Деляна Бобева: Закриха или затриха вестника на казанлъчани – „Искра“?

Напоследък се улавям, че ставам индиферентна към ставащото в градеца К, тъй като нищо не е неочаквано.

Всичко е логично, на фона на обективности и човеци. А човеците са принципно субективни машинки.

Но има една малка територия, свързана с духовното и културното тук, която все още ме вади от обзелия ме обществен непукизъм.

Та по този повод, съвсем случайно в една градска фризьорница научавам, че нещо ставало в една от казанлъшките емблеми- вестник „Искра“.

За тези, които се питат какво аджеба бе това- ще кажа: общинският ни вестник. Някога символ на града, градска обществена публика, градски респект, градска история, градска любов и всичко, което е Казанлък.

Ама някога.

После стана едно- мазало.

Вестник „Искра“. Най-старият общински вестник в България с новини от Казанлък и региона.

Голямата любов на Петър Топузов, Стефан Попвасилев, Гено Дочев, Маню Стайнов, Стефан Мирчев, на краеведа Иван Енчев- Видьо, голямата слабост на Чудомир.

Нещоставащото е, че на практика вестник няма. Поне сега.

Защото от края на миналия месец са освободени всички, разбирайте – камерният редакционен състав , който го списваше: един управител, един-два хонорувани репортера и една пенсионирана дописничка, на граждански договор.

За тези, които не знаят, от две години общинският вестник си е общински, в пълния смисъл на думата. И е на 100% общинска издръжка.

Негов принципал, с решение на предходния Общински съвет, по предложение на общинския кмет Стоянова стана не Съвета, а се преформатира като част от общинската администрация и по специално в отдел „Общинска собственост“.

Ако не ме лъже паметта.

По повод промяната имаше разни мини бунтчета на отделни общински съветника, ама кой ти гледа малцината?

Та, от началото на този месец официално и бившият управител на вестника и доскоро негов ръководител Симеон Стоилков,/ мъжът с черния костюм и фотоапарата/ също е освободен. Мотивът за това, по думите му били „промени на условията на заеманата длъжност“.

Заповедта за това му е връчена от кмета на общината.

В последните две години на практика вестник „Искра“, гордостта казанлъшка, която догодина ще стане на 100 години, ако въобще го има, бе с повече от скромен тираж от около 400 броя, които се подаряваха.

Общината, която „прибра“ вестника при себе си, няма право на търговска дейност и по тази причина няма право и на продажби и абонамент.

За предпечат и печат на брой „Искра“ отивали около 600-800 лева, и после следват заплати, хонорари т.н.

Излиза два пъти месечно.

От същата фризьорница разбирам, че тия дни в офисите на в. „Искра“ се нанесъл екипът на ТВ студио Казанлък. Онова, дето рядко го засичахме в телевизорите си, и за което дори повечето не подозират, че съществува и струва едни пари. Проектни, общински. Там дето работи едно моме и едно момче.

И отразяват общинските хубавини.

Мога да пиша още и още, но няма смисъл.
Целокупното местно гражданство отдавна ме е научило, че файда да „биеш тъпана“ няма, понеже барабанчика обикновено го „барабанят“, барабар с барабана му.

Има нов състав на Общинския съвет, той може да задава още въпроси.

Та по казуса имам прости въпроси, от прост човек като мен.

Та:

1. Защо по този важен /а може и емоционален/ за града въпрос няма бодряшко съобщение от нелегалния май “Пресцентър на Община Казанлък“ ? Дето не е ясно кой да питаме по важните въпроси, които пораждат ПРЕСцентралните му съобщения? Или същият този Пресцентър счита, че това не е важно.

2. Освобождаването на екипа на общинския вестник означава ли, че на негово място ще има нови?

3. Или това значи закриване или ЗАТРИВАНЕ на вестника на казанлъчани? На емблемата на Казанлък. С риск да съм досадна, пак ще го повторя за онези общински съветници, които са нови и не го знаят. /Бас ловя, има такива/.

Вестник „Искра“ е най-старият общински вестник в България

4. И като такъв ще позволим ли той за бъде бастисан в навечерието на годината, в която ще навърши един век – 2024 година?

5. И ако приемем, че досегашният екип на вестник „Искра“ е освободен, защото не се справя, то чия е вината, сега ли го разбраха и как, след като изборът на екип се прави от общинската управа? Лично. Нищо, че друго се приказва.

6. И ако екипът не е ставал за тази работа, защо тогава е освобождаван през всичките години от отговорност управителят и са му приемани годишните финансови отчети? Без забележки. Ако приемем, че не се е справял с работата. От отговорност освобождаваше Общинският съвет, когато вестникът бе търговско дружество, с принципал Съвета.

Вярно е, че в новата ситуация от 2 години вестник „Искра“ е изцяло грижа на общинската администрация, респективно на кмета и секретаря, като нейни началници, но е НЕДОПУСТИМО общинските съветници да не знаят КАКВО СТАВА С НЕГО. Все пак във вестника се публикува официална общинска информация, касаеща гражданите и работата на Съвета. Както и неговите решения. Пак касаещи в голяма степен хората.

А някои хора просто нямат интернет грамотност, да кажем.

И най- важният въпрос:

Това краят на „Искра“ ли е?

На епохата „Искра“. Първият общински вестник в България. 99 годишният вестник.

Че „Искра“ няма ИСКРА отдавна, е ноторен факт. Но…

Това, че е освободен екипа на изданието и на негово място се настаняват други, те ли ще са „Искрата“ и през социалните мрежи ли ще се поддържа илюзията за нея?

Иначе – изненада няма.

Случи се очакваното.

Бомбата не гърми сега. Тя гръмна още преди две години, с решението за ликвидиране на общинското търговско дружество „Казанлъшка Искра“, с принципал Общинския съвет.

Не е за шампанско…работата.

За рев е.

И то голям.

PS. Снимката с входа на вестника казва всичко останало. 

Деляна Бобева, Фейсбук

Последвайте ни и в Телеграм