Прегледано от: 0
Никой не харесва финансовите министри. Те са най-недолюбваните в което и да е правителство, където и да е. Защото трябва да държат кесията здраво вързана и да отблъскват всякакви щения за харчене на общите пари. С това приключват разумните обяснения защо Владислав Горанов се дърпа да отвори хазната след връхлетялата ни пандемия.
Но по никакъв начин не оправдава финансовия министър, който продължава да скандализира обществото с арогантното си поведение. Дори и в тези тежки дни, в които стотици хиляди българи изгубиха работата и доходите си, а стотици фирми бяха принудени да затворят, той не престава със саркастичен тон да се държи така, сякаш хората сами са виновни за споходилата ги криза. Независимо че е с по-високо IQ от Цвета Караянчева, етичните му хоризонти не са по-широки от нейните. Тя все още формално е председателка на Народното събрание, но политическата й кариера приключи със знаменитото – вдигаме си заплатите, за да има какво да ви даряваме. Горанов обаче е в стихията си.
Изключително нагло прозвуча коментарът му
вчера пред bTV: „Как си представят хората безвъзмездните пари – да вземем един от правителствените хеликоптери и да минем да разхвърляме едни пари над жълтите павета?!“.
Не, хората не си представят това. Те не искат да бъдат пращани да теглят поредни кредити, без да знаят дали в близките месеци и дори години ще си намерят работа. „Маргиналите“, пак по определение на Горанов, просто гледат каква подкрепа получават гражданите в други държави и искат адекватна реакция и у нас.
От въведеното извънредно положение досега властта даде десетки пресконференции и брифинги, в които, с едно-две изключения, оповестените спасителни мерки в коронакризата са все още обещания. Нещо повече – премиерът и финансовият министър заблуждават обществеността, че 4.5 млрд. лв. потичат като финансова помощ към хората и фирмите, изпаднали в затруднение.
Всъщност огромната част от тези милиарди са пари на банките,
които ще бъдат отпуснати като заеми. А участието на държавата в общата сума е около 20%. Това са 700-те милиона лева, дадени на Българската банка за развитие за гаранции пред търговските банки, така че кредитите да са с по-ниски лихви и гратисни периоди на изплащане.
Дори и парите, които Брюксел е одобрил като грантове (т.е. безвъзмездно) по различни европрограми, ще спасяват пострадалите от коронавируса фирми под формата на кредити. Преди седмица т.нар. Фонд на фондовете, създаден преди години с тази цел, обяви няколко програми за нисколихвено кредитиране за около 800 млн. лв.
Затова правителството няма защо да замеря обществото с пренебрежителни обвинения и да хвърля от хеликоптера алабализми за милиарди, с които ще спасява икономиката.
Горанов неведнъж казва, че обезщетенията за безработица, които получават съкратените заради пандемията работници и служители, са вид държавна помощ. Той най-добре би трябвало да знае, че за да получи един безработен обезщетение в размер 60% от доходите, които е получавал, години наред се е осигурявал за този риск. Заедно с работодателя си е правил вноски във фонд „Безработица“ на НОИ и срещу тях има право на обезщетение в продължение на 6 до 12 месеца, независимо дали е изгубил работата си заради коронавируса или поради друга причина. Затова вместо да представя помощта като благодеяние, Горанов по-добре да се заеме със случаите, в които работодатели принуждават служителите си да напускат при взаимно съгласие, с което ги ощетяват с по-ниски обезщетения на трудовата борса.
Голямата гордост на правителството продължава да е схемата 60/40 за подкрепа на заетостта въпреки недоволството и твърденията на огромната част от фирмите, че не им върши никаква работа. Определените 1.5 милиарда лева за тази програма вероятно ще останат неусвоени. Към момента социалното министерство и НОИ са одобрили субсидиране на 60% от заплатите и осигуровките за едва 12 000 работещи в няма и 100 фирми. Числото е далеч под очакванията на социалното министерство мярката да спаси от съкращения 280 000 работещи.
Горанов гръмко
обявява като антикризисна мярка и помощта за самотните родители,
принудени да излизат в неплатен отпуск, за да гледат децата си, които не ходят на детска градина или училище. Истината е, че „огромната“ подкрепа от 375 лв. по закон е предвидена в бюджета на Агенцията за социално подпомагане именно за подобни неочаквани катаклизми и последици от природни бедствия.
Освен това финансовият министър твърди, че е отворена схема за малки и микропредприятия, които можели да получат безвъзмездно между 3000 и 10 000 лв. Тази никому неизвестна до момента финансова подкрепа, се оказа, че е по програмата „Конкурентоспобност“ и тепърва е обявена за обществено обсъждане.
Докато я задействат, предприятията от микро, ще станат нано.
Оказва се, че много граждани и предприемачи няма да могат да се възползват и от безлихвените кредити. Причината е, че ББР и банките поставят условия, които трудно може да бъдат изпълнени. Самоосигуряващи се вече предупредиха, че трудно ще докажат намалени доходи през първото тримесечие спрямо същото от миналата година, защото кризата избухна след средата на март. Големите сривове в бизнеса се очакват от април нататък. Същото важи и за обещаните необезпечени заеми за малките и средните предприятия. Едва в сряда пред bTV Горанов допусна, че е възможно да се преразгледа отчетният период. Както и да потърси решение за хилядите работници, принудени да минат на половин работен ден, с което също не покриват критериите за безлихвени заеми или друг, макар и символичен, начин на подпомагане.
Към затруднените компании, задължняли и към бюджета, които се оплакаха, че не може да кандидатстват за заемите от ББР, Горанов обаче е безкомпромисен: „Не може да толерираме тези, които са некоректни към бюджета. Тази помощ се плаща от всички данъкоплатци“.
Къде обаче бе финансовият министър,
когато държавната ББР е раздавала парите на данъкоплатците за спорни евтини заеми на политици и крупни бизнесмени? Това той перфидно определи като казуистика въпроса имали ли са право олигарсите на огромни евтини кредити? Но обеща, че вече няма да правят така.
Защо не жалеше за хвърлените над 2 милиарда лева за „безплатното“ саниране на жилища, отново с парите на всички данъкоплатци? Как допусна данъкоплатците да бъдат ощетени с милиони левове от занижени хазартни такси и завишени партийни субсидии? Защо милиардни бюджетни излишъци потънаха за дни към фирми, близки до властта без обществени поръчки? И защо продължава да живее в чуждо жилище без да плаща наем?
Ако това не са хеликоптерни пари, здраве му кажи. Но можем ли да очакваме друго от човек, който никога не е работил в реалния бизнес. А само се е разпореждал с чужди пари. Преуспелият млад мъж Горанов е работил само като зам.-министър и министър. И за кратко в банка, защото държавната заплата му се видя малка в един момент. Сега работи без заплата, по решение на депутатите. Поне не плаща наем за чуждото жилище, което безплатно обитава от години.
Кризата умножи финансовия министър по 0. /КРОСС/
Автор Мила Кисьова, в-к Сега
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
Горанов – единица за арогантност, умножена по 0
Никой не харесва финансовите министри. Те са най-недолюбваните в което и да е правителство, където и да е. Защото трябва да държат кесията здраво вързана и да отблъскват всякакви щения за харчене на общите пари. С това приключват разумните обяснения защо Владислав Горанов се дърпа да отвори хазната след връхлетялата ни пандемия.
Но по никакъв начин не оправдава финансовия министър, който продължава да скандализира обществото с арогантното си поведение. Дори и в тези тежки дни, в които стотици хиляди българи изгубиха работата и доходите си, а стотици фирми бяха принудени да затворят, той не престава със саркастичен тон да се държи така, сякаш хората сами са виновни за споходилата ги криза. Независимо че е с по-високо IQ от Цвета Караянчева, етичните му хоризонти не са по-широки от нейните. Тя все още формално е председателка на Народното събрание, но политическата й кариера приключи със знаменитото – вдигаме си заплатите, за да има какво да ви даряваме. Горанов обаче е в стихията си.
Изключително нагло прозвуча коментарът му
вчера пред bTV: „Как си представят хората безвъзмездните пари – да вземем един от правителствените хеликоптери и да минем да разхвърляме едни пари над жълтите павета?!“.
Не, хората не си представят това. Те не искат да бъдат пращани да теглят поредни кредити, без да знаят дали в близките месеци и дори години ще си намерят работа. „Маргиналите“, пак по определение на Горанов, просто гледат каква подкрепа получават гражданите в други държави и искат адекватна реакция и у нас.
От въведеното извънредно положение досега властта даде десетки пресконференции и брифинги, в които, с едно-две изключения, оповестените спасителни мерки в коронакризата са все още обещания. Нещо повече – премиерът и финансовият министър заблуждават обществеността, че 4.5 млрд. лв. потичат като финансова помощ към хората и фирмите, изпаднали в затруднение.
Всъщност огромната част от тези милиарди са пари на банките,
които ще бъдат отпуснати като заеми. А участието на държавата в общата сума е около 20%. Това са 700-те милиона лева, дадени на Българската банка за развитие за гаранции пред търговските банки, така че кредитите да са с по-ниски лихви и гратисни периоди на изплащане.
Дори и парите, които Брюксел е одобрил като грантове (т.е. безвъзмездно) по различни европрограми, ще спасяват пострадалите от коронавируса фирми под формата на кредити. Преди седмица т.нар. Фонд на фондовете, създаден преди години с тази цел, обяви няколко програми за нисколихвено кредитиране за около 800 млн. лв.
Затова правителството няма защо да замеря обществото с пренебрежителни обвинения и да хвърля от хеликоптера алабализми за милиарди, с които ще спасява икономиката.
Горанов неведнъж казва, че обезщетенията за безработица, които получават съкратените заради пандемията работници и служители, са вид държавна помощ. Той най-добре би трябвало да знае, че за да получи един безработен обезщетение в размер 60% от доходите, които е получавал, години наред се е осигурявал за този риск. Заедно с работодателя си е правил вноски във фонд „Безработица“ на НОИ и срещу тях има право на обезщетение в продължение на 6 до 12 месеца, независимо дали е изгубил работата си заради коронавируса или поради друга причина. Затова вместо да представя помощта като благодеяние, Горанов по-добре да се заеме със случаите, в които работодатели принуждават служителите си да напускат при взаимно съгласие, с което ги ощетяват с по-ниски обезщетения на трудовата борса.
Голямата гордост на правителството продължава да е схемата 60/40 за подкрепа на заетостта въпреки недоволството и твърденията на огромната част от фирмите, че не им върши никаква работа. Определените 1.5 милиарда лева за тази програма вероятно ще останат неусвоени. Към момента социалното министерство и НОИ са одобрили субсидиране на 60% от заплатите и осигуровките за едва 12 000 работещи в няма и 100 фирми. Числото е далеч под очакванията на социалното министерство мярката да спаси от съкращения 280 000 работещи.
Горанов гръмко
обявява като антикризисна мярка и помощта за самотните родители,
принудени да излизат в неплатен отпуск, за да гледат децата си, които не ходят на детска градина или училище. Истината е, че „огромната“ подкрепа от 375 лв. по закон е предвидена в бюджета на Агенцията за социално подпомагане именно за подобни неочаквани катаклизми и последици от природни бедствия.
Освен това финансовият министър твърди, че е отворена схема за малки и микропредприятия, които можели да получат безвъзмездно между 3000 и 10 000 лв. Тази никому неизвестна до момента финансова подкрепа, се оказа, че е по програмата „Конкурентоспобност“ и тепърва е обявена за обществено обсъждане.
Докато я задействат, предприятията от микро, ще станат нано.
Оказва се, че много граждани и предприемачи няма да могат да се възползват и от безлихвените кредити. Причината е, че ББР и банките поставят условия, които трудно може да бъдат изпълнени. Самоосигуряващи се вече предупредиха, че трудно ще докажат намалени доходи през първото тримесечие спрямо същото от миналата година, защото кризата избухна след средата на март. Големите сривове в бизнеса се очакват от април нататък. Същото важи и за обещаните необезпечени заеми за малките и средните предприятия. Едва в сряда пред bTV Горанов допусна, че е възможно да се преразгледа отчетният период. Както и да потърси решение за хилядите работници, принудени да минат на половин работен ден, с което също не покриват критериите за безлихвени заеми или друг, макар и символичен, начин на подпомагане.
Към затруднените компании, задължняли и към бюджета, които се оплакаха, че не може да кандидатстват за заемите от ББР, Горанов обаче е безкомпромисен: „Не може да толерираме тези, които са некоректни към бюджета. Тази помощ се плаща от всички данъкоплатци“.
Къде обаче бе финансовият министър,
когато държавната ББР е раздавала парите на данъкоплатците за спорни евтини заеми на политици и крупни бизнесмени? Това той перфидно определи като казуистика въпроса имали ли са право олигарсите на огромни евтини кредити? Но обеща, че вече няма да правят така.
Защо не жалеше за хвърлените над 2 милиарда лева за „безплатното“ саниране на жилища, отново с парите на всички данъкоплатци? Как допусна данъкоплатците да бъдат ощетени с милиони левове от занижени хазартни такси и завишени партийни субсидии? Защо милиардни бюджетни излишъци потънаха за дни към фирми, близки до властта без обществени поръчки? И защо продължава да живее в чуждо жилище без да плаща наем?
Ако това не са хеликоптерни пари, здраве му кажи. Но можем ли да очакваме друго от човек, който никога не е работил в реалния бизнес. А само се е разпореждал с чужди пари. Преуспелият млад мъж Горанов е работил само като зам.-министър и министър. И за кратко в банка, защото държавната заплата му се видя малка в един момент. Сега работи без заплата, по решение на депутатите. Поне не плаща наем за чуждото жилище, което безплатно обитава от години.
Кризата умножи финансовия министър по 0. /КРОСС/
Автор Мила Кисьова, в-к Сега
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram