Бойте се деца, за утрешния ден!

Ds olil

Не се заяждам. Просто констатирам.

Защо я няма всенародната и всеградска радост от „успехите и добрите назначения в местните училища“ /цитирам/ откъм нови ръководители / директори/?

А може аз да съм сляпата?

Или радостта този път е тиха, потънала в планини от страх, погнуса, снишаване. Приземяване, приземяване, приземяване.

И ТАТО ви го рече.

Ако искаш да оцелееш..

Инак – Системата те изхвърля на улицата.

Страхът мачка.

За щастие нямам дете в училище. Но ако имах, сериозно ще съм притеснена от това овче мълчание и то повсеместно. И боботещият шум на недоволството, отвъд Системата.

Защото никак не е безобидно, нито безопасно просветното овчедушие и безгръбначие. Или какво толкова?

И без това до три години няма на практика да има училища във варианта,в който ги познаваме досега .. Какво значение има .. Кой, Къде, Как, Кого ..?

Безсмислено упражнение в една опоскана и безсмислена вече страна. В която, колкото си по- безпросветен и бездуховен, толкова си по- важен и фактор.

Бойте се деца, за утрешния ден!

Последвайте ни и в Телеграм