как се връзва това с думите „промяна“ и „нулева толерантност към корупцията“?
Готов съм да подкрепям правителството за много реформи, ако има такива
Макар да съм сред най-острите критици на бюджетната политика на последните четири кабинета от септември 2020 г. насам, винаги съм изказвал готовност за подкрепа за трудните решения, ако някой намери смелост за тях. Например:
– Съкращения в администрацията. Засега не вярвам, че тя се съкращава с 500 души на седмица, както твърдят управляващите. Ще очаквам да видя точни цифри.
– Напредък към Еврозоната. Дано високата инфлация и бюджетните дефицити не ни изхвърлят зад борда.
– Всички успехи във външната политика.
– Оптимизация или обединение на университетите. Това би била много смела, трудна, закъсняла, но правилна стъпка. За разлика от други празни приказки през годините, такова действие може да се нарече „реформа“. Ще се случи ли? Албания го направи.
– Изкарване на БДЖ на печалба и листването му на борсата. Но капиталовият пазар изобщо не е сред темите на правителството.
На крива ракета космосът й пречи
Управляващите с известно основание могат да се оправдаят, че са имали лош късмет с комбинацията от няколко кризи, които ги връхлетяха:
– Пандемията. Но нали обещаха кампания за ваксиниране? Къде е тя? Дано през следващия октомври пак не се окаже, че сме пропилели поредното лято.
– Войната. Да, никой не я очакваше конкретно. Но през последните години многократно споменавах 5 потенциални риска пред държавата, като войната винаги беше на първо място. Нацията се нуждае от правителства, които мислят за утрешния ден.
– Бежанците от Украйна. А ако ни изненадат и десетократно повече мигранти от югоизток? Готови ли сме за това?
– Високите цени на тока и газа. Този процес започна преди повече от половин година. Уви, не виждаме идеи за стратегия и решения, а само бюджетни харчове.
– Инфлацията. Тя започна да расте от миналия септември. За половин година всичките идеи се свеждат до замразяване на цени, борба със спекулата (никога не разбрах какво означава това в пазарна икономика) и намаляване на ДДС. Във венецуелски стил.
Рецесия засега няма. Напротив, през второто тримесечие на 2021 г. бодряшки отчетохме най-високия растеж за целия преход. Но при липсата на визия за икономическата политика и за инвестиции може да стигнем и до рецесия. Заедно с инфлацията – честито! Гражданите ще научат думата „стагфлация“.
Може да си мислим, че това е перфектна буря, но не е. Днес безработицата е на дъното, доходите растат всяка година и средната заплата скоро ще достигне 1000 долара. През 1997 г. тя беше няколко долара. На Иван Костов да не му е било по-лесно? Но той нямаше дефицити! За големите излишъци до 2008 г. да не говорим.
Като във филма „Не поглеждай нагоре“, какво още трябва да се случи с бюджета, за да се събудим? Кой ще мисли за утрешния ден?
* Николай Василев е икономист и финансист. Бивш вицепремиер и министър на икономиката, на транспорта и съобщенията и на държавната администрация в правителствата на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев.
Автор: Николай Василев
24 часа, Гласове
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
Парите на държавата свършиха
Правителството не плати за зърно и пътища, защото има резерви само за един ден напред.
От декември насам до втръсване повтарях едни и същи опасения за икономическата и бюджетна политика на правителството. Прогнозите ми бяха за рекордни харчения от 69 милиарда (или 48% от БВП) и дефицити до 8% за 2022 г., ако не се отрежат капиталовите разходи. Изразявах притеснението си, че държавният дълг ще нараства бързо – с още 22 милиарда до края на мандата, а бюджетните актуализации ще станат хронична практика.
Днес чувствам, че за съжаление не съм сгрешил в своята интуиция. Виждам отказ от всякакви реформи и популизъм в редица сфери. А поради финансови трудности може да се стигне до вдигане на преките данъци, както сега шокиращо ни препоръчва МВФ – такова нещо не съм чувал от 2001 г. досега. Не съм могъл обаче да предположа с каква скорост ще се спуснем по пързалката надолу. Явно съм подценил възможностите на километража.
Хронични и хаотични бюджетни актуализации
Продължавам да смятам, че през лятото на 2021 г. нямаше нужда от актуализация на бюджета. Нямаше никаква криза – война, природно бедствие, рецесия, бежанци от североизток или мигранти от югоизток. Дори пандемията беше затихнала, а инфлацията не беше на хоризонта. Бюджетът беше на излишък чак до създаването на новия кабинет на 13 декември. Друг е въпросът и, че не е изобщо работа на служебни правителства да се занимават с бюджет и да променят рязко социалната политика. А само две седмици след актуализацията служебният кабинет поиска нова. Т.е. умеем да планираме за две седмици напред.
Правителството започна годината без бюджет, беше приет най-разхитителният такъв през февруари с уговорка за актуализация още през лятото. Само след две седмици решиха да купуват зърно за над милиард лева и в бюджета пак нямало такива пари, естествено. Оказа се, че той важал и стигал само до март. Прогнозата ми беше, че през юли ще искат актуализация с 3 милиарда разходи нагоре, сега се чудя дали няма да е с по 3 милиарда на месец. И дали през есента няма пак да говорим за актуализация.
В момента всички сектори, които смятат, че нямат пари, чакат урожая на актуализацията. И пенсии ще преизчисляваме нагоре, разбира се. Думите затягане, спестяване и съкращение не сме ги чували с години.
9 милиарда за 9 дни през декември?! Защо още няма информация за какво са изхарчени тези пари от новия кабинет?
Не спирам да задавам този въпрос и не съм забелязал някой друг да се интересува. Може би ще дочакаме следващ кабинет да извади истината за тези огромни суми. Засега цялото ми въображение не е достатъчно, за да предположа с какви процедури могат да се изхарчат толкова пари за толкова кратко време и къде ми се губят няколкото милиарда.
Бюджетната авантюра в енергетиката
Първото важно нещо, което направи новият парламент, е да въведе мораториум върху цените на тока, водата и парното за домакинствата. Уж временно. Но идеята не беше ли през зимата да се направят анализи (правителството не действа, но във всички сфери казва, че ще прави „анализи“), да се избистрят нови политики, нови дългосрочни договори? Към момента единственото, което се предлага, е да се харчи милиард на месец. А истината е, че със субсидираните цени намаляваме разходите най-вече на богатите, вместо целенасочено да помогнем на бедните. Перверзно.
През пролетта кабинетът се похвали, че бюджетът вече е изхарчил 4.1 милиарда само за ток – вероятно 8-9% от БВП за този период. Това за хвалене ли е? Някой получил 4.1 милиарда лева – това е отлично, нали? Да, ако ги плащат извънземните. Но не – дава ги държавата, т.е. всички ние. С такива суми можем да строим по два моста над Дунав месечно или по една детска градина на всеки 15 минути. И това докога? Любопитен съм дали не е имало месеци, в които за ток сме харчили повече, отколкото за пенсии. За ток повече от пенсии? Боговете сигурно са полудели.
За капак през пролетта правителството източи още от кръвта на държавната енергетика, като прибра от БЕХ над милиард лева предсрочно. Уж за зърно.
А ако бяхме забранили износа на ток?
Имаше и такива глупави предложения. Тогава държавната енергетика нямаше да спечели милиарди, нямаше да ги даде на бюджета за финансиране на субсидиите за ток, както и за зърно.
Зърнената специална операция, която още не се е провела, но вече завлече зърнопроизводителите със стотици милиони
Преди месец цените на пшеницата и слънчогледа бяха рекордни и нацията можеше много да спечели от изгоден износ. Правителството незаконно и подмолно, чрез институционален тормоз, спря износа. Цените се сринаха, земеделците вероятно изгубиха почти милиард лева, но държавата още не е купила зърно. Всеки път, когато държавата се прави на по-умен търговец от частния сектор, настъпваме мотиката. Преди четвърт век същата партия управляваше земеделието и направи сходна глупост с пшеницата.
Не искам да се отнасям лековато към тази тема. Ако не дай Боже има ядрено заразяване и реколтата в Европа се похаби, покупката на зърно може да се окаже прозорлива идея. Макар че това не е моята прогноза. Но проблемите са няколко:
– Защо приехме огромен бюджет, а в него няма никакви буфери за подобни ситуации? Някой мисли ли изобщо за утрешния ден?
– Защо именно Държавният резерв не си купи зърно, както е редно, а натоварваме ту едно, ту друго микроскопично държавно дружество да извърши най-голямата покупка на пшеница в историята на България? С пари от енергетиката.
А досега защо още не е купено зърното? Да не би да е защото ДЪРЖАВАТА НЯМА ПАРИ?
Доскоро си мислех, че е само заради некадърност. Ами да, строим/не строим АЕЦ Белене вече над 40 г., колко мандата не можем да купим бронирани машини, детската болница дано се появи за нашите внуци…
Но тази седмица ми просветна, че просто държавата няма пари.
Защо не плащаме на пътностроителните фирми? Да не би да е защото ДЪРЖАВАТА НЯМА ПАРИ?
Сериозни колеги икономисти подкрепиха Бюджет 2022 въпреки дефицита. Основен аргумент бяха уж рекордните капиталови разходи. Къде са? За първото тримесечие са изхарчени към 4% от годишните обеми. Качеството на пътищата ни е всеизвестно.
Първият служебен кабинет преди близо година коментира проблемите с ин-хаус процедурите в сектор пътища. След 11 месеца „анализи“ чак сега ли търсим решение как да постъпим?
Доскоро си мислех, че се спират парите за пътища заради боричкания в коалицията и като отмъщение за избора на гуверньор на БНБ. Но тази седмица ми просветна, че просто държавата няма пари. Затова правителството се среща с пътищарите и вместо отдавна да им е превело всичките дължими средства, обещава да им плати част от тях… след две седмици. Дано дотогава събере пари. Прозвуча ми като „Тате ще ми купи колело, ама друг път“.
Какво се случва с фискалния резерв?
В моите представи при тази пораснала икономика фискалният резерв нормално трябва да бъде 15 или даже 20 милиарда лева, за да може:
– да си купуваме зърно, горива и други стоки за държавния резерв при извънредна ситуация (е, вече се наложи)
– да посрещнем стотици хиляди бежанци, ако е нужно (наложи се)
– да си защитим границите при нужда – война или мигранти
– да се справим с нова пандемия
– да обслужваме дълга си, ако по някакви причини не можем да реализираме нови емисии (и тук се поиздънихме)
– да се преборим с неочаквано природно бедствие – от възможните рискове само това не се е случило засега
А с всичко това едновременно? Някой мисли ли изобщо за утрешния ден?
Улисани в новините около войната и в ускоряващата се инфлация, през април с изненада разбираме, че фискалният резерв от 9.9 милиарда лева в края на февруари е спаднал с повече от половината до 4.76 милиарда към 8 април. Внимание – това не значи, че имаме цели 4.76 милиарда за раздаване. От тях към четири и половина са „неприкосновени“ – Сребърният фонд и Фондовете за АЕЦ „Козлодуй“. Остава микроскопичен четвърт милиард. Можем да кажем, че за 39 дни кабинетът е намалил разполагаемата част на фискалния резерв с 95%!
Това означава, че държавата има резерви само за един ден напред!
Някой мисли ли изобщо за утрешния ден?
Резервът се стопи, и без да сме започнали рекордните капиталови разходи
А ако започнат?
Любомир Каримански разумно предупреждава за стопяването на резерва
Каримански лоялно прокара два бюджета на коалицията, за което не му казаха благодаря. Сега с безпокойство сигнализира, че има проблем, за който правителството мълчи. Отговорът на голямата партия е: „Ами да, резервът намаля, защото платихме пенсии и дълг“. За мен това е абсурдно оправдание. Щом сме ги изхарчили за красиви неща, значи лошият резултат е простен, така ли? Нали точно така се фалира – плащаш разходи, нямаш приходи и парите свършват.
Провали се емисията държавни облигации за 500 милиона лева на 4 април
Емисия от 500 милиона лева е малка, а нямаше търсене за цялото количество. Възможно е това да се е случвало и друг път през прехода, но не си спомням такъв пример. Доходността от 2.43% пък щеше да бъде сравнима с тази на рисковата Италия с нейните над 160% съотношение Дълг/БВП.
В интерес на справедливостта трябва да признаем, че вторият опит с променени параметри се оказа по-успешен. Но проблемът не е еднократен, а в перспектива. Пазарът отправи предупреждение: „Не ни харесва вашата бюджетна политика и не ви щем дълга“. Чу ли го, който трябва?
А правителството тепърва смята да се развихря с поемането на нов дълг
Тригодишната бюджетна прогноза, публикувана на 12 април 2022 г., предвижда до края на мандата дългът да се повиши от около 32 милиарда лева и да стане над 54 милиарда. Значи с около 7 милиарда годишно. Тъй като с нов дълг трябва да се покриват и старите главници, новите емисии трябва да бъдат 10-15 милиарда годишно.
Подобна самоубийствена политика може да доведе до:
– понижен кредитен рейтинг
– рязко по-високи лихвени разходи по дълга, което ще изяде от парите за пенсии и др.
– риск от невъзможност да се пласират бъдещите емисии, които ще трябва да бъдат и много по-големи
– отдалечаване от Еврозоната
Някои от управляващите с хубави дипломи, но без нито един ден стаж във финансовия сектор, чували ли са за Гърция? Нямам предвид топлите плажове.
Какво стана с рекордната събираемост?
Управляващите се радваха на високи приходи поради възстановяването след пандемията миналата година. И решиха, че така ще е всяка година. Но не е. Повтаряха основната си мантра, че имало едни 8 милиарда лева, които се крадат от бюджета на година. Когато спрем тези течове, пари щяло да има за всичко. Спряха ли течовете и къде са тези милиарди?
Минималната работна заплата нямало да се вдига до края на 2025 г.?
В същата тригодишна бюджетна прогноза не се предвижда повишаване на МРЗ до края на мандата. Човек може да си помисли, че тук е проявена някаква смелост, че бизнесът е излобирал за реформи на пазара на труда или че има някаква мисъл. Според мен е просто грешка или глупост. Прогнозата ми е, че това най-популистко правителство ще коригира МРЗ още през лятото и много пъти след това.
„Вода газим, жадни ходим“ беше най-грозната реплика
С тези думи през цялото минало безметежно лято служебните министри подстрекаваха към актуализация и харчене. Тази „вода“ под фoрмата на нисък публичен дълг беше ревниво събирана капка по капка в много по-бедни години от грижовните финансови министри Муравей Радев, Милен Велчев, Пламен Орешарски, Калин Христов, Владислав Горанов. Сега лекомислено беше пресушено езерото с водата и вече наистина ще си ходим жадни.
Планът за възстановяване и развитие закъсня с година и не е панацея
Най-после имаме одобрен План от ЕК. Дали си струваше да се бавим с почти година, за да го направим уж по-добър, не съм сигурен. Политиците го представят като някаква огромна маса пари, която ще запълни едва ли не всички дупки. Но разходите на държавните ни бюджети за следващите 10 години ще бъдат общо към трилион лева. Т.е. стотина пъти повече от размера на Плана. Трябва да говорим много повече за националните бюджети, отколкото за евросредствата.
Какво ще става с огромните батерии?
В тази статия няма да анализирам дали такъв мегапроект е малко или много изгоден. Всичко зависи от технологиите към съответния момент, от цените на тока в различните части на годината и денонощието и от много други фактори. Но няколко неща ме притесняват.
Идеята конкретно някой да построи завод за батерии ми изглежда нагласена. Ново държавно-комунистическо предприятие ще купува батериите от конкретен производител без конкурс и без обществена поръчка. Да познаем ли кой ще определи цените на батериите? И управляващите лежерно казват, че сме готови да платим 250 милиона лева глоба на ЕК, защото не сме провели обществена поръчка? Такава самонадеяна наглост не сме виждали за целия преход. Досега никой не е заявявал, че ще прегази Закона за обществените поръчки и маса евродирективи и бодро ще плати четвърт милиард глоба, сякаш парите са негови. Как се връзва това с думите „промяна“ и „нулева толерантност към корупцията“?
Готов съм да подкрепям правителството за много реформи, ако има такива
Макар да съм сред най-острите критици на бюджетната политика на последните четири кабинета от септември 2020 г. насам, винаги съм изказвал готовност за подкрепа за трудните решения, ако някой намери смелост за тях. Например:
– Съкращения в администрацията. Засега не вярвам, че тя се съкращава с 500 души на седмица, както твърдят управляващите. Ще очаквам да видя точни цифри.
– Напредък към Еврозоната. Дано високата инфлация и бюджетните дефицити не ни изхвърлят зад борда.
– Всички успехи във външната политика.
– Оптимизация или обединение на университетите. Това би била много смела, трудна, закъсняла, но правилна стъпка. За разлика от други празни приказки през годините, такова действие може да се нарече „реформа“. Ще се случи ли? Албания го направи.
– Изкарване на БДЖ на печалба и листването му на борсата. Но капиталовият пазар изобщо не е сред темите на правителството.
На крива ракета космосът й пречи
Управляващите с известно основание могат да се оправдаят, че са имали лош късмет с комбинацията от няколко кризи, които ги връхлетяха:
– Пандемията. Но нали обещаха кампания за ваксиниране? Къде е тя? Дано през следващия октомври пак не се окаже, че сме пропилели поредното лято.
– Войната. Да, никой не я очакваше конкретно. Но през последните години многократно споменавах 5 потенциални риска пред държавата, като войната винаги беше на първо място. Нацията се нуждае от правителства, които мислят за утрешния ден.
– Бежанците от Украйна. А ако ни изненадат и десетократно повече мигранти от югоизток? Готови ли сме за това?
– Високите цени на тока и газа. Този процес започна преди повече от половин година. Уви, не виждаме идеи за стратегия и решения, а само бюджетни харчове.
– Инфлацията. Тя започна да расте от миналия септември. За половин година всичките идеи се свеждат до замразяване на цени, борба със спекулата (никога не разбрах какво означава това в пазарна икономика) и намаляване на ДДС. Във венецуелски стил.
Рецесия засега няма. Напротив, през второто тримесечие на 2021 г. бодряшки отчетохме най-високия растеж за целия преход. Но при липсата на визия за икономическата политика и за инвестиции може да стигнем и до рецесия. Заедно с инфлацията – честито! Гражданите ще научат думата „стагфлация“.
Може да си мислим, че това е перфектна буря, но не е. Днес безработицата е на дъното, доходите растат всяка година и средната заплата скоро ще достигне 1000 долара. През 1997 г. тя беше няколко долара. На Иван Костов да не му е било по-лесно? Но той нямаше дефицити! За големите излишъци до 2008 г. да не говорим.
Като във филма „Не поглеждай нагоре“, какво още трябва да се случи с бюджета, за да се събудим? Кой ще мисли за утрешния ден?
* Николай Василев е икономист и финансист. Бивш вицепремиер и министър на икономиката, на транспорта и съобщенията и на държавната администрация в правителствата на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев.
Автор: Николай Василев
24 часа, Гласове
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram