Конфликтът между Запада и Русия се задълбочава и Украйна се превърна в епицентър на напрежението
Има няколко последвали или последващи кризисни ситуации, в които Русия навлиза с пълна сила. На първо място са събитията в Казахстан, над който Москва разгърна своя чадър чрез ОДКС, командвайки нейните миротворци.
На второ място, се очаква през 2022 г. да избухне замразеният конфликт в Приднестровието. Тази непризната от нито една държава /в това число и от Русия/ се простира на 4163 кв. км между Украйна и Молдова
Интересното е, че митническите пунктове на тази държава с двете й съседки се контролират от EUBAM – European Union Border Assistance Mission to Moldova and Ukraine, без тези държави да са членове на ЕС.
Ръководител на тази местна митническа агенция в качеството му на генерален секретар на Службата на ЕС за външно действие е бившият ръководител на ОССЕ в Сърбия италианецът Стефано Санино. Експерти предполагат, че Франция има специално внимание към този руски мултилингвистичен /руски, румънски и украински са официалните езици/ протекторат.
Причина е, че в три села се говори френски език, тъй като в тях са останали гренадири на Наполеон, които са се оженили за местни жени. Там се намира и село Паркани, което се води за най-старото и най-голямо българско селище, извън територията на Република България /10 500 души/.
Основано е през 1770 г. от българи от Поморие и Оряхово. В тази светлина всяка една от противоборстващите страни се опитва да привлече Турция на своя страна. Това накара миналата седмица Вашингтон да обяви, че оттегля подкрепата си за енергийния проект EastMed.
Преди Ройтерс да потвърди новината, в гръцката преса се появи съобщение, че Съединените щати са информирали правителството на Атина, че не подкрепят разширяването на газопровода „Източно Средиземноморие“.
По същество той е проект на своеобразен газов форум от източносредиземноморски държави, в който се включиха Израел, Египет, палестинската автономия, Кипър, Гърция, Йордания и Франция. Траекторията на газопровода от морските находища Левиатан и Тамар, които са на 130 км от бреговете на Израел, е през Кипър, Крит, а оттам до Италия и европейската газопреносна система.
Повече от очевидно, че EastMed е проект, целящ да изолира Турция. Амбициите бяха да се изгради тръба от 5 000 км за пет години и струваща 5 млрд. долара. Впоследствие обаче сметката набъбна до 8 милиарда.
Причините, които изтъква Вашингтон са „икономически и екологични”, но също така и обстоятелството „че планираният газопровод между Израел, Кипър и Гърция се превръщал в източник на напрежение в Източното Средиземноморие“.
В интервю за местни медии турският президент Ердоган посочи, че Анкара „все още се интересува“ от транспортирането на израелски газ до Европа през Турция, добавяйки: „Ако [израелският газ-бел.авт.] бъде изнасян за Европа, това ще бъде единствено през Турция.
Има ли надежда сега? Можем да седнем и да поговорим.” В тази светлина той обяви, че води преговори с израелския си колега Исак Херцог и отбелязва, че последният може да посети Турция.
Още през 2016 г. двете страни обсъждаха тази възможност, но преговорите се провалиха след политическо напрежение между Израел и Турция. По време на управлението на Доналд Тръмп американската администрация подкрепи проекта “EastMed”, планирайки транспорта на израелския газ до европейския потребител чрез Кипър и Гърция.
Отношенията на Турция със Запада са неделими от отношенията й с Израел. Това се дължи на факта, че Анкара разглежда еврейската държава като част от западната геополитическа архитектура. В този контекст и след поредица от съобщения за сближаване между Тел Авив и Анкара през последните месеци, изпъкна силното медийно озвучаване на срещата на Ердоган с „Коалицията на равините в ислямските страни“.
Особено интересно звучи изпращането на телеграма на съболезнования от Ердоган по повод кончината на майката на израелския президент Исак Херцог. В списанието на турските евреи «Шалом» се появи негово изказване, в което той хвали «невероятните социални инициативи, които е осъществила Ора Херцог в услуга на гражданите на държавата Израел.»
В момента оптимистичното настроение на Ердоган се чувства в изявлението му, че: „не може да правим политика, като се бием или се караме. Трябва да реализираме политиката в условията на мир.” В същото време в Тел Авив заявиха, че затоплянето на отношенията с Турция няма да бъдат за сметка на Гърция и Кипър. Анкара разбра, че не бива да надува фанфарите на победата, тъй като промяната на позицията на Вашингтон не се дължи на нейната политика, а на конфликта в Украйна.
В тази логическа връзка Турция демонстративно заяви, че продължава преговорите с Атина за туширане на напрежението с ясното съзнание, че няма да има положителни резултати. Тактически Анкара не реагира остро, когато нейният съюзник Катар се договори с Exxon Mobile да започнат проучвания в ИИЗ на Кипър. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу каза, че страната му е получила гаранции, че сондажите няма да нарушат границите на ИИЗ на Турция.
В този контекст Мехмет Али Гюлер от вестник Джумхуриет вярва, че ключът към разбирането на американската обструкция срещу EastMed се крие в споделена вече позиция от заместник-ръководителя на «Руския фонд за национална енергийна сигурност» Алексей Гривич.
Последният е на мнение, че «американският флирт с Турция” се дължи на ясната преценка на Вашингтон е, че Украйна е бъдещият център на сблъсъка с Русия. В тази светлина Вашингтон търси съюзници, особено на фона на непоклатимия /засега/ тандем Русия-Китай.
В тази колизия САЩ осъзнават, че без помощта на ЕС, Турция и донякъде Индия битката ще бъде много трудна. Местни експерти разсъждават върху факта как би реагирала Русия след като Китай подписа преди дни споразумение с Башар Асад в рамките на проекта «един пояс, един път». Става въпрос за Сирия, която се възприема от Русия като неин политико-икономически бастион.
В тази светлина Ердоган усети увеличаването на своята тежест. В присъствието на поканените от него посланици на страните-членки на ЕС турският президент отново припомни, че основен приоритет на неговата страна е пълноправното членство в ЕС. На дипломатите им беше казано, че Турция е основната причина за овладяването на проблема с бежанците, както и намаляването на ескалацията на тероризма по европейските улици.
По време на срещата Ердоган остро разкритикува някои европейски страни, посочвайки Гърция и Кипър, които според него саботирали преговорите за разрешаването на проблемите между Турция и ЕС. В края на своето встъпление Ердоган заявява великодушно: «Въпреки цялата несправедливост, на която сме били подложени, нашият стратегически приоритет остава ЕС. От гледна точка на географията, историята и хората Турция е част от европейския континент и нейната цел със сигурност е пълноправно членство в ЕС“.
Чисто статистически ЕС остава най-големият търговски партньор на Турция, като близо половината от износа й е насочен към отделните страни-членки. През 2021 г. експортът възлиза на 93,1 млрд. долара, от общо 225,3 млрд. долара.
Това представлява 41,3% от него. Ако се добави към тази статистика и износът на Турция за бившия член на ЕС – Великобритания, който е 13,7 млрд. долара, дялът на ЕС достига 47,4%. Същата силно взаимозависимост отразя и обемът на инвестициите. За периода 2016-202 г. преките европейски инвестиции за Турция са 21,3 млрд. долара от общо 33,3 млрд. долара.
Това прави 64,5%. Пулсиращия конфликт в Украйна е на път да преначертае външнополитическите приоритети на големите играчи. Сякаш преориентирането на САЩ към Азия засега се отлага. Турция със своята роля в Съюза на тюркските държави, но и с напредването на изграждането на Истанбулския канал /алтернативен на Босфора/, върху който няма да се прилагат ограниченията на споразумението от Монтрьо е една от печелившите страни.
По-скоро става въпрос за Ердоган, който вероятно ще се опита да осребри променената геополитическа ситуация чрез вътрешнополитически бонуси на фона на рухналата турска икономика.
Последните социологически изследвания показват, че ако изборите за президент и парламент бяха проведени сега, то Ердоган ще загуби, а неговата управляваща коалиция с националистите на Бахчели ще отидат в опозиция. Те обаче са догодина и дотогава има твърде много вода да изтече.
https://foreigninsider.com/
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
Използваме бисквитки, за да гарантираме, че Ви предоставяме най-доброто изживяване на нашия уебсайт. Ако продължите да използвате този сайт, ще приемем, че сте съгласни.
We use cookies to ensure that we give you the best experience on our website. If you continue to use this site we will assume that you are happy with it.OkПолитика на поверителност
Новата Студена война: Процесите, които България трябва да следи
Конфликтът между Запада и Русия се задълбочава и Украйна се превърна в епицентър на напрежението
Има няколко последвали или последващи кризисни ситуации, в които Русия навлиза с пълна сила. На първо място са събитията в Казахстан, над който Москва разгърна своя чадър чрез ОДКС, командвайки нейните миротворци.
На второ място, се очаква през 2022 г. да избухне замразеният конфликт в Приднестровието. Тази непризната от нито една държава /в това число и от Русия/ се простира на 4163 кв. км между Украйна и Молдова
Интересното е, че митническите пунктове на тази държава с двете й съседки се контролират от EUBAM – European Union Border Assistance Mission to Moldova and Ukraine, без тези държави да са членове на ЕС.
Ръководител на тази местна митническа агенция в качеството му на генерален секретар на Службата на ЕС за външно действие е бившият ръководител на ОССЕ в Сърбия италианецът Стефано Санино. Експерти предполагат, че Франция има специално внимание към този руски мултилингвистичен /руски, румънски и украински са официалните езици/ протекторат.
Причина е, че в три села се говори френски език, тъй като в тях са останали гренадири на Наполеон, които са се оженили за местни жени. Там се намира и село Паркани, което се води за най-старото и най-голямо българско селище, извън територията на Република България /10 500 души/.
Основано е през 1770 г. от българи от Поморие и Оряхово. В тази светлина всяка една от противоборстващите страни се опитва да привлече Турция на своя страна. Това накара миналата седмица Вашингтон да обяви, че оттегля подкрепата си за енергийния проект EastMed.
Преди Ройтерс да потвърди новината, в гръцката преса се появи съобщение, че Съединените щати са информирали правителството на Атина, че не подкрепят разширяването на газопровода „Източно Средиземноморие“.
По същество той е проект на своеобразен газов форум от източносредиземноморски държави, в който се включиха Израел, Египет, палестинската автономия, Кипър, Гърция, Йордания и Франция. Траекторията на газопровода от морските находища Левиатан и Тамар, които са на 130 км от бреговете на Израел, е през Кипър, Крит, а оттам до Италия и европейската газопреносна система.
Повече от очевидно, че EastMed е проект, целящ да изолира Турция. Амбициите бяха да се изгради тръба от 5 000 км за пет години и струваща 5 млрд. долара. Впоследствие обаче сметката набъбна до 8 милиарда.
Причините, които изтъква Вашингтон са „икономически и екологични”, но също така и обстоятелството „че планираният газопровод между Израел, Кипър и Гърция се превръщал в източник на напрежение в Източното Средиземноморие“.
В интервю за местни медии турският президент Ердоган посочи, че Анкара „все още се интересува“ от транспортирането на израелски газ до Европа през Турция, добавяйки: „Ако [израелският газ-бел.авт.] бъде изнасян за Европа, това ще бъде единствено през Турция.
Има ли надежда сега? Можем да седнем и да поговорим.” В тази светлина той обяви, че води преговори с израелския си колега Исак Херцог и отбелязва, че последният може да посети Турция.
Още през 2016 г. двете страни обсъждаха тази възможност, но преговорите се провалиха след политическо напрежение между Израел и Турция. По време на управлението на Доналд Тръмп американската администрация подкрепи проекта “EastMed”, планирайки транспорта на израелския газ до европейския потребител чрез Кипър и Гърция.
Отношенията на Турция със Запада са неделими от отношенията й с Израел. Това се дължи на факта, че Анкара разглежда еврейската държава като част от западната геополитическа архитектура. В този контекст и след поредица от съобщения за сближаване между Тел Авив и Анкара през последните месеци, изпъкна силното медийно озвучаване на срещата на Ердоган с „Коалицията на равините в ислямските страни“.
Особено интересно звучи изпращането на телеграма на съболезнования от Ердоган по повод кончината на майката на израелския президент Исак Херцог. В списанието на турските евреи «Шалом» се появи негово изказване, в което той хвали «невероятните социални инициативи, които е осъществила Ора Херцог в услуга на гражданите на държавата Израел.»
В момента оптимистичното настроение на Ердоган се чувства в изявлението му, че: „не може да правим политика, като се бием или се караме. Трябва да реализираме политиката в условията на мир.” В същото време в Тел Авив заявиха, че затоплянето на отношенията с Турция няма да бъдат за сметка на Гърция и Кипър. Анкара разбра, че не бива да надува фанфарите на победата, тъй като промяната на позицията на Вашингтон не се дължи на нейната политика, а на конфликта в Украйна.
В тази логическа връзка Турция демонстративно заяви, че продължава преговорите с Атина за туширане на напрежението с ясното съзнание, че няма да има положителни резултати. Тактически Анкара не реагира остро, когато нейният съюзник Катар се договори с Exxon Mobile да започнат проучвания в ИИЗ на Кипър. Турският външен министър Мевлют Чавушоглу каза, че страната му е получила гаранции, че сондажите няма да нарушат границите на ИИЗ на Турция.
В този контекст Мехмет Али Гюлер от вестник Джумхуриет вярва, че ключът към разбирането на американската обструкция срещу EastMed се крие в споделена вече позиция от заместник-ръководителя на «Руския фонд за национална енергийна сигурност» Алексей Гривич.
Последният е на мнение, че «американският флирт с Турция” се дължи на ясната преценка на Вашингтон е, че Украйна е бъдещият център на сблъсъка с Русия. В тази светлина Вашингтон търси съюзници, особено на фона на непоклатимия /засега/ тандем Русия-Китай.
В тази колизия САЩ осъзнават, че без помощта на ЕС, Турция и донякъде Индия битката ще бъде много трудна. Местни експерти разсъждават върху факта как би реагирала Русия след като Китай подписа преди дни споразумение с Башар Асад в рамките на проекта «един пояс, един път». Става въпрос за Сирия, която се възприема от Русия като неин политико-икономически бастион.
В тази светлина Ердоган усети увеличаването на своята тежест. В присъствието на поканените от него посланици на страните-членки на ЕС турският президент отново припомни, че основен приоритет на неговата страна е пълноправното членство в ЕС. На дипломатите им беше казано, че Турция е основната причина за овладяването на проблема с бежанците, както и намаляването на ескалацията на тероризма по европейските улици.
По време на срещата Ердоган остро разкритикува някои европейски страни, посочвайки Гърция и Кипър, които според него саботирали преговорите за разрешаването на проблемите между Турция и ЕС. В края на своето встъпление Ердоган заявява великодушно: «Въпреки цялата несправедливост, на която сме били подложени, нашият стратегически приоритет остава ЕС. От гледна точка на географията, историята и хората Турция е част от европейския континент и нейната цел със сигурност е пълноправно членство в ЕС“.
Чисто статистически ЕС остава най-големият търговски партньор на Турция, като близо половината от износа й е насочен към отделните страни-членки. През 2021 г. експортът възлиза на 93,1 млрд. долара, от общо 225,3 млрд. долара.
Това представлява 41,3% от него. Ако се добави към тази статистика и износът на Турция за бившия член на ЕС – Великобритания, който е 13,7 млрд. долара, дялът на ЕС достига 47,4%. Същата силно взаимозависимост отразя и обемът на инвестициите. За периода 2016-202 г. преките европейски инвестиции за Турция са 21,3 млрд. долара от общо 33,3 млрд. долара.
Това прави 64,5%. Пулсиращия конфликт в Украйна е на път да преначертае външнополитическите приоритети на големите играчи. Сякаш преориентирането на САЩ към Азия засега се отлага. Турция със своята роля в Съюза на тюркските държави, но и с напредването на изграждането на Истанбулския канал /алтернативен на Босфора/, върху който няма да се прилагат ограниченията на споразумението от Монтрьо е една от печелившите страни.
По-скоро става въпрос за Ердоган, който вероятно ще се опита да осребри променената геополитическа ситуация чрез вътрешнополитически бонуси на фона на рухналата турска икономика.
Последните социологически изследвания показват, че ако изборите за президент и парламент бяха проведени сега, то Ердоган ще загуби, а неговата управляваща коалиция с националистите на Бахчели ще отидат в опозиция. Те обаче са догодина и дотогава има твърде много вода да изтече.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram