.svobodnaevropa.bg
На извънредно дистанционно заседание в понеделник Министерският съвет прие законопроект за промени в Закона за държавните резерви и военновременните запаси. Те предвиждат създаването на държавно предприятие „Държавна петролна компания“ към министъра на икономиката, което да изпълнява всички функции на държавния резерв за съхранение и обновяване на резервите на петролни енергийни продукти.
„Държавната петролна компания“ ще управлява настоящите петролни бази и ще изгради нови бази и бензиностанции. Поставената цел е да се „подобри конкуренцията на пазара на горива“.
Според експерти обаче, действията на държавата могат да доведат до разхищение на публичен ресурс, но не и до някаква сериозна промяна на пазара на горива. По-скоро това звучи като признание, че държавата не се е справила със задачата си да осигури свободна конкуренция на пазара, коментират експертите, до които Свободна Европа се допита.
Какво прави правителството
Идеята беше публикувана в края на миналата седмица от Министерството на финансите. Плановете са за изграждане на близо 100 държавни бензиностанции.
На специална пресконференция в понеделник вечер министърът на финансите Владислав Горанов и министърът на икономиката Емил Караниколов обясниха, че действията на държавата идват, след като са забелязали, че „надценките в големите вериги бензиностанции са по-високи, отколкото при останалите“. Те цитираха данни, според които цените в последните два месеца са варирали от 1.39 лв. до 2.10 лв. за литър от най-масовия бензин.
„Независмо, че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) твърди, че този пазар работи съвършено, разликата от 30-40 % в цената на горивата между отделните търговци ни кара да мислим, че има нужда от намеса и то не за регулиране на пазара, а за преодоляване на всички пречки пред конкуренцията, ако такива съществуват“, обясни Горанов.
Финансовият министър каза още, че на база на статистиката от извънредното положение държавата е забелязала, че 91 % от данъчните складове, които дават възможност за достъп до търговия на дребно чрез съхранения на горива в режим на отложено плащане на акциз, се държат от общо 6 оператори, а един от тях притежава 78 % от общата вместимост. Става дума за „Лукойл“, макар че министрите не назоваха името на фирмата.
Според Горанов и Караниколов, създаването на допълнителни данъчни складове, които да са общодостъпни за всички, както и създаването на бензиностанции, ще даде допълнителна гаранция за свободна конкуренция.
Горанов каза също, че основният акцент в предвижданите от държавата промени е свързан със създаването на верига бензиностанции, а със създаването на гаранции за търговията с горива.
Има ли смисъл това?
Свободна Европа потърси оценка на действията на правителството от Илиян Василев, бивш посланик на България в Русия и управител на консултантската компания „Иновативни решения за енергетиката“, както и от старши изследователя в Института за пазарна икономика Петър Ганев.
„Безумно е държавата да започва да строи бензиностанции и да се занимава с тези публични дейности. Звучи като някакво признаване, че държавата не може да се справи с този сектор, тъй като щом се предприема такова действие, за да се гарантира конкуренция и ниски цени, значи в момента ги няма. Това е единственото обяснение. Държавата се вижда неспособна да се справи с това и прави някакъв абсурд“, коментира Петър Ганев.
„Това, че няма икономически смисъл, е ясно. За да търсиш икономически смисъл трябва да предполагаш, че хората, които са взели това решение, са го търсили или че ги е водило. Тук виждаме руския модел на енергетика, при който се предприема действие не с цел да се постигне едно или друго нещо, а да се похарчат едни пари и да се контролират едни други неща“, коментира от своя страна Илиян Василев.
Двамата експерти се обединяват около мнението, че действията на държавата няма да имат незабавен или пряк ефект и няма да решат настоящите проблеми, свързани с бюджета.
„Фокусът е върху ефекта върху цените. Относно бюджета – и досега една и съща част от парите, които плаща крайният потребител, влизат директно към държавата. По-скоро в случая потенциално печалбата на компанията може да подпомогне държавата, но там цените пък ще са по-ниски, поне такава заявка се дава. Така че положителен бюджетен ефект, сериозен, не съм убеден да има“, прогнозира Ганев.
По думите на Василев поставените от държавата срокове за построяването и въвеждането в експлоатация на всички обекти са нереалистични и ще струват много пари на данъкоплатеца. Той все пак се съгласява, че има сериозна необходимост от ефективното управление на държавния резерв, но въпреки възможните мерки в тази посока, това сега не се случва.
Кой всъщност може да спечели
Илиян Василев коментира появилите се в медии публикации за евентуално заместване на пазара на „Лукойл“ от страна на „Инса ойл“, собственост на Георги Самуилов и свързвана с депутата от ДПС Делян Пеевски. Според него това трудно може да се случи.
„По-интересно е да се обърне внимание на това, че в Русия „Лукойл“ загуби позиции. Когато те губят позиции, друга компания се намества на пазара. Тук нещата са свързани с „Инса ойл“. Самуилов взе „Общинска банка“ с Пеевски. Вижте му инвестициите в последно време. Преди година Валентин Златев пък поиска да се разследва нелегално внасяне на суров нефт на същата компания, помните с кого бяха свързани тези обвинения“, каза още Василев.
През януари 2019 г., тогавашният изпълнителен директор на „Лукойл-България“ Валентин Златев заяви, че през „БМФ Порт Бургас“, собственост на Кирил и Георги Домусчиеви, в България са влезли десетки танкери, пренасящи петрол на „Инса ойл“.
По думите на Василев в България, по подобие на Русия, големите олигарси се опитват да се възползват от ситуацията и да вземат част от бизнеса на „Лукойл“. Той също така подчерта и че разместванията се случват след като начело на „Лукойл“ вече не е смятаният за близък до премиера Бойко Борисов бивш изпълнителен директор Валентин Златев.
Според Ганев влизането на държавна компания в сектора ще доведе до съществени промени. „Влизането на държавата в този сектор е ясно, че ще го промени много сериозно. Ще промени съотношението на силите“, каза той.
В седмицата, в която беше обявено създаването на ДПК, Народното събрание прие промени, свързани с изискването за разделяне на продуктопровода на „Лукойл България“ на отделни данъчни складове. Народните представители задължиха в срок от един месец на всяка от отделните бази на компанията, свързани с продуктопровода, да бъдат инсталирани средства за измерване на входа и изхода на помпените станции, с което да се увеличи контролът върху количествата.
Последвайте ни и в Телеграм
Новите бензиностанции на държавата. Известното, неизвестното и въпросите
.svobodnaevropa.bg
На извънредно дистанционно заседание в понеделник Министерският съвет прие законопроект за промени в Закона за държавните резерви и военновременните запаси. Те предвиждат създаването на държавно предприятие „Държавна петролна компания“ към министъра на икономиката, което да изпълнява всички функции на държавния резерв за съхранение и обновяване на резервите на петролни енергийни продукти.
„Държавната петролна компания“ ще управлява настоящите петролни бази и ще изгради нови бази и бензиностанции. Поставената цел е да се „подобри конкуренцията на пазара на горива“.
Според експерти обаче, действията на държавата могат да доведат до разхищение на публичен ресурс, но не и до някаква сериозна промяна на пазара на горива. По-скоро това звучи като признание, че държавата не се е справила със задачата си да осигури свободна конкуренция на пазара, коментират експертите, до които Свободна Европа се допита.
Какво прави правителството
Идеята беше публикувана в края на миналата седмица от Министерството на финансите. Плановете са за изграждане на близо 100 държавни бензиностанции.
На специална пресконференция в понеделник вечер министърът на финансите Владислав Горанов и министърът на икономиката Емил Караниколов обясниха, че действията на държавата идват, след като са забелязали, че „надценките в големите вериги бензиностанции са по-високи, отколкото при останалите“. Те цитираха данни, според които цените в последните два месеца са варирали от 1.39 лв. до 2.10 лв. за литър от най-масовия бензин.
„Независмо, че Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) твърди, че този пазар работи съвършено, разликата от 30-40 % в цената на горивата между отделните търговци ни кара да мислим, че има нужда от намеса и то не за регулиране на пазара, а за преодоляване на всички пречки пред конкуренцията, ако такива съществуват“, обясни Горанов.
Финансовият министър каза още, че на база на статистиката от извънредното положение държавата е забелязала, че 91 % от данъчните складове, които дават възможност за достъп до търговия на дребно чрез съхранения на горива в режим на отложено плащане на акциз, се държат от общо 6 оператори, а един от тях притежава 78 % от общата вместимост. Става дума за „Лукойл“, макар че министрите не назоваха името на фирмата.
Според Горанов и Караниколов, създаването на допълнителни данъчни складове, които да са общодостъпни за всички, както и създаването на бензиностанции, ще даде допълнителна гаранция за свободна конкуренция.
Горанов каза също, че основният акцент в предвижданите от държавата промени е свързан със създаването на верига бензиностанции, а със създаването на гаранции за търговията с горива.
Има ли смисъл това?
Свободна Европа потърси оценка на действията на правителството от Илиян Василев, бивш посланик на България в Русия и управител на консултантската компания „Иновативни решения за енергетиката“, както и от старши изследователя в Института за пазарна икономика Петър Ганев.
„Безумно е държавата да започва да строи бензиностанции и да се занимава с тези публични дейности. Звучи като някакво признаване, че държавата не може да се справи с този сектор, тъй като щом се предприема такова действие, за да се гарантира конкуренция и ниски цени, значи в момента ги няма. Това е единственото обяснение. Държавата се вижда неспособна да се справи с това и прави някакъв абсурд“, коментира Петър Ганев.
„Това, че няма икономически смисъл, е ясно. За да търсиш икономически смисъл трябва да предполагаш, че хората, които са взели това решение, са го търсили или че ги е водило. Тук виждаме руския модел на енергетика, при който се предприема действие не с цел да се постигне едно или друго нещо, а да се похарчат едни пари и да се контролират едни други неща“, коментира от своя страна Илиян Василев.
Двамата експерти се обединяват около мнението, че действията на държавата няма да имат незабавен или пряк ефект и няма да решат настоящите проблеми, свързани с бюджета.
„Фокусът е върху ефекта върху цените. Относно бюджета – и досега една и съща част от парите, които плаща крайният потребител, влизат директно към държавата. По-скоро в случая потенциално печалбата на компанията може да подпомогне държавата, но там цените пък ще са по-ниски, поне такава заявка се дава. Така че положителен бюджетен ефект, сериозен, не съм убеден да има“, прогнозира Ганев.
По думите на Василев поставените от държавата срокове за построяването и въвеждането в експлоатация на всички обекти са нереалистични и ще струват много пари на данъкоплатеца. Той все пак се съгласява, че има сериозна необходимост от ефективното управление на държавния резерв, но въпреки възможните мерки в тази посока, това сега не се случва.
Кой всъщност може да спечели
Илиян Василев коментира появилите се в медии публикации за евентуално заместване на пазара на „Лукойл“ от страна на „Инса ойл“, собственост на Георги Самуилов и свързвана с депутата от ДПС Делян Пеевски. Според него това трудно може да се случи.
„По-интересно е да се обърне внимание на това, че в Русия „Лукойл“ загуби позиции. Когато те губят позиции, друга компания се намества на пазара. Тук нещата са свързани с „Инса ойл“. Самуилов взе „Общинска банка“ с Пеевски. Вижте му инвестициите в последно време. Преди година Валентин Златев пък поиска да се разследва нелегално внасяне на суров нефт на същата компания, помните с кого бяха свързани тези обвинения“, каза още Василев.
През януари 2019 г., тогавашният изпълнителен директор на „Лукойл-България“ Валентин Златев заяви, че през „БМФ Порт Бургас“, собственост на Кирил и Георги Домусчиеви, в България са влезли десетки танкери, пренасящи петрол на „Инса ойл“.
По думите на Василев в България, по подобие на Русия, големите олигарси се опитват да се възползват от ситуацията и да вземат част от бизнеса на „Лукойл“. Той също така подчерта и че разместванията се случват след като начело на „Лукойл“ вече не е смятаният за близък до премиера Бойко Борисов бивш изпълнителен директор Валентин Златев.
Според Ганев влизането на държавна компания в сектора ще доведе до съществени промени. „Влизането на държавата в този сектор е ясно, че ще го промени много сериозно. Ще промени съотношението на силите“, каза той.
В седмицата, в която беше обявено създаването на ДПК, Народното събрание прие промени, свързани с изискването за разделяне на продуктопровода на „Лукойл България“ на отделни данъчни складове. Народните представители задължиха в срок от един месец на всяка от отделните бази на компанията, свързани с продуктопровода, да бъдат инсталирани средства за измерване на входа и изхода на помпените станции, с което да се увеличи контролът върху количествата.
Последвайте ни и в Телеграм