Прегледано от: 3
„Ако търсим отговор на въпроса има ли все по-явни пресечни точки между политическата среда и функционирането на българската прокуратура, тъжният отговор е, че поставянето на прокуратурата на политически терен започна ясно да се вижда по времето на мандата на предишния главен прокурор и придоби особено категорични измерения по времето на сегашния главен прокурор. И като публични послания, и като серия от едни или други публично извършвани действия на прокуратурата.“ Този коментар направи в предаването „Преди всички“ доц. Христо Христев, преподавател по европейско право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Христев допълни, че ако има поставяне на прокуратурата на политически терен, то не идва „от президента или от някой, който отправя критики към това как е уредена и как функционира прокуратурата“.
Относно свиканото за днес националното съвещание на прокуратурата, доц. Христо Христев отбеляза, че правната рамка, която определя функциите на прокуратурата, не съдържа подобен формат.
Такъв тип събиране на значителен брой прокурори би било оправдано при необходимост от обучение или уеднаквяване на практика, „ако под някаква форма ще се синхронизира работата на държавното обвинение, но в рамките на неговите правомощия“, уточни доц. Христев. „И ми е трудно да видя как точно се вписва в правомощията на прокуратурата този формат“, коментира преподавателят.
Може да се очаква, че към обществото ще бъде отправено послание за политическа атака към прокуратурата, смята Христев. „За мен обаче самият подход, който е избран за провеждането на този форум, неговият формат – той поставя прокуратурата на политически терен.“
„Ако анализираме има ли проблеми в България, в порядък, тежък, съотносим към чл. 7 от Договора за ЕС (темата на националното съвещание е посветена на риска от тежко нарушение на върховенството на закона съгласно чл. 7 от Договора за Европейския съюз – бел. ред. ), има ли проблеми във функционирането на правовата държава – те трябва да се търсят в това съществуват ли рискове за независимостта на съдилищата, на съдиите, в сегашната уредба на прокуратурата, в мястото ѝ в съдебната система, във възможността ѝ да влияе върху управлението на съда чрез Висшия съдебен съвет“, коментира Христо Христев пред „Хоризонт“.
Ако приемем, че мястото на прокуратурата е в съдебната система, то с оглед на йерархията, централизацията и единоначалието, стои въпросът има ли достатъчно гаранции за независимостта на отделните прокурори, допълни доц. Христев./КРОСС/
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
Доц. Христо Христев: Прокуратурата сама се позиционира на политическия терен
„Ако търсим отговор на въпроса има ли все по-явни пресечни точки между политическата среда и функционирането на българската прокуратура, тъжният отговор е, че поставянето на прокуратурата на политически терен започна ясно да се вижда по времето на мандата на предишния главен прокурор и придоби особено категорични измерения по времето на сегашния главен прокурор. И като публични послания, и като серия от едни или други публично извършвани действия на прокуратурата.“ Този коментар направи в предаването „Преди всички“ доц. Христо Христев, преподавател по европейско право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Христев допълни, че ако има поставяне на прокуратурата на политически терен, то не идва „от президента или от някой, който отправя критики към това как е уредена и как функционира прокуратурата“.
Относно свиканото за днес националното съвещание на прокуратурата, доц. Христо Христев отбеляза, че правната рамка, която определя функциите на прокуратурата, не съдържа подобен формат.
Такъв тип събиране на значителен брой прокурори би било оправдано при необходимост от обучение или уеднаквяване на практика, „ако под някаква форма ще се синхронизира работата на държавното обвинение, но в рамките на неговите правомощия“, уточни доц. Христев. „И ми е трудно да видя как точно се вписва в правомощията на прокуратурата този формат“, коментира преподавателят.
Може да се очаква, че към обществото ще бъде отправено послание за политическа атака към прокуратурата, смята Христев. „За мен обаче самият подход, който е избран за провеждането на този форум, неговият формат – той поставя прокуратурата на политически терен.“
„Ако анализираме има ли проблеми в България, в порядък, тежък, съотносим към чл. 7 от Договора за ЕС (темата на националното съвещание е посветена на риска от тежко нарушение на върховенството на закона съгласно чл. 7 от Договора за Европейския съюз – бел. ред. ), има ли проблеми във функционирането на правовата държава – те трябва да се търсят в това съществуват ли рискове за независимостта на съдилищата, на съдиите, в сегашната уредба на прокуратурата, в мястото ѝ в съдебната система, във възможността ѝ да влияе върху управлението на съда чрез Висшия съдебен съвет“, коментира Христо Христев пред „Хоризонт“.
Ако приемем, че мястото на прокуратурата е в съдебната система, то с оглед на йерархията, централизацията и единоначалието, стои въпросът има ли достатъчно гаранции за независимостта на отделните прокурори, допълни доц. Христев./КРОСС/
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram