Патологичните русофоби най-накрая ликуват. Отрязаха с флекс (по ирония в Русия флексът се нарича „болгарка“, първите флексове в Русия бяха ловешки) ръката на най-високата фигура на Паметника на Съветската армия. А тя освободи Европа от германските нацисти. Включително и България.
В коя посока крачи нашата татковина е риторичен въпрос. Тича за среща с Балтийските републики. Ако вече не ги е срещнала. Следващата крачка е събарянето на паметника на Шипка.
Разрушаването на Паметника на Съветската армия можеше да се предотврати, ако партиите на статуквото в парламента се бяха противопоставили овреме на въпросната вандалщина. Най-вече ГЕРБ. Гербаджиите имат решаващ глас.
Вместо Борисов да се намеси решително, той се изсули като мокра връв. И постфактум обяви, че е против случилото се. Вече даже не е смешно.
Някои от парламентарните партии решиха, че сега е моментът да вдигнат врява, която няма да реши проблема, но ще им даде да се поперчат вербално пред своя електорат.
Други предпочетоха в индивидуален порядък да се вайкат публично. Къде бяха те преди този момент по въпросната тема? Какво направиха да се предотврати вандалщината? Нищо. Просто решиха, че за пореден път могат да изиграят театрото „Лоши управляващи и добра опозиция“.
Реално обаче играта им е една и съща. Да останем на власт, но „артистично“ да си играем в парламента на демокрация. А задкулисно да се договаряме и да диплим пачките.
Ужасно лицемерие, което носи лични изгоди. Включително и за най-радикалните парламентарни балалайки. И естествено, всички си пазят взаимно задниците. Без изключения.
С разрушаването на Паметника на Съветската армия ние българите се превърнахме окончателно в съчки, които се хвърлят в кладата на чужда геостратегия.
Въпросът е: Какво следва от по-нататък? Стана ясно, че русофобията струва ужасно скъпо. Прекалено скъпо! Това ще го усетим на собствения си гръб. С изключение на слугите на народа в правителството и парламента, които вземат предпазни мерки за своето обозримо бъдеще с разни предложения за двойно гражданство.
Русофобията се заплаща винаги. Може и с отложено плащане. Но винаги сигурно и без опрощаване.
За да живне България, е необходима пълна подмяна на сегашния управленчески и политически елит. Без изключения.
Използваме бисквитки, за да гарантираме, че Ви предоставяме най-доброто изживяване на нашия уебсайт. Ако продължите да използвате този сайт, ще приемем, че сте съгласни.
We use cookies to ensure that we give you the best experience on our website. If you continue to use this site we will assume that you are happy with it.OkПолитика на поверителност
Боян Чуков: Следващата крачка е събарянето на паметника на Шипка
Боян Чуков, Фейсбук
Патологичните русофоби най-накрая ликуват. Отрязаха с флекс (по ирония в Русия флексът се нарича „болгарка“, първите флексове в Русия бяха ловешки) ръката на най-високата фигура на Паметника на Съветската армия. А тя освободи Европа от германските нацисти. Включително и България.
В коя посока крачи нашата татковина е риторичен въпрос. Тича за среща с Балтийските републики. Ако вече не ги е срещнала. Следващата крачка е събарянето на паметника на Шипка.
Разрушаването на Паметника на Съветската армия можеше да се предотврати, ако партиите на статуквото в парламента се бяха противопоставили овреме на въпросната вандалщина. Най-вече ГЕРБ. Гербаджиите имат решаващ глас.
Вместо Борисов да се намеси решително, той се изсули като мокра връв. И постфактум обяви, че е против случилото се. Вече даже не е смешно.
Някои от парламентарните партии решиха, че сега е моментът да вдигнат врява, която няма да реши проблема, но ще им даде да се поперчат вербално пред своя електорат.
Други предпочетоха в индивидуален порядък да се вайкат публично. Къде бяха те преди този момент по въпросната тема? Какво направиха да се предотврати вандалщината? Нищо. Просто решиха, че за пореден път могат да изиграят театрото „Лоши управляващи и добра опозиция“.
Реално обаче играта им е една и съща. Да останем на власт, но „артистично“ да си играем в парламента на демокрация. А задкулисно да се договаряме и да диплим пачките.
Ужасно лицемерие, което носи лични изгоди. Включително и за най-радикалните парламентарни балалайки. И естествено, всички си пазят взаимно задниците. Без изключения.
С разрушаването на Паметника на Съветската армия ние българите се превърнахме окончателно в съчки, които се хвърлят в кладата на чужда геостратегия.
Въпросът е: Какво следва от по-нататък? Стана ясно, че русофобията струва ужасно скъпо. Прекалено скъпо! Това ще го усетим на собствения си гръб. С изключение на слугите на народа в правителството и парламента, които вземат предпазни мерки за своето обозримо бъдеще с разни предложения за двойно гражданство.
Русофобията се заплаща винаги. Може и с отложено плащане. Но винаги сигурно и без опрощаване.
За да живне България, е необходима пълна подмяна на сегашния управленчески и политически елит. Без изключения.
Източник: Епицентър
Последвайте ни и в Телеграм