svobodnaevropa.bg
Малко новини, много думи. Това произведе 46-ият парламент, който в сряда приключи с последното си заседание.
Той одобри преизчисляване на пенсиите, отне на главния прокурор Бюрото за защита и предостави на други държави ваксините, които България не успя да използва за себе си. Отвори и една врата, която доскоро изглеждаше залостена – тази на взаимните обиди сред партии, които изглеждаха с обща цел. Всичко това – за 27 пленарни заседания.
Какво се очакваше в началото
За 30 години свобода този парламент е първият, който се обрече на кратък живот още преди да е създаден. Само ден след изборите на 11 юли водещата политическа сила „Има такъв народ“ (ИТН) обяви свой проект за правителство без консултации с потенциалните си партньори.
Заради дефицита от срещи, преговори, споразумения и компромиси, започна изчисление, което обикновено не се прави при току-що преминали избори: какво би могъл да свърши един парламент въпреки факта, че дните му са преброени, а раздорът расте.
Общите цели, за които изглеждаше, че има мнозинство, съставено от ИТН, „Демократична България“ (ДБ), „Изправи се.БГ! Ние идваме!“ (ИБГНИ) и БСП, се оказаха три:
- Да се актуализира бюджетът
- Да се извади Бюрото за защита на свидетели от контрола на главния прокурор
- Да се закрие специализираното правосъдие
Първите две вече са факт, но третата възможност пропадна.
Какво стана и защо
От 27 пленарни заседания парламентът реално взе важни решения в последните 4. Причината е, че за да се разгледа един проектозакон, той трябва да е преминал през обсъждане в парламентарна комисия, а те бяха създадени твърде късно – на 18 август.
От този момент до закриването на парламента оставаха само 13 работни дни. Приоритетът в тях се падна на актуализацията на бюджета, предложена от служебното правителство.
Ето резултата: пенсиите ще бъдат увеличени средно с 12,5%, считано от Коледа. Минималната пенсия се повиши от 300 на 370 лева, с право на получаване на социална добавка за бедност. Това означава, че практически пенсионерите вече могат да получават най-малко 413 лева месечно.
Това е първото трайно преизчисляване на пенсиите от 11 години. То беше постигнато с усилията на служебното правителство и бюджетната комисия на парламента, председателствана от Любомир Каримански (ИТН).
Отделно от това се повиши обезщетението за гледане на дете през втората година от майчинството – от 380 на 650 лева месечно.
В последния ден от работата си парламентът успя да приеме и едно от решенията, които са част от реформата на прокуратурата – Бюрото за защита на свидетели се върна обратно под контрола на Министерството на правосъдието.
От 2014 г. то беше под ръководството на главния прокурор, без да е ясен съставът му, нито вътрешната му уредба. Бюрото служи за лична охрана и на самия главен прокурор, който се беше отказал от защитата на Националната служба за охрана.
Текстът беше приет с гласовете на ИТН, ДБ, ИБГНИ и БСП.
Какво не стана и защо
Специализираните съд и прокуратура не бяха закрити, ако не броим символичното гласуване на такова решение на първо четене. То мина с гласовете на ИТН, ДБ, ИБГНИ и БСП в последния работен ден на Народното събрание.
Това е втори опит за прокарване на точно това предложение – през тази пролет в 45-ия парламент то успя да бъде прието само на първо четене в правната комисия, без да стигне до пленарната зала.
В сегашното Народно събрание причината отново е в липсата на време, но някои депутати намират, че тази липса не е въпрос на случайност. Татяна Дончева от ИБГНИ смята, че става дума за саботаж, извършен от БСП.
Тя се позовава на работата на комисията, през която трябваше да мине проектът. Дейността й беше блокирана от липса на кворум, след като депутатите от ГЕРБ, ДПС и БСП не дойдоха за заседанието. Но ако поведението на първите две партии е очаквано, тъй като те са противници на идеята за закриване на институциите, то за БСП това не е така. Социалистите твърдят, че по тази тема са на едно мнение с „партиите на протеста“ и бяха уверявали, че премахването на спецправосъдието е постижимо в сегашния парламент.
Според Дончева БСП само на думи подкрепя същинската част от съдебната реформа.
Изразът „бавят се нарочно“ е може би един от най-често употребяваните, когато се задава въпросът защо 46-ият парламент не свърши повече работа.
Депутати от ДБ и ИБГНИ обвиняват за бавенето ИТН и БСП.
Председателят на парламентарната група на ИТН Тошко Йорданов, на свой ред, прехвърля отговорността върху Христо Иванов и „Демократична България“. Той дава пример: през пролетта Христо Иванов е „заложил“ текст в правилника на Народното събрание, който е предвиждал твърде бавна процедура за разглеждането на всеки проектозакон. Това е трябвало да се поправи чрез нов правилник на 46-ия парламент, а приемането му през лятото е отнело време. През това време депутатите не са могли да съставят комисии, през които да минават законите.
Източници на Свободна Европа предлагат и трета версия за забавянето: БСП и ГЕРБ не са успявали да се разберат по това кой коя структура да оглави и това е забавило съставянето на комисии.
Кой какво има предвид под съдебна реформа
Макар че Бюрото по защита беше иззето от ръцете на Иван Гешев, това е само една крачка към целите, които си поставят ДБ и ИБГНИ – двете формации, за които съдебната реформа е приоритет.
В тяхното разбиране реформата е въпрос на цялостна промяна, която да се извърши в различни нормативни актове и да измени различни структури. Част от това са и идеите за разпускане на Висшия съдебен съвет и за промяна на антикорупционната комисия.
По тези два последни въпроса обаче те нямат изрична подкрепа от ИТН и БСП.
Последвайте ни и в Телеграм
Какво се очакваше от 46-ия парламент и какво стана всъщност
svobodnaevropa.bg
Малко новини, много думи. Това произведе 46-ият парламент, който в сряда приключи с последното си заседание.
Той одобри преизчисляване на пенсиите, отне на главния прокурор Бюрото за защита и предостави на други държави ваксините, които България не успя да използва за себе си. Отвори и една врата, която доскоро изглеждаше залостена – тази на взаимните обиди сред партии, които изглеждаха с обща цел. Всичко това – за 27 пленарни заседания.
Какво се очакваше в началото
За 30 години свобода този парламент е първият, който се обрече на кратък живот още преди да е създаден. Само ден след изборите на 11 юли водещата политическа сила „Има такъв народ“ (ИТН) обяви свой проект за правителство без консултации с потенциалните си партньори.
Заради дефицита от срещи, преговори, споразумения и компромиси, започна изчисление, което обикновено не се прави при току-що преминали избори: какво би могъл да свърши един парламент въпреки факта, че дните му са преброени, а раздорът расте.
Общите цели, за които изглеждаше, че има мнозинство, съставено от ИТН, „Демократична България“ (ДБ), „Изправи се.БГ! Ние идваме!“ (ИБГНИ) и БСП, се оказаха три:
Първите две вече са факт, но третата възможност пропадна.
Какво стана и защо
От 27 пленарни заседания парламентът реално взе важни решения в последните 4. Причината е, че за да се разгледа един проектозакон, той трябва да е преминал през обсъждане в парламентарна комисия, а те бяха създадени твърде късно – на 18 август.
От този момент до закриването на парламента оставаха само 13 работни дни. Приоритетът в тях се падна на актуализацията на бюджета, предложена от служебното правителство.
Ето резултата: пенсиите ще бъдат увеличени средно с 12,5%, считано от Коледа. Минималната пенсия се повиши от 300 на 370 лева, с право на получаване на социална добавка за бедност. Това означава, че практически пенсионерите вече могат да получават най-малко 413 лева месечно.
Това е първото трайно преизчисляване на пенсиите от 11 години. То беше постигнато с усилията на служебното правителство и бюджетната комисия на парламента, председателствана от Любомир Каримански (ИТН).
Отделно от това се повиши обезщетението за гледане на дете през втората година от майчинството – от 380 на 650 лева месечно.
В последния ден от работата си парламентът успя да приеме и едно от решенията, които са част от реформата на прокуратурата – Бюрото за защита на свидетели се върна обратно под контрола на Министерството на правосъдието.
От 2014 г. то беше под ръководството на главния прокурор, без да е ясен съставът му, нито вътрешната му уредба. Бюрото служи за лична охрана и на самия главен прокурор, който се беше отказал от защитата на Националната служба за охрана.
Текстът беше приет с гласовете на ИТН, ДБ, ИБГНИ и БСП.
Какво не стана и защо
Специализираните съд и прокуратура не бяха закрити, ако не броим символичното гласуване на такова решение на първо четене. То мина с гласовете на ИТН, ДБ, ИБГНИ и БСП в последния работен ден на Народното събрание.
Това е втори опит за прокарване на точно това предложение – през тази пролет в 45-ия парламент то успя да бъде прието само на първо четене в правната комисия, без да стигне до пленарната зала.
В сегашното Народно събрание причината отново е в липсата на време, но някои депутати намират, че тази липса не е въпрос на случайност. Татяна Дончева от ИБГНИ смята, че става дума за саботаж, извършен от БСП.
Тя се позовава на работата на комисията, през която трябваше да мине проектът. Дейността й беше блокирана от липса на кворум, след като депутатите от ГЕРБ, ДПС и БСП не дойдоха за заседанието. Но ако поведението на първите две партии е очаквано, тъй като те са противници на идеята за закриване на институциите, то за БСП това не е така. Социалистите твърдят, че по тази тема са на едно мнение с „партиите на протеста“ и бяха уверявали, че премахването на спецправосъдието е постижимо в сегашния парламент.
Според Дончева БСП само на думи подкрепя същинската част от съдебната реформа.
Изразът „бавят се нарочно“ е може би един от най-често употребяваните, когато се задава въпросът защо 46-ият парламент не свърши повече работа.
Депутати от ДБ и ИБГНИ обвиняват за бавенето ИТН и БСП.
Председателят на парламентарната група на ИТН Тошко Йорданов, на свой ред, прехвърля отговорността върху Христо Иванов и „Демократична България“. Той дава пример: през пролетта Христо Иванов е „заложил“ текст в правилника на Народното събрание, който е предвиждал твърде бавна процедура за разглеждането на всеки проектозакон. Това е трябвало да се поправи чрез нов правилник на 46-ия парламент, а приемането му през лятото е отнело време. През това време депутатите не са могли да съставят комисии, през които да минават законите.
Източници на Свободна Европа предлагат и трета версия за забавянето: БСП и ГЕРБ не са успявали да се разберат по това кой коя структура да оглави и това е забавило съставянето на комисии.
Кой какво има предвид под съдебна реформа
Макар че Бюрото по защита беше иззето от ръцете на Иван Гешев, това е само една крачка към целите, които си поставят ДБ и ИБГНИ – двете формации, за които съдебната реформа е приоритет.
В тяхното разбиране реформата е въпрос на цялостна промяна, която да се извърши в различни нормативни актове и да измени различни структури. Част от това са и идеите за разпускане на Висшия съдебен съвет и за промяна на антикорупционната комисия.
По тези два последни въпроса обаче те нямат изрична подкрепа от ИТН и БСП.
Последвайте ни и в Телеграм