Прегледано от: 0
Няма никакво съмнение, че Корнелия Нинова ще спечели вътрешните избори за председател на БСП със смазваща преднина. Дори противниците ѝ вече признават, че „лидерката води с 10:1 на основния ѝ опонент Кирил Добрев“.
НИНОВА, ОПОНЕНТИТЕ И ПАРТИЯТА
За тези, които познават и Нинова, и партията, това не е изненада. Нинова прави национална кампания по всички правила – залите ѝ са пълни, посланията ясни, позициите – без промяна: силна опозицонност, отхвърляне на всякакви опити за скрити договорки, създаване на усещане за алтернативност.
За един месец тя обиколи страната надлъж и нашир. Стъпи в големи зали и в малки градчета. Пътуваще нощем, за да се вижда с избирателити си денем, и както казваше преди нея една велика жена-политик Маргарет Тачър:„Не познавам никой, който е достигнал върха без усилена работа. Това е рецептата. Може и да не ви закара до върха, но ще стигнете доста близко“, вървеше усилено към своя връх, защото „Някои битки се водят повече от веднъж, за да бъдат спечелени.“
На срещите си Нинова слага на масата постигнатото от нея в последните четири години като председател на БСП: спечелени президентски избори, удвоено присъствие на левицата в парламента, повишено присъствие в Европарламента, разширено влияние на БСП в местната власт, категорично отричане на сегашния модел на управление.
И още нещо – след застоя от времето на Миков енергията на Нинова създаде в редовите членове на столетницата усещането за значимост, за реално присъствие в обществените процеси у нас.
Нинова е трън в очите на Борисов, заплаха за ГЕРБ и пречка за бъдещо управление на страната на безпринципна основа.
Ако спрем дотук, би трябвало да кажем – значи проблем в БСП няма.
Но не е така, за съжаление.
Проблемът на БСП винаги е била върхушката на БСП, която често е материализирала партийните си постове, неведнъж е „търгувала“ интересите на партията и в повечето случаи е гъбясвала на гърба на партията. Нинова реши да разчисти всичко това със замах. И естествено срещна отпор. Зловещ отпор! С атаки отвсякъде на принципа „на война като на война“.
Няма друг партиен лидер, върху който да е изсипана такава канонада от удари под кръста, агресия, лъжи, най-невероятни сглобки от типа на фалшиви пленуми и опити за пучове, за да бъде поставена натясно, да бъде унизена, смачкана и в края на краищата – политически унищожена.
Само си представете това, което се случи на Нинова в последните три години, дали може да стане в ГЕРБ, в ДПС или в която и да е друга уважаваща се партия у нас!
Нинова издържа. Не се огъна. Не се предаде. Не се отказа. За да докаже, че и в български условия е вярна максимата на великата Маргарет Тачър:„Личните ожесточени атаки винаги ме развеселяват изключително – щом ме атакуват персонално, значи не им е останал нито един политически аргумент.“
Как го направи Нинова, тя си знае.
Колкото повече я удряха, толкова повече тя пускаше корени в партията. Там се зареждаше – в пълните зали, дори и по време на пандемията, където намираше силата да понесе с достойнство всеки удар, сякаш следвайки Тачър: „Изключително търпелива съм, при условие че накрая постигна своето“ .
Да, Нинова постигна своето. Партията я следва.
И това още повече ги вбеси.
За някои от опонентите ѝ БСП е родова люлка, която трябва да ги храни до гроб, за други – трамплин за кариера, за трети – терен за развихряне на личното его.
В това няма изненада. Човешко е.
Но я няма онази емоционална спойка между тях и обикновените партийни членове, които вървят след Нинова. Точно това е базата за силата и влиянието на един партиен лидер – да те следват хилядите, да ти вярват, да ти виждат кривиците и да ти прощават, а ти да искаш непрекъснато да се доказваш, че може да ги водиш и да ги закриляш. Това постигна Нинова за тези четири години, в които се опита и реформа в партията да направи, и устав да промени, и пряк избор, както е в повечето европейски леви партии, да наложи.
ПРЯК ИЗБОР НА ЛИДЕР
Сега последният им коз е да провалят именно прекия избор на 12 септември, за да може „после конгресът да решава“. С обяснението, че явно „БСП не е дорасла за прекия избор“, както призна лидерът на столичните социалисти Калоян Паргов. Не знам дали осъзнават тези „водачи“ какъв удар върху партията нанасят с такива оценки, които звучат като обвинения. И то в навечерието на вота. Защото не партията е недорасла, а те са неспособни или по-скоро не им изнася прекия вот – очи в очи с редовите членове, а не издигане чрез тайни договорки и заемане на постове с десетина гласа разлика.
Пред съпартийците си на срещата на БСП-София Калоян Паргов посочи, че смисълът, който е вложен в прекия вот за председател, е да се случи състезание на идеи между различните кандидати в разговор за БСП и за България.
Да, това не се случи.
Защото всички опоненти на Нинова се чувстваха сякаш задължени да говорят само срещу Нинова. От тях не чухме нито една нова идея за развитието БСП или за бъдещето на държавата. Слушахме само колко лоша е Нинова, какъв ужасен характер има, какъв диктатор е и как е разделила партията. Както казва Маргарет Тачър: „Дори моите критици да ме видят да ходя по водата на Темза, ще кажат, че е защото не умея да плувам.“
В отговор – на всичките си срещи из страната Нинова говореше за икономика, за решаване на социални проблеми, за планове, осигуряващи за стабилност и растеж, за демографска криза, за водна и горска мафия, за алтернативен на сегашния модел на управление в здравеопазване, образование култура, екология, земеделие, транспорт, за високи технологии и запазване на парламентаризма.
Срещу никого от съперниците си Нинова не каза лоша дума. Призоваше партийният актив само за едно: „да не се поддава“ на внушения за негласуване.
АКО ИЗБОРЪТ СЕ ПРОВАЛИ
Провалът на прекия избор за лидер би било невероятен удар върху имиджа на БСП – значи столетницата не може да си проведе един вътрешен избор, пък иска държавата да управлява – ще кажат всички, ако това наистина се случи на 12 септември.
Проваленият „експеримент“ (по думите на Красимир Янков) ще бъде провал не за Нинова, а за левицата в България, ще бъде знак за нейната незрялост и неспособност да се самоуправлява и оттам да управлява и страната. И това ще е предателство не толкова към БСП, колкото към България в момент, в който държавата има крещяща нужда от силна левица, от консолидирана социалистическа партия.
Дали отчитат това противниците на Нинова? Едва ли, ако се съди по действията им. Нараненото его е по-силно от всичко – в него няма мисъл за общото.
След като се оттеглиха от кампанията Валери Жаблянов и Красимир Янков призоваха тези, които искат да гласуват за тях, да не го правят, с тезата, че техните гласове може да не бъдат отчетени съобразно тяхната воля. А пък Нинова беше обвинена, че прави „сепаративни срещи, в които, вместо да се говори за идеите на партията, програмата и състоянието ѝ, се поставяха разделителни линии и се обвиняваха обекти“, по думите на Янков.
Ако пълните зали из цялата държава са „сепаративните срещи“ на Нинова, то тогава как да се нарекат събиранията по хотели и хижи, където „съзаклятници“ нареждат: или гласувате за мен, или изобщо не гласувате, за да не вдигате нивото на вота!
А пък Кирил Добрев дори обяви слоган на общия фронт „Всички срещу Корнелия Нинова“: „Дайте да я бием по нейните правила!“
Ами бийте я, ако можете – бийте я с пълни зали, с авторитет, бийте я с лидерство, а не с празни маршалски раници!
Странно е, защо досега кандидатите за лидер на БСП не обявиха общ фронт срещу ГЕРБ, а го правят срещу Нинова! Кой е истинският им противник? И защо?
Обвинението, че в кампанията всички останали кандидати са били „неравнопоставени спрямо настоящата лидерка“, звучи смешно. Защото никой не пречи на никого да събере симпатизантите си, да обходи държавата, да изложи позициите си, да бъде интересен за медиите.
И тук ще цитирам коментари от стената на Калоян Паргов във Фейсбук, защото те отразяват общото настроение в партията в момента:
Петров Георгиев Иван: Към кандидатите за стола на Нинова: Дори когато усещате, че нямате доверието на членовете на партията, бъдете мъже, а не…
Или
Ani Kalcheva: Хаха, и нов устав си направете като новата конституция на ББ. Оставете членовете на Партията да направят своя избор или карате по мафиотски – шубето е голям страх“.
БИТКАТА ЗАД КУЛИСИТЕ
Повече от сигурно е, че какъвто и да е бъде резултатът на 12 септември, той ще бъде атакуван, обжалван и до конгреса, а и на самия конгрес върхушката в БСП ще се влачи във вътрешно-партийно изпепеляване, докато партията наистина не бъде блокирана. Това ще е продължение на войната, ескалиране на напрежението, отнемане на енергията на БСП в момент, когато трябва да мисли за проблемите на държавата. Едно публично ритуално политическо самоубийство с цел да се определи кой да води бащина дружина.
Битката зад кулисите ще бъде жестока. Казват, че ходът с отказването на Красимир Янков, Валери Жаблянов и Георги Тодоров е инспириран от кръга около Георги Гергов като целта е ниска активност и внушение за служебен вот.
А пък след това на конгреса – или Станишев се връща начело в БСП, или Паргов сменя кабинета си на „Леге“ 4 с този на „Позитано“ 20.
За този сценарий обаче пак ще е нужен „общ фронт срещу Нинова“, защото, спечелила веднъж партията, няма как да бъде отритната от конгреса. Това просто ще вдигне БСП на крак и ще помете „елита“ ѝ.
За да бъде легитимен проведеният вот в събота – до урните трябва да отидат над 50% от членовете на БСП в цялата страна. Ако избирателната активност е по-ниска – гласуването ще е невалидно. Ако е валидно, но никой от явилите се кандидати не получи поне половината от вота – ще има втори тур след седмица, гласят правилата.
Тези правила са приети от всички, гласувани на конгрес. И да се оспорват три дни преди вота, да се говори за „опорочената процедура“, е наистина бягство от страх. Страх заради личния провал.
Провал на изборите, предупреждава Нинова, ще вкара БСП във вътрешнопартийна криза.
Можем да прогнозираме размерите на тази криза – разцепления, лидерски крамоли, обезсилване на столетницата.
Виждали сме го в десницата.
Вероятно идва редът и на левицата.
Ако преди това не дойде разумът и чувството за самосъхранение, което БСП винаги е проявявала в критични за нея моменти.
Днес пловдивският соцводач Георги Гергов посочи избора в събота като „решаващ момент за БСП. Тогава ще бъдат забити жалоните, които ще определят съдбата и бъдещето на партията“.
Прав е!
Въпросът е кой как в БСП вижда това бъдеще. И най-важното – как го виждат редовите членове на партията.
И се връщам отново на Желязната лейди, която винаги е вярвала в силата на доброто, и проектирам нейните принципи за държавата върху отговорността на БСП днес: „Когато управляваш страна като Британия (б.а. БСП) – силна, с водеща роля в световните (б.а. вътрешните ) отношения в добри и лоши времена, страна, която е винаги надеждна, то трябва да си железен. Това, от което Британия (б.а. БСП) има нужда, е желязна лейди.“
Дали БСП ще го разбере, ще видим на 12 септември./Епицентър
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
Валерия Велева: Има ли БСП нужда от своята Желязна лейди?
Няма никакво съмнение, че Корнелия Нинова ще спечели вътрешните избори за председател на БСП със смазваща преднина. Дори противниците ѝ вече признават, че „лидерката води с 10:1 на основния ѝ опонент Кирил Добрев“.
НИНОВА, ОПОНЕНТИТЕ И ПАРТИЯТА
За тези, които познават и Нинова, и партията, това не е изненада. Нинова прави национална кампания по всички правила – залите ѝ са пълни, посланията ясни, позициите – без промяна: силна опозицонност, отхвърляне на всякакви опити за скрити договорки, създаване на усещане за алтернативност.
За един месец тя обиколи страната надлъж и нашир. Стъпи в големи зали и в малки градчета. Пътуваще нощем, за да се вижда с избирателити си денем, и както казваше преди нея една велика жена-политик Маргарет Тачър:„Не познавам никой, който е достигнал върха без усилена работа. Това е рецептата. Може и да не ви закара до върха, но ще стигнете доста близко“, вървеше усилено към своя връх, защото „Някои битки се водят повече от веднъж, за да бъдат спечелени.“
На срещите си Нинова слага на масата постигнатото от нея в последните четири години като председател на БСП: спечелени президентски избори, удвоено присъствие на левицата в парламента, повишено присъствие в Европарламента, разширено влияние на БСП в местната власт, категорично отричане на сегашния модел на управление.
И още нещо – след застоя от времето на Миков енергията на Нинова създаде в редовите членове на столетницата усещането за значимост, за реално присъствие в обществените процеси у нас.
Нинова е трън в очите на Борисов, заплаха за ГЕРБ и пречка за бъдещо управление на страната на безпринципна основа.
Ако спрем дотук, би трябвало да кажем – значи проблем в БСП няма.
Но не е така, за съжаление.
Проблемът на БСП винаги е била върхушката на БСП, която често е материализирала партийните си постове, неведнъж е „търгувала“ интересите на партията и в повечето случаи е гъбясвала на гърба на партията. Нинова реши да разчисти всичко това със замах. И естествено срещна отпор. Зловещ отпор! С атаки отвсякъде на принципа „на война като на война“.
Няма друг партиен лидер, върху който да е изсипана такава канонада от удари под кръста, агресия, лъжи, най-невероятни сглобки от типа на фалшиви пленуми и опити за пучове, за да бъде поставена натясно, да бъде унизена, смачкана и в края на краищата – политически унищожена.
Само си представете това, което се случи на Нинова в последните три години, дали може да стане в ГЕРБ, в ДПС или в която и да е друга уважаваща се партия у нас!
Нинова издържа. Не се огъна. Не се предаде. Не се отказа. За да докаже, че и в български условия е вярна максимата на великата Маргарет Тачър:„Личните ожесточени атаки винаги ме развеселяват изключително – щом ме атакуват персонално, значи не им е останал нито един политически аргумент.“
Как го направи Нинова, тя си знае.
Колкото повече я удряха, толкова повече тя пускаше корени в партията. Там се зареждаше – в пълните зали, дори и по време на пандемията, където намираше силата да понесе с достойнство всеки удар, сякаш следвайки Тачър: „Изключително търпелива съм, при условие че накрая постигна своето“ .
Да, Нинова постигна своето. Партията я следва.
И това още повече ги вбеси.
За някои от опонентите ѝ БСП е родова люлка, която трябва да ги храни до гроб, за други – трамплин за кариера, за трети – терен за развихряне на личното его.
В това няма изненада. Човешко е.
Но я няма онази емоционална спойка между тях и обикновените партийни членове, които вървят след Нинова. Точно това е базата за силата и влиянието на един партиен лидер – да те следват хилядите, да ти вярват, да ти виждат кривиците и да ти прощават, а ти да искаш непрекъснато да се доказваш, че може да ги водиш и да ги закриляш. Това постигна Нинова за тези четири години, в които се опита и реформа в партията да направи, и устав да промени, и пряк избор, както е в повечето европейски леви партии, да наложи.
ПРЯК ИЗБОР НА ЛИДЕР
Сега последният им коз е да провалят именно прекия избор на 12 септември, за да може „после конгресът да решава“. С обяснението, че явно „БСП не е дорасла за прекия избор“, както призна лидерът на столичните социалисти Калоян Паргов. Не знам дали осъзнават тези „водачи“ какъв удар върху партията нанасят с такива оценки, които звучат като обвинения. И то в навечерието на вота. Защото не партията е недорасла, а те са неспособни или по-скоро не им изнася прекия вот – очи в очи с редовите членове, а не издигане чрез тайни договорки и заемане на постове с десетина гласа разлика.
Пред съпартийците си на срещата на БСП-София Калоян Паргов посочи, че смисълът, който е вложен в прекия вот за председател, е да се случи състезание на идеи между различните кандидати в разговор за БСП и за България.
Да, това не се случи.
Защото всички опоненти на Нинова се чувстваха сякаш задължени да говорят само срещу Нинова. От тях не чухме нито една нова идея за развитието БСП или за бъдещето на държавата. Слушахме само колко лоша е Нинова, какъв ужасен характер има, какъв диктатор е и как е разделила партията. Както казва Маргарет Тачър: „Дори моите критици да ме видят да ходя по водата на Темза, ще кажат, че е защото не умея да плувам.“
В отговор – на всичките си срещи из страната Нинова говореше за икономика, за решаване на социални проблеми, за планове, осигуряващи за стабилност и растеж, за демографска криза, за водна и горска мафия, за алтернативен на сегашния модел на управление в здравеопазване, образование култура, екология, земеделие, транспорт, за високи технологии и запазване на парламентаризма.
Срещу никого от съперниците си Нинова не каза лоша дума. Призоваше партийният актив само за едно: „да не се поддава“ на внушения за негласуване.
АКО ИЗБОРЪТ СЕ ПРОВАЛИ
Провалът на прекия избор за лидер би било невероятен удар върху имиджа на БСП – значи столетницата не може да си проведе един вътрешен избор, пък иска държавата да управлява – ще кажат всички, ако това наистина се случи на 12 септември.
Проваленият „експеримент“ (по думите на Красимир Янков) ще бъде провал не за Нинова, а за левицата в България, ще бъде знак за нейната незрялост и неспособност да се самоуправлява и оттам да управлява и страната. И това ще е предателство не толкова към БСП, колкото към България в момент, в който държавата има крещяща нужда от силна левица, от консолидирана социалистическа партия.
Дали отчитат това противниците на Нинова? Едва ли, ако се съди по действията им. Нараненото его е по-силно от всичко – в него няма мисъл за общото.
След като се оттеглиха от кампанията Валери Жаблянов и Красимир Янков призоваха тези, които искат да гласуват за тях, да не го правят, с тезата, че техните гласове може да не бъдат отчетени съобразно тяхната воля. А пък Нинова беше обвинена, че прави „сепаративни срещи, в които, вместо да се говори за идеите на партията, програмата и състоянието ѝ, се поставяха разделителни линии и се обвиняваха обекти“, по думите на Янков.
Ако пълните зали из цялата държава са „сепаративните срещи“ на Нинова, то тогава как да се нарекат събиранията по хотели и хижи, където „съзаклятници“ нареждат: или гласувате за мен, или изобщо не гласувате, за да не вдигате нивото на вота!
А пък Кирил Добрев дори обяви слоган на общия фронт „Всички срещу Корнелия Нинова“: „Дайте да я бием по нейните правила!“
Ами бийте я, ако можете – бийте я с пълни зали, с авторитет, бийте я с лидерство, а не с празни маршалски раници!
Странно е, защо досега кандидатите за лидер на БСП не обявиха общ фронт срещу ГЕРБ, а го правят срещу Нинова! Кой е истинският им противник? И защо?
Обвинението, че в кампанията всички останали кандидати са били „неравнопоставени спрямо настоящата лидерка“, звучи смешно. Защото никой не пречи на никого да събере симпатизантите си, да обходи държавата, да изложи позициите си, да бъде интересен за медиите.
И тук ще цитирам коментари от стената на Калоян Паргов във Фейсбук, защото те отразяват общото настроение в партията в момента:
Петров Георгиев Иван: Към кандидатите за стола на Нинова: Дори когато усещате, че нямате доверието на членовете на партията, бъдете мъже, а не…
Или
Ani Kalcheva: Хаха, и нов устав си направете като новата конституция на ББ. Оставете членовете на Партията да направят своя избор или карате по мафиотски – шубето е голям страх“.
БИТКАТА ЗАД КУЛИСИТЕ
Повече от сигурно е, че какъвто и да е бъде резултатът на 12 септември, той ще бъде атакуван, обжалван и до конгреса, а и на самия конгрес върхушката в БСП ще се влачи във вътрешно-партийно изпепеляване, докато партията наистина не бъде блокирана. Това ще е продължение на войната, ескалиране на напрежението, отнемане на енергията на БСП в момент, когато трябва да мисли за проблемите на държавата. Едно публично ритуално политическо самоубийство с цел да се определи кой да води бащина дружина.
Битката зад кулисите ще бъде жестока. Казват, че ходът с отказването на Красимир Янков, Валери Жаблянов и Георги Тодоров е инспириран от кръга около Георги Гергов като целта е ниска активност и внушение за служебен вот.
А пък след това на конгреса – или Станишев се връща начело в БСП, или Паргов сменя кабинета си на „Леге“ 4 с този на „Позитано“ 20.
За този сценарий обаче пак ще е нужен „общ фронт срещу Нинова“, защото, спечелила веднъж партията, няма как да бъде отритната от конгреса. Това просто ще вдигне БСП на крак и ще помете „елита“ ѝ.
За да бъде легитимен проведеният вот в събота – до урните трябва да отидат над 50% от членовете на БСП в цялата страна. Ако избирателната активност е по-ниска – гласуването ще е невалидно. Ако е валидно, но никой от явилите се кандидати не получи поне половината от вота – ще има втори тур след седмица, гласят правилата.
Тези правила са приети от всички, гласувани на конгрес. И да се оспорват три дни преди вота, да се говори за „опорочената процедура“, е наистина бягство от страх. Страх заради личния провал.
Провал на изборите, предупреждава Нинова, ще вкара БСП във вътрешнопартийна криза.
Можем да прогнозираме размерите на тази криза – разцепления, лидерски крамоли, обезсилване на столетницата.
Виждали сме го в десницата.
Вероятно идва редът и на левицата.
Ако преди това не дойде разумът и чувството за самосъхранение, което БСП винаги е проявявала в критични за нея моменти.
Днес пловдивският соцводач Георги Гергов посочи избора в събота като „решаващ момент за БСП. Тогава ще бъдат забити жалоните, които ще определят съдбата и бъдещето на партията“.
Прав е!
Въпросът е кой как в БСП вижда това бъдеще. И най-важното – как го виждат редовите членове на партията.
И се връщам отново на Желязната лейди, която винаги е вярвала в силата на доброто, и проектирам нейните принципи за държавата върху отговорността на БСП днес: „Когато управляваш страна като Британия (б.а. БСП) – силна, с водеща роля в световните (б.а. вътрешните ) отношения в добри и лоши времена, страна, която е винаги надеждна, то трябва да си железен. Това, от което Британия (б.а. БСП) има нужда, е желязна лейди.“
Дали БСП ще го разбере, ще видим на 12 септември./Епицентър
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram