Неплатените задължения заради коронакризата могат да достигнат 1 трлн. евро
Европейската централна банка (ЕЦБ) изготвя схема за справяне с потенциално стотици милиарди евро неплатени кредити в резултат на пандемията от коронавирус. Това съобщава Reuters, като се позовава на двама души, запознати с въпроса.
Проектът идва в момент, когато Европа мобилизира трилиони евро за укрепване на икономиката, и е насочен към предпазване на търговските банки от проблеми, ако нарастващата безработица намали доходите и това забави изплащането на заемите.
Един от хората, запознати с плана, заявява пред агенцията, че ЕЦБ е създала работна група, която да разгледа идеята за „лоша банка“ за необслужвани задължения, и че работата по схемата се е ускорила през последните седмици. ЕЦБ е отказала коментар дали работи по такава схема.
През април подобна информация съобщи и Financial Times, като тогава изданието отбелязва, че Европейската комисия не е показала ентусиазъм към идеята, което не се е променило.
Дългът нараства
Размерът на дълга в еврозоната, който се смята за малко вероятно да бъде напълно погасен, вече възлиза на повече от половин трилион евро, включително кредитни карти, автомобилни заеми и ипотеки, показват официалните данни. Размерът му ще се покачи, защото кризата притиска кредитополучателите, и дори може да се удвои до 1 трлн. евро. Това може да натежи на вече притеснените банки и да затрудни отпускането на нови кредити, казват източниците, запознати с плановете на ЕЦБ.
Идеята за „лоша банка“ в еврозоната беше обсъждана и отложена преди две години, но новият президент Кристин Лагард през последните седмици се консултира с банки и висши чиновници в ЕС относно схемата, казва един от източниците на агенцията.
Като най-мощната финансова институция в еврозоната подкрепата на ЕЦБ за проекта е от решаващо значение, но това също ще изисква благословията на Германия, най-голямата икономика на валутния съюз. Берлин отдавна се противопоставя на схемите, които поемат споделена отговорност за дългове в други страни, въпреки че предложи заедно с Париж възстановителен фонд на еврозоната, свързан с издаването на общи облигации.
Вариант
Един от обсъжданите варианти е да се включи Европейският механизъм за стабилност – фонд на ЕС, който може да предостави финансова помощ на страните от еврозоната или на заемодателите. Той ще служи като гарант за „лошата банка“, казват запознатите източници.
След това „лошата банка“ ще издава облигации, които търговските банки биха купили в замяна на портфейли от необслужвани заеми, неутрализирайки евентуален шок за европейските кредитори. След това банките могат да представят тези облигации в ЕЦБ като обезпечение за финансиране от централната банка.
Основните европейски търговски банки могат да бъдат призовани да обединят усилия, за да подкрепят схемата, казва вторият източник.
Докато европейските страни сега са съсредоточени върху договарянето на възстановителния фонд за 750 млрд. евро за подпомагане на икономиките, засегнати от COVID-19, идеята за „лоша банка“ и планът на ЕЦБ може да стигнат до обсъждане по-късно тази година.
Запитан във вторник за „лошата банка“, председателят на надзорния съвет на ЕЦБ Андреа Енрия отговори, че подкрепя концепцията, но е „преждевременно“ да се обсъжда такава сега, тъй като не е ясно колко тежко ще бъде въздействието на пандемията.
Използваме бисквитки, за да гарантираме, че Ви предоставяме най-доброто изживяване на нашия уебсайт. Ако продължите да използвате този сайт, ще приемем, че сте съгласни.
We use cookies to ensure that we give you the best experience on our website. If you continue to use this site we will assume that you are happy with it.OkПолитика на поверителност
ЕЦБ подготвя план за „лоша банка“ за очаквана вълна от дългове
Неплатените задължения заради коронакризата могат да достигнат 1 трлн. евро
Европейската централна банка (ЕЦБ) изготвя схема за справяне с потенциално стотици милиарди евро неплатени кредити в резултат на пандемията от коронавирус. Това съобщава Reuters, като се позовава на двама души, запознати с въпроса.
Проектът идва в момент, когато Европа мобилизира трилиони евро за укрепване на икономиката, и е насочен към предпазване на търговските банки от проблеми, ако нарастващата безработица намали доходите и това забави изплащането на заемите.
Един от хората, запознати с плана, заявява пред агенцията, че ЕЦБ е създала работна група, която да разгледа идеята за „лоша банка“ за необслужвани задължения, и че работата по схемата се е ускорила през последните седмици. ЕЦБ е отказала коментар дали работи по такава схема.
През април подобна информация съобщи и Financial Times, като тогава изданието отбелязва, че Европейската комисия не е показала ентусиазъм към идеята, което не се е променило.
Дългът нараства
Размерът на дълга в еврозоната, който се смята за малко вероятно да бъде напълно погасен, вече възлиза на повече от половин трилион евро, включително кредитни карти, автомобилни заеми и ипотеки, показват официалните данни. Размерът му ще се покачи, защото кризата притиска кредитополучателите, и дори може да се удвои до 1 трлн. евро. Това може да натежи на вече притеснените банки и да затрудни отпускането на нови кредити, казват източниците, запознати с плановете на ЕЦБ.
Идеята за „лоша банка“ в еврозоната беше обсъждана и отложена преди две години, но новият президент Кристин Лагард през последните седмици се консултира с банки и висши чиновници в ЕС относно схемата, казва един от източниците на агенцията.
Като най-мощната финансова институция в еврозоната подкрепата на ЕЦБ за проекта е от решаващо значение, но това също ще изисква благословията на Германия, най-голямата икономика на валутния съюз. Берлин отдавна се противопоставя на схемите, които поемат споделена отговорност за дългове в други страни, въпреки че предложи заедно с Париж възстановителен фонд на еврозоната, свързан с издаването на общи облигации.
Вариант
Един от обсъжданите варианти е да се включи Европейският механизъм за стабилност – фонд на ЕС, който може да предостави финансова помощ на страните от еврозоната или на заемодателите. Той ще служи като гарант за „лошата банка“, казват запознатите източници.
След това „лошата банка“ ще издава облигации, които търговските банки биха купили в замяна на портфейли от необслужвани заеми, неутрализирайки евентуален шок за европейските кредитори. След това банките могат да представят тези облигации в ЕЦБ като обезпечение за финансиране от централната банка.
Основните европейски търговски банки могат да бъдат призовани да обединят усилия, за да подкрепят схемата, казва вторият източник.
Докато европейските страни сега са съсредоточени върху договарянето на възстановителния фонд за 750 млрд. евро за подпомагане на икономиките, засегнати от COVID-19, идеята за „лоша банка“ и планът на ЕЦБ може да стигнат до обсъждане по-късно тази година.
Запитан във вторник за „лошата банка“, председателят на надзорния съвет на ЕЦБ Андреа Енрия отговори, че подкрепя концепцията, но е „преждевременно“ да се обсъжда такава сега, тъй като не е ясно колко тежко ще бъде въздействието на пандемията.
Източник: Капитал, автор: К.Кирчев
Последвайте ни и в Телеграм