„Времето им свърши.
Страхът им вече е видим, не могат да запушат устите на всички.“
Написа днес изгнаникът от Дубай.
Те отказват обаче да повярват в това.
Макар че го знаят.
Усещат го.
Надушват го.
Казано им е.
Затов а ни намордниха пак.
И ни страхуват.
И пак превръщат сутрешните ни кафета в бюлетини на погребални агенции.
Трябва да се страхуваме.
Страхът е най- добрата политика .
На уплашените.
И най- верен съюзник на … гузните .
Големи са очите на страха.
И силата МУ.
Затова се опитват пак да ни плашат.
Че иде онова, от което „яко ще мрем“. Нищо че тигърът вече бил котка. А и вирусът мутирал и не „давал кой знае какви сериозни усложнения“.
Техните ни го казаха.
Преди да се опнат слънчево по гръцките лагуни.
Но беше преди записчето. И снимките.
И пачките.
Преди онова „беспилотно летало“, дето цвърчи и фърчи от единия „Дондуков“ до другия „Дондуков“. И от едната „Бояна“ в другата „Секвоя“.
Страхливото Маскирано българско лято.
Сеирджийско.
Мърморещо ..
Чаршафено.
Предадено.
И продадено.
С нов мокет.
ТЕ не мислят обаче така.
И дори считат, че вече и „фафла“ не можем да им кажем.
И фафла.!
Нали ни превърнаха в маса домашни любимци.
Брифингуващи.
В пантофени тулупи.
Дето седят пред ТВ-то и се кефят.
На пагоните, на джипката, на селфитата. СИ. С него .
На мъжкарлъка, на сините пернишки тръби, дето ги извадиха дор, на просташките лафове, на спинкащото детенце, дето ти иде да гушнеш.
На бялото шкафче.
На размаха и на мащаба.
Нищо, че дружината отзад гледа като .. подмокрено мушкато.
Пък разни неблагодарни хейтъри нека си лаят.
И други такива фейсбукарки.. кресливи.
Малко са . Лесни са.
И те хляб ядат.
С едно „щрак“ … И готово.
Я колко „нащракаха“ напоследък!
При това с мнооооого бели самуни.
А и Каскетурата е нащрек.
Стадото е важно.
И домашните любимци на Свърхчовека да са на местата си. И да пляскат.
Да, Слави, Има такъв народ!
И такова Българско лято.
В което и фафла не можеш да им кажеш.
Вече.
Или засега ?
Ами ако се повтори ?
PS. Всъщност страхът яде ли „фафли“?
Последвайте ни и в Телеграм
И „фафла“ не можеш да им кажеш
„Времето им свърши.
Страхът им вече е видим, не могат да запушат устите на всички.“
Написа днес изгнаникът от Дубай.
Те отказват обаче да повярват в това.
Макар че го знаят.
Усещат го.
Надушват го.
Казано им е.
Затова ни намордниха пак.
И ни страхуват.
И пак превръщат сутрешните ни кафета в бюлетини на погребални агенции.
Трябва да се страхуваме.
Страхът е най- добрата политика .
На уплашените.
И най- верен съюзник на … гузните .
Големи са очите на страха.
И силата МУ.
Затова се опитват пак да ни плашат.
Че иде онова, от което „яко ще мрем“. Нищо че тигърът вече бил котка. А и вирусът мутирал и не „давал кой знае какви сериозни усложнения“.
Техните ни го казаха.
Преди да се опнат слънчево по гръцките лагуни.
Но беше преди записчето. И снимките.
И пачките.
Преди онова „беспилотно летало“, дето цвърчи и фърчи от единия „Дондуков“ до другия „Дондуков“. И от едната „Бояна“ в другата „Секвоя“.
Страхливото Маскирано българско лято.
Сеирджийско.
Мърморещо ..
Чаршафено.
Предадено.
И продадено.
С нов мокет.
ТЕ не мислят обаче така.
И дори считат, че вече и „фафла“ не можем да им кажем.
И фафла.!
Нали ни превърнаха в маса домашни любимци.
Брифингуващи.
В пантофени тулупи.
Дето седят пред ТВ-то и се кефят.
На пагоните, на джипката, на селфитата. СИ. С него .
На мъжкарлъка, на сините пернишки тръби, дето ги извадиха дор, на просташките лафове, на спинкащото детенце, дето ти иде да гушнеш.
На бялото шкафче.
На размаха и на мащаба.
Нищо, че дружината отзад гледа като .. подмокрено мушкато.
Пък разни неблагодарни хейтъри нека си лаят.
И други такива фейсбукарки.. кресливи.
Малко са . Лесни са.
И те хляб ядат.
С едно „щрак“ … И готово.
Я колко „нащракаха“ напоследък!
При това с мнооооого бели самуни.
А и Каскетурата е нащрек.
Стадото е важно.
И домашните любимци на Свърхчовека да са на местата си. И да пляскат.
Да, Слави, Има такъв народ!
И такова Българско лято.
В което и фафла не можеш да им кажеш.
Вече.
Или засега ?
Ами ако се повтори ?
PS. Всъщност страхът яде ли „фафли“?
Последвайте ни и в Телеграм