Иван Стамболов-Сула
Sulla.bg
Ето че се изтърколи поредната седмица от нашия живот. В понеделник Тръмп официално встъпи в длъжност и като с пръчка разръчка кошера на глобалното безметежие. В тази връзка ние тук се фокусирахме върху две важни теми.
Първо и може би най-важно за всичко останало: как е правилно да се нарече това встъпване – инаугурация, инаугОрация, инавгурация, иногурация, иногюрация или някак иначе. Съгласете се, че без да намерим отговор на този въпрос, е напълно безсмислено да говорим за политика и за бъдещето на мандата.
Второ, бяха ли поканени президентът Радев и неговия икономически министър от служебното правителство, а впоследствие и променлив министър-председател –Кирил Петков. И двамата, всеки по свой начин, измислиха по някаква история за своето поканване и ние трябва да се съгласим с тях, защото в противен случай ще се наложи да ги наречем лъжци.
А пък любимият ни „Дневник“ даже обясни защо толкова се бъзикат с Кирчовата покана – просто му завиждат, ама че сте глупави! Отварям скоба, за да дам пореден пиарски съвет – какво да направя, не мога да се сдържа. В случая с посещението на Кирчо в Америка ефектът щеше да е много по-голям и да не говорим колко по-положителен, ако посланието му беше: „Ето, отидох като обикновен човек и седнах при обикновените хора. За Тръмп мисля… (и да каже каквото мисли)“. А не да лъже на дребно и да се хвали като циганче с бял задник, при положение че всяка домакиня в социалните мрежи ще го хване. Абе, съветвайте ги тия клиенти, бе, консултирайте ги! Затварям скобата.
Има и една трета тема, върху която се фокусира общественото мнение и която не можем да подминем – как изглеждаше Мелания, плюс задълбочени анализи от дизайнери и модни експерти (тази „експертиза“ винаги малко ме е озадачавала). Като прибавим и „нацистките“ жестове на Илон Мъск, получаваме пакета от най-коментираните и следователно – най-приоритетните теми.
А ето и някои по-маловажни и не толкова коментирани. Например отношението към войната по принцип, но днес, ще се съгласите, тя ни интересува много повече във вида си в Украйна и в Близкия Изток, отколкото по принцип. Верен на природата си на популист, какъвто е длъжен да бъде всеки съвременен политик в условията на демокрация, където поощряват масовия човек да си мисли, че от него зависи нещо, Тръмп въведе понятието „реалист-пацифист“, което пък Мартин Табаков веднага нарече „оксиморон“, а либералните приказки за вечен и универсален мир – утопизъм.
Поради което продължаваме да не намираме отговор един много важен въпрос: „Непременно ли войната е зло? Зло ли е Армагедон?“. „Каква война?“ е по-интересен въпрос от „Дали война?“. Уви, искреността в говоренето все още не се е върнала в такава степен.
Или пък огромното количество укази, които подписа новият президент и много от които вече са в съда. Сред най-забележителните от тях е изтеглянето на САЩ от Парижкото споразумение за климата, от което пряко произлиза и суицидната „Зелена сделка“. Тя все още заплашва да съсипе индустриалната цивилизация. Повтаряли сме до втръсване, че зеленизмът е може би най-голямата лудост на съвременния свят наред с джендър идеологията.
Пред форума в Давос Тръмп каза: „Прекратих новия и смешен зелен невероятно разточителен нов Зелен курс. Зеленият нов курс беше пълен позор. Губеха се толкова много пари. Наречете го новата зелена измама. Оттеглям се от Парижкото споразумение за климата“.
Пред същия форум припомни, че Америка (без да броим Гренландия, засега – б.м.) има най-много петрол и газ и е време тези ресурси да бъдат отключени, за да се намали цената на горивата, а оттам и на всички стоки и услуги. Заедно с това Щатите ще станат още по-мощна и по-конкурентна производителна сила, а след като се намалят и зловещите регулации, предусетени още от Айн Ранд и претворени в дела от демократите, страната ще стане привлекателна и за инвеститори, които искат да правят бизнес там.
След намаляването на данъците в семействата ще остават поне 50 000 долара годишно. Така каза Тръмп на чичковците от Давос, не че и самият той не е един от тях.
Какво обаче чухме ние?
Един безименен интернет мислител простена с бели букви на весел фон: „Абе тя, Америка, ще стане отново велика, но това не значи, че България ще спечели от нейното величие“ (позволил съм си да пипна малко правописа).
Знам, знам, че най-вече в политиката нещатна имат стойност и смисъл единствено от определена гледна точка – най-често нашата собствена. Но пък трябва да има и малко историческа обективност от време на време. Иначе когато Българската империя на цар Симеон присъединява насилствено територии, това е морално, величествено, национална гордост, но когато Руската империя присъединява насилствено територии, това е отвратително, нечовешко, даже фашистко! Най-смешното е, че когато същата тази Руска империя в провеждане на абсолютно същата имперска политика откъсна България от Османската империя, пак беше морално, величествено и национална гордост.
Другото важно е, че очевидно Тръмп ще продължи да настоява европейските страни да си увеличат бюджета за отбрана и то на 5%, както каза в началото, без да дава знак, че е готов да се пазари до 3%. Сега е около 2%, а за България бил 1.84%. Ама разбира се, че трябва да си го увеличат! Не знам защо мрънкат. Отдавна е ясно, че ако Европа иска да прилича на нещо, освен обща валута, трябва да има обща финансова система, обща външна политика и – най-важното! – общи въоръжени сили и отбранителна доктрина. Все още не е късно.
Доколкото помня, БВП на Щатите е около 30 трилиона долара, а на Китай и Европейския съюз – по около 18 трилиона. Тоест Европа все още не е за изхвърляне. Ако Щатите се дръпнат и престанат да ни глезят, тогава ще забравим всякакви зелени сделки, вятърни перки и капачки, които не се отделят от бутилката. В момента европеецът е като лигаво дете, на което нищо не се отказва и това го вбесява.
А пък Валери Найденов, който сам определя себе си като човек с „консервативни леви разбирания“, излезе с пророчество във вестник „24 часа“ под заглавие „Доналд Тръмп ще залезе още догодина“. Пророчеството бе направено на 27.12.2024 и аз възнамерявам да се възползвам – ето още сега си записвам в календара да ме подсети на 30 декември 2025, ако Бог ме опази жив и здрав дотогава, за да видим дали се е сбъднало, пък и да прегледаме първата година от втория мандат на Тръмп. Иначе според Найденов импийчмънтът ще сполети Тръмп най-късно през 2027. Ще видим, ще видим. Всъщност забележително в пророчеството е, че Тръмп е победил не по заслуги, а само защото световната левица се е разлигавила. Анализатори…
Въпреки всичко – радвайте се! Радвайте се сега, защото утре може и да не е толкова радостно. Изродите с многото полове и климатичните стачки паднаха. Радостта и облекчението са планетарни. Хунвейбините започват един по един да се подмазват и да въртят дупетата. И нека, нека се радваме, но не безкрайно. Да не забравяме, че тържеството на нормалността в сегашния си вид е тържество на капитализма и парите, а те са нещо прекрасно, но не и самоцел, защото е казано: „Никой слуга не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или на единия ще угоди, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона“ (Лука, 16:13).
Да не забравяме също, че свежите повеи идват все пак от едно безблагодатно протестантско пространство, готово да провежда общи молитви с кого ли не и по този начин да дърпа дявола за опашката.
Да помним и че това не е победа на доброто над злото. Това е люлеене на махалото вътре в този свят, който „лежи целият в злото“, и че Армагедон все още предстои. Страхувам се, че ще минат няколко години и носталгията ще напъпи. Ще се намерят романтични души, които да се затъжат по Байдън и Камала Харис, както отдавна са се затъжили по Сталин и Тодор Живков.
Страхувам се също, че това, което сега победи и свали шарените знамена от обществените сгради, ще започне лека-полека да дава дефекти, ще започне лека-полека да се изражда и ние – хроничните кисели мърморковци, които мразят да ги правят на идиоти, – отново ще се окажем в опозиция и тогава ще ни наричат с някакви нови грозни думи, както сега ни наричат „тръмпанари“.
Но нека днес да се радваме, пък утре ще му мислим. А ако ни омръзне да се радваме и ни стане скучно, винаги можем да се позабавляваме, като гледаме отстрани препирните кой е по-по-най-консерватор.
Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен./Епицентър
Последвайте ни и в Телеграм
Иван Стамболов-Сула: Радвайте се! Изродите с многото полове и климатичните стачки паднаха
Иван Стамболов-Сула
Sulla.bg
Ето че се изтърколи поредната седмица от нашия живот. В понеделник Тръмп официално встъпи в длъжност и като с пръчка разръчка кошера на глобалното безметежие. В тази връзка ние тук се фокусирахме върху две важни теми.
Първо и може би най-важно за всичко останало: как е правилно да се нарече това встъпване – инаугурация, инаугОрация, инавгурация, иногурация, иногюрация или някак иначе. Съгласете се, че без да намерим отговор на този въпрос, е напълно безсмислено да говорим за политика и за бъдещето на мандата.
Второ, бяха ли поканени президентът Радев и неговия икономически министър от служебното правителство, а впоследствие и променлив министър-председател –Кирил Петков. И двамата, всеки по свой начин, измислиха по някаква история за своето поканване и ние трябва да се съгласим с тях, защото в противен случай ще се наложи да ги наречем лъжци.
А пък любимият ни „Дневник“ даже обясни защо толкова се бъзикат с Кирчовата покана – просто му завиждат, ама че сте глупави! Отварям скоба, за да дам пореден пиарски съвет – какво да направя, не мога да се сдържа. В случая с посещението на Кирчо в Америка ефектът щеше да е много по-голям и да не говорим колко по-положителен, ако посланието му беше: „Ето, отидох като обикновен човек и седнах при обикновените хора. За Тръмп мисля… (и да каже каквото мисли)“. А не да лъже на дребно и да се хвали като циганче с бял задник, при положение че всяка домакиня в социалните мрежи ще го хване. Абе, съветвайте ги тия клиенти, бе, консултирайте ги! Затварям скобата.
Има и една трета тема, върху която се фокусира общественото мнение и която не можем да подминем – как изглеждаше Мелания, плюс задълбочени анализи от дизайнери и модни експерти (тази „експертиза“ винаги малко ме е озадачавала). Като прибавим и „нацистките“ жестове на Илон Мъск, получаваме пакета от най-коментираните и следователно – най-приоритетните теми.
А ето и някои по-маловажни и не толкова коментирани. Например отношението към войната по принцип, но днес, ще се съгласите, тя ни интересува много повече във вида си в Украйна и в Близкия Изток, отколкото по принцип. Верен на природата си на популист, какъвто е длъжен да бъде всеки съвременен политик в условията на демокрация, където поощряват масовия човек да си мисли, че от него зависи нещо, Тръмп въведе понятието „реалист-пацифист“, което пък Мартин Табаков веднага нарече „оксиморон“, а либералните приказки за вечен и универсален мир – утопизъм.
Поради което продължаваме да не намираме отговор един много важен въпрос: „Непременно ли войната е зло? Зло ли е Армагедон?“. „Каква война?“ е по-интересен въпрос от „Дали война?“. Уви, искреността в говоренето все още не се е върнала в такава степен.
Или пък огромното количество укази, които подписа новият президент и много от които вече са в съда. Сред най-забележителните от тях е изтеглянето на САЩ от Парижкото споразумение за климата, от което пряко произлиза и суицидната „Зелена сделка“. Тя все още заплашва да съсипе индустриалната цивилизация. Повтаряли сме до втръсване, че зеленизмът е може би най-голямата лудост на съвременния свят наред с джендър идеологията.
Пред форума в Давос Тръмп каза: „Прекратих новия и смешен зелен невероятно разточителен нов Зелен курс. Зеленият нов курс беше пълен позор. Губеха се толкова много пари. Наречете го новата зелена измама. Оттеглям се от Парижкото споразумение за климата“.
Пред същия форум припомни, че Америка (без да броим Гренландия, засега – б.м.) има най-много петрол и газ и е време тези ресурси да бъдат отключени, за да се намали цената на горивата, а оттам и на всички стоки и услуги. Заедно с това Щатите ще станат още по-мощна и по-конкурентна производителна сила, а след като се намалят и зловещите регулации, предусетени още от Айн Ранд и претворени в дела от демократите, страната ще стане привлекателна и за инвеститори, които искат да правят бизнес там.
След намаляването на данъците в семействата ще остават поне 50 000 долара годишно. Така каза Тръмп на чичковците от Давос, не че и самият той не е един от тях.
Какво обаче чухме ние?
Един безименен интернет мислител простена с бели букви на весел фон: „Абе тя, Америка, ще стане отново велика, но това не значи, че България ще спечели от нейното величие“ (позволил съм си да пипна малко правописа).
Знам, знам, че най-вече в политиката нещатна имат стойност и смисъл единствено от определена гледна точка – най-често нашата собствена. Но пък трябва да има и малко историческа обективност от време на време. Иначе когато Българската империя на цар Симеон присъединява насилствено територии, това е морално, величествено, национална гордост, но когато Руската империя присъединява насилствено територии, това е отвратително, нечовешко, даже фашистко! Най-смешното е, че когато същата тази Руска империя в провеждане на абсолютно същата имперска политика откъсна България от Османската империя, пак беше морално, величествено и национална гордост.
Другото важно е, че очевидно Тръмп ще продължи да настоява европейските страни да си увеличат бюджета за отбрана и то на 5%, както каза в началото, без да дава знак, че е готов да се пазари до 3%. Сега е около 2%, а за България бил 1.84%. Ама разбира се, че трябва да си го увеличат! Не знам защо мрънкат. Отдавна е ясно, че ако Европа иска да прилича на нещо, освен обща валута, трябва да има обща финансова система, обща външна политика и – най-важното! – общи въоръжени сили и отбранителна доктрина. Все още не е късно.
Доколкото помня, БВП на Щатите е около 30 трилиона долара, а на Китай и Европейския съюз – по около 18 трилиона. Тоест Европа все още не е за изхвърляне. Ако Щатите се дръпнат и престанат да ни глезят, тогава ще забравим всякакви зелени сделки, вятърни перки и капачки, които не се отделят от бутилката. В момента европеецът е като лигаво дете, на което нищо не се отказва и това го вбесява.
А пък Валери Найденов, който сам определя себе си като човек с „консервативни леви разбирания“, излезе с пророчество във вестник „24 часа“ под заглавие „Доналд Тръмп ще залезе още догодина“. Пророчеството бе направено на 27.12.2024 и аз възнамерявам да се възползвам – ето още сега си записвам в календара да ме подсети на 30 декември 2025, ако Бог ме опази жив и здрав дотогава, за да видим дали се е сбъднало, пък и да прегледаме първата година от втория мандат на Тръмп. Иначе според Найденов импийчмънтът ще сполети Тръмп най-късно през 2027. Ще видим, ще видим. Всъщност забележително в пророчеството е, че Тръмп е победил не по заслуги, а само защото световната левица се е разлигавила. Анализатори…
Въпреки всичко – радвайте се! Радвайте се сега, защото утре може и да не е толкова радостно. Изродите с многото полове и климатичните стачки паднаха. Радостта и облекчението са планетарни. Хунвейбините започват един по един да се подмазват и да въртят дупетата. И нека, нека се радваме, но не безкрайно. Да не забравяме, че тържеството на нормалността в сегашния си вид е тържество на капитализма и парите, а те са нещо прекрасно, но не и самоцел, защото е казано: „Никой слуга не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или на единия ще угоди, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона“ (Лука, 16:13).
Да не забравяме също, че свежите повеи идват все пак от едно безблагодатно протестантско пространство, готово да провежда общи молитви с кого ли не и по този начин да дърпа дявола за опашката.
Да помним и че това не е победа на доброто над злото. Това е люлеене на махалото вътре в този свят, който „лежи целият в злото“, и че Армагедон все още предстои. Страхувам се, че ще минат няколко години и носталгията ще напъпи. Ще се намерят романтични души, които да се затъжат по Байдън и Камала Харис, както отдавна са се затъжили по Сталин и Тодор Живков.
Страхувам се също, че това, което сега победи и свали шарените знамена от обществените сгради, ще започне лека-полека да дава дефекти, ще започне лека-полека да се изражда и ние – хроничните кисели мърморковци, които мразят да ги правят на идиоти, – отново ще се окажем в опозиция и тогава ще ни наричат с някакви нови грозни думи, както сега ни наричат „тръмпанари“.
Но нека днес да се радваме, пък утре ще му мислим. А ако ни омръзне да се радваме и ни стане скучно, винаги можем да се позабавляваме, като гледаме отстрани препирните кой е по-по-най-консерватор.
Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен./Епицентър
Последвайте ни и в Телеграм