И „фафла“ не можеш да им кажеш

 „Времето им свърши.

Страхът им вече е видим, не могат да запушат устите на всички.“

 Написа днес изгнаникът от Дубай.

 Те отказват обаче да повярват в това.

 Макар че го знаят.

  Усещат го.

 Надушват го.

 Казано им е.

Затова  ни намордниха пак.

 И ни страхуват.

 И пак превръщат сутрешните ни кафета в бюлетини на погребални агенции.

Трябва да се страхуваме.

 Страхът е най- добрата политика .

 На уплашените.

 И най- верен съюзник на … гузните .

 Големи са очите на страха.

 И силата  МУ.

 Затова  се опитват пак да ни плашат.

 Че иде онова, от което „яко ще мрем“.  Нищо че тигърът вече бил котка. А и вирусът мутирал и не „давал кой знае какви сериозни  усложнения“.

 Техните ни го казаха.

 Преди да се опнат слънчево по гръцките лагуни.

 Но беше преди записчето. И снимките.

И пачките.

Преди онова „беспилотно летало“, дето цвърчи и фърчи от единия „Дондуков“ до другия „Дондуков“. И от едната „Бояна“ в другата „Секвоя“.

  Страхливото Маскирано българско лято.

Сеирджийско.

Мърморещо ..

Чаршафено.

Предадено.

И продадено.

С нов мокет.

  ТЕ не мислят  обаче така.

 И дори считат, че вече и „фафла“ не можем да им кажем.

 И фафла.!

 Нали  ни превърнаха в маса домашни любимци.

 Брифингуващи.

В пантофени тулупи.

 Дето седят пред ТВ-то и се кефят.

 На пагоните, на джипката, на селфитата. СИ. С него .

 На мъжкарлъка, на сините пернишки тръби, дето ги извадиха дор,  на просташките лафове, на спинкащото детенце, дето ти иде да гушнеш.

 На бялото шкафче.

 На размаха и на мащаба.

 Нищо, че дружината отзад гледа като .. подмокрено мушкато.

 Пък разни неблагодарни хейтъри нека си лаят.

 И други такива фейсбукарки.. кресливи.

 Малко са . Лесни са.

И те хляб ядат.

С едно „щрак“ … И готово.

Я колко „нащракаха“ напоследък!

При това с мнооооого бели самуни.

А и Каскетурата е нащрек.

Стадото е важно.

И домашните  любимци на Свърхчовека да  са на местата си. И да пляскат.

Да, Слави, Има такъв народ!

 И такова Българско лято.

В което  и фафла не можеш да им кажеш.

 Вече.

Или засега ?

 Ами ако се повтори ?

PS. Всъщност страхът яде ли „фафли“?

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram