/КРОСС/ Корупцията и гневните протести потапят България в дълбока криза. Подобно на Унгария на Виктор Орбан, еврофондовете се оттичат отчасти неконтролируемо към картел на олигарси и политици. Но има една надежда, която все пак може да спаси страната.
Яйца, домати и боклуци. Когато ръководител на правителството казва на своите граждани чрез социалните медии, че ще се радва да го замерят с всичко това, ако просто оставят кръстовищата отворени за движение в час пик, тогава има две възможности: Или човекът е извън нещата. Или вярва в помирителната сила на своя хумор.
Изказването е на Бойко Борисов, министър-председател на България. За разлика от начина, по който звучи, ситуацията е сериозна. В сряда демонстранти в София отново призоваха за оставката му, като поне 55 бяха ранени, а по официална информация 95 арестувани. Буржоазното му националистическо правителство е обвинено в непотизъм, свързан с олигарси. Освен това Борисов иска допълнително да ограничи контрола върху съдебната система и разделението на властите с конституционна реформа. Дори собственият му президент Румен Радев в реч пред парламента поиска Борисов и целият му кабинет да подадат оставка. „Нямаме друг изход след тази загуба на доверие“, каза той.
В Брюксел гледат на България с тревога. Не възниква ли втора Унгария? След присъединяването си към ЕС страната на Виктор Орбан постепенно ограничи свободните медии, съдебната система и опозицията. Резултатът: държава от ЕС, в която парите, течащи от Брюксел, понякога са без никакъв контрол.
„Трябва да разгледаме по-отблизо България“, каза евродепутатът и експерт по корупцията Даниел Фройнд (Зелените) в интервю за „Ди Велт“. „За разлика от Унгария, България се държи по-ненабиващо се на очи и следователно действа по-умело.“
Йенс Гайер, председател на европейската СДП, предупреждава: „Заплашени сме от нови унгарци в Европейския съюз, тъй като правителствата в страни като Полша, Словения и Чехия в момента имат правителствени ръководители, които показват малко желание да се подчинят на европейските решения“. В някои случаи те „развиват голямо въображение, за да насочат плащанията от ЕС в собствените си джобове“.
Гражданите на България призовават за реформи от години. И от години един и същи човек се връща на власт след оставката на правителствата: Бойко Борисов. Несъмнено чувството за хумор също е това, което помага на мускулестия 61-годишен политик да бъде победител на изборите. Борисов се учи на политика сред комунистическите кадри, но се налага като емблематична, популярна фигура.
Години наред той е най-старият професионален футболист в страната във втородивизионния клуб ФК Витоша Бистрица – и беше хвален за играта си. Той обича да качва видеоклипове на живо във Фейсбук. Последното, от които зад волана на автомобил на магистралата. Борисов отхвърли исканията за оставка срещу него в четвъртък.
Опозиционер в гумена лодка
„Този човек може да разговаря със строителни работници на улицата точно както може да говори с важни държавни гости от ЕС“, казва политологът Димитър Бечев пред „Ди Велт“. Бечев е роден в София и провежда изследвания в цял свят за ролята и развитието на постсъветските държави, включително за виенския мозъчен тръст – Институтът за хуманитарни науки. Той вижда прилики, но и разлики в развоя на нещата в България и в Унгария. „Борисов е по-малко мощен от Орбан. Този, който наистина управлява, е картелът на олигарсите и политическите служители.“
Последните протести преди няколко седмици предизвика една сцена. Опозиционният политик Христо Иванов кацна в гумена лодка на обществен плаж край бургаското Черноморие. Спорният политик Ахмед Доган, за когото също се твърди, че е близък до олигарси, има там своя собственост.
Общественият плаж там е поверен на силите на Държавна сигурност. Видеозаписи показват как силите за сигурност пресрещат опозиционния политик.
„Инцидентът свидетелства за злоупотреба с държавни ресурси“, казва Бечев.
Той описва порочен кръг. Олигарсите дърпат конците в правителството. Съдебната власт не е независима, а главният прокурор Иван Гешев преследва политически опоненти. Независими медии? До голяма степен изключено.
„Само че, за разлика от Унгария, няма влошаване на върховенството на закона, а ситуацията винаги е била такава“, казва Бечев.
Една почти затворена система, която се поддържа от фондовете на ЕС. Още през 2014 г. гражданите в България демонстрираха против кражбите в страната си. По това време все още само градската, прозападна средна класа излизаше на улицата, казва Бечев, защото социалистите все още бяха на власт с премиер Борисов.
Тогава той подаде оставка заради обвинения в корупция. Но беше преизбран в кампания под строг контрол от ЕС. За учудване, с обещания „най-накрая да се овладее корупцията“. От 2017 г. социалистите вече не управляват, а десни национални партии. Сега в цялата страна се демонстрира необичаен съюз на прозападни поддръжници и постсъветски носталгици. „Това показва, че правителственият глава не се интересува от националната идеология“, казва Бечев. „Той следва прагматичността на парите.“
Това е очевидно на ниво ЕС. Докато Унгария изразява позициите си в Брюксел, виждайки се като говорител срещу миграцията и за национална независимост, България действа предпазливо. София играе елегантно на голямата сцена в Брюксел. Политикът от СДП Гайер също предупреждава за това: години наред българското правителство се опитва да избегне контрола на ЕС върху неспазването на принципите на правовата държава. Борисов „много иска да демонстрира своята лоялност към Меркел и Европейската народна партия на европейската сцена“.
Депутатът от Зелените Фройнд създаде междупартийна работна група срещу корупцията. Много държави са на фокус: Унгария, Чехия, Полша. „Тогава, когато България беше приета в ЕС, Брюксел се надяваше на напредък по отношение на върховенството на закона“, казва Фройнд. Това не се сбъдна. „По-скоро еврофондовете стабилизираха корумпираната система.“
Наскоро лидерите в Европейския парламент изпратиха писмо до канцлера Ангела Меркел и председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен (достъпно за „Ди Велт“). Те апелират: Европейските фондове вече да не се изплащат на правителства, без да се спазват принципите на демокрация и върховенство на закона. В случая с България депутатите от ЕС сега възлагат надежда на доклада на ЕС за върховенството на закона в страните-членки, който се очаква този месец и който ще очертае съответните последици за Брюксел.
Една надежда: За разлика от Унгария, България се отзова на Европейската прокуратура, която в бъдеще ще има право да разследва измами при използването на средства от ЕС в страните-членки. С разпределението на 750-милиардния фонд за помощ срещу коронакризата, органът трябва да се изправи пред основни задачи.
Управлението се поема от специалиста по корупция Лаура Кьовеши, която вече „разчисти доста“ Румъния и очевидно е станала толкова неудобна там, че беше уволнена, казва Фройнд. „С оглед на голямата задача, органът все още е твърде малък по отношение на персонала.“
Всичко това е токсична смес за българската икономика. Въпреки че индустрията за доставки на авточасти има голям потенциал, както се очертава и ИТ секторът, казва политологът Бечев. За разлика от политиците в Брюксел, той смята, че България може да се освободи сама от тази кал: „За това трябва да се промени цялата политическа култура“. /БГНЕС
––––––
Филип Фолкман-Шлюк за „Ди Велт“
Последвайте ни и в Телеграм
“Ди Велт”: България рискува да стане втора Унгария за ЕС
/КРОСС/ Корупцията и гневните протести потапят България в дълбока криза. Подобно на Унгария на Виктор Орбан, еврофондовете се оттичат отчасти неконтролируемо към картел на олигарси и политици. Но има една надежда, която все пак може да спаси страната.
Яйца, домати и боклуци. Когато ръководител на правителството казва на своите граждани чрез социалните медии, че ще се радва да го замерят с всичко това, ако просто оставят кръстовищата отворени за движение в час пик, тогава има две възможности: Или човекът е извън нещата. Или вярва в помирителната сила на своя хумор.
Изказването е на Бойко Борисов, министър-председател на България. За разлика от начина, по който звучи, ситуацията е сериозна. В сряда демонстранти в София отново призоваха за оставката му, като поне 55 бяха ранени, а по официална информация 95 арестувани. Буржоазното му националистическо правителство е обвинено в непотизъм, свързан с олигарси. Освен това Борисов иска допълнително да ограничи контрола върху съдебната система и разделението на властите с конституционна реформа. Дори собственият му президент Румен Радев в реч пред парламента поиска Борисов и целият му кабинет да подадат оставка. „Нямаме друг изход след тази загуба на доверие“, каза той.
В Брюксел гледат на България с тревога. Не възниква ли втора Унгария? След присъединяването си към ЕС страната на Виктор Орбан постепенно ограничи свободните медии, съдебната система и опозицията. Резултатът: държава от ЕС, в която парите, течащи от Брюксел, понякога са без никакъв контрол.
„Трябва да разгледаме по-отблизо България“, каза евродепутатът и експерт по корупцията Даниел Фройнд (Зелените) в интервю за „Ди Велт“. „За разлика от Унгария, България се държи по-ненабиващо се на очи и следователно действа по-умело.“
Йенс Гайер, председател на европейската СДП, предупреждава: „Заплашени сме от нови унгарци в Европейския съюз, тъй като правителствата в страни като Полша, Словения и Чехия в момента имат правителствени ръководители, които показват малко желание да се подчинят на европейските решения“. В някои случаи те „развиват голямо въображение, за да насочат плащанията от ЕС в собствените си джобове“.
Гражданите на България призовават за реформи от години. И от години един и същи човек се връща на власт след оставката на правителствата: Бойко Борисов. Несъмнено чувството за хумор също е това, което помага на мускулестия 61-годишен политик да бъде победител на изборите. Борисов се учи на политика сред комунистическите кадри, но се налага като емблематична, популярна фигура.
Години наред той е най-старият професионален футболист в страната във втородивизионния клуб ФК Витоша Бистрица – и беше хвален за играта си. Той обича да качва видеоклипове на живо във Фейсбук. Последното, от които зад волана на автомобил на магистралата. Борисов отхвърли исканията за оставка срещу него в четвъртък.
Опозиционер в гумена лодка
„Този човек може да разговаря със строителни работници на улицата точно както може да говори с важни държавни гости от ЕС“, казва политологът Димитър Бечев пред „Ди Велт“. Бечев е роден в София и провежда изследвания в цял свят за ролята и развитието на постсъветските държави, включително за виенския мозъчен тръст – Институтът за хуманитарни науки. Той вижда прилики, но и разлики в развоя на нещата в България и в Унгария. „Борисов е по-малко мощен от Орбан. Този, който наистина управлява, е картелът на олигарсите и политическите служители.“
Последните протести преди няколко седмици предизвика една сцена. Опозиционният политик Христо Иванов кацна в гумена лодка на обществен плаж край бургаското Черноморие. Спорният политик Ахмед Доган, за когото също се твърди, че е близък до олигарси, има там своя собственост.
Общественият плаж там е поверен на силите на Държавна сигурност. Видеозаписи показват как силите за сигурност пресрещат опозиционния политик.
„Инцидентът свидетелства за злоупотреба с държавни ресурси“, казва Бечев.
Той описва порочен кръг. Олигарсите дърпат конците в правителството. Съдебната власт не е независима, а главният прокурор Иван Гешев преследва политически опоненти. Независими медии? До голяма степен изключено.
„Само че, за разлика от Унгария, няма влошаване на върховенството на закона, а ситуацията винаги е била такава“, казва Бечев.
Една почти затворена система, която се поддържа от фондовете на ЕС. Още през 2014 г. гражданите в България демонстрираха против кражбите в страната си. По това време все още само градската, прозападна средна класа излизаше на улицата, казва Бечев, защото социалистите все още бяха на власт с премиер Борисов.
Тогава той подаде оставка заради обвинения в корупция. Но беше преизбран в кампания под строг контрол от ЕС. За учудване, с обещания „най-накрая да се овладее корупцията“. От 2017 г. социалистите вече не управляват, а десни национални партии. Сега в цялата страна се демонстрира необичаен съюз на прозападни поддръжници и постсъветски носталгици. „Това показва, че правителственият глава не се интересува от националната идеология“, казва Бечев. „Той следва прагматичността на парите.“
Това е очевидно на ниво ЕС. Докато Унгария изразява позициите си в Брюксел, виждайки се като говорител срещу миграцията и за национална независимост, България действа предпазливо. София играе елегантно на голямата сцена в Брюксел. Политикът от СДП Гайер също предупреждава за това: години наред българското правителство се опитва да избегне контрола на ЕС върху неспазването на принципите на правовата държава. Борисов „много иска да демонстрира своята лоялност към Меркел и Европейската народна партия на европейската сцена“.
Депутатът от Зелените Фройнд създаде междупартийна работна група срещу корупцията. Много държави са на фокус: Унгария, Чехия, Полша. „Тогава, когато България беше приета в ЕС, Брюксел се надяваше на напредък по отношение на върховенството на закона“, казва Фройнд. Това не се сбъдна. „По-скоро еврофондовете стабилизираха корумпираната система.“
Наскоро лидерите в Европейския парламент изпратиха писмо до канцлера Ангела Меркел и председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен (достъпно за „Ди Велт“). Те апелират: Европейските фондове вече да не се изплащат на правителства, без да се спазват принципите на демокрация и върховенство на закона. В случая с България депутатите от ЕС сега възлагат надежда на доклада на ЕС за върховенството на закона в страните-членки, който се очаква този месец и който ще очертае съответните последици за Брюксел.
Една надежда: За разлика от Унгария, България се отзова на Европейската прокуратура, която в бъдеще ще има право да разследва измами при използването на средства от ЕС в страните-членки. С разпределението на 750-милиардния фонд за помощ срещу коронакризата, органът трябва да се изправи пред основни задачи.
Управлението се поема от специалиста по корупция Лаура Кьовеши, която вече „разчисти доста“ Румъния и очевидно е станала толкова неудобна там, че беше уволнена, казва Фройнд. „С оглед на голямата задача, органът все още е твърде малък по отношение на персонала.“
Всичко това е токсична смес за българската икономика. Въпреки че индустрията за доставки на авточасти има голям потенциал, както се очертава и ИТ секторът, казва политологът Бечев. За разлика от политиците в Брюксел, той смята, че България може да се освободи сама от тази кал: „За това трябва да се промени цялата политическа култура“. /БГНЕС
––––––
Филип Фолкман-Шлюк за „Ди Велт“
Последвайте ни и в Телеграм