Взе курс на въоръжена борба, премина в нелегалност
ДО КАЦАТА С БРЮКСЕЛСКО ЗЕЛЕ
Евродепутатът литератор, дипломат и нособрък Ал Йорданов побесня около втория тур на президентските избори, захвърли буржоазните си удобства и мекото кресло, изтегли си спестяванията в чувал и хвана гората.
Политикът-легенда от 90-те години взе курс на въоръжена борба и премина в нелегалност.
За него било нетърпимо да гледа как Радев бесней над бащиното му огнище.
Йорданов написа във Фейсбук статус на тема „Альоша ваш, циментът наш“, но след това побесня още повече и си изтри статуса.
Изтритият статус, скрийншотнат от МЕТА-потребители.
***
„Не са ми се обаждали пиарите на ГЕРБ да си трия статуса – уверява Йорданов, който се свърза само с нашата медия. – Махнах си писанието, защото осъзнах, че със статусчета от дивана няма да стане работата. Нещата загрубяха, играта вече е дебела!“ – намества си паласките Команданте Алехандро, който привлякъл в борбата свои стари съратници и млади пърделчета от МГЕРБ, с които ужким обрали мандра край Страсбург или Брюксел. Те твърдят, че задигнали всичкия камамбер и ементал, даже влезли в престрелка с охраната. Но в полицейските сводки няма данни за такова престъпление.
Някои наблюдатели смятат, че обир не е имало и начинаещите терористи си придават важност, поемайки отговорност за измислена акция.
„90-те години получихме демокрацията почти даром, не сме проливали кръв – отчита грешките на младостта Йорданов. – Тогава си мислехме, че нежната безкръвна революция е цивилизованият път. Аз и тогава бях навит да раздвижим камионетките, но надделя другата линия и така я карахме, безкръвно. А без бойно кръщене революцията ни излезе малко ялова. Ето че комунистите отново безчинстват в моята родина. Зелените партенки на Радев разнасят смрад в атмосферата на Татковината. Идат тежки дни за диктатурата на Радев. Няма да стане тяхната. Няма да мине тая! Но пармезан! Кликам shutdown, гълтам два ефедрина и тръгвам! Пътят е страшен, но бавен! Аз бързам, но развивам малка скорост. Препъвам се и падам, ставам и продължавам!“ – задъха се в слушалката Йорданов и ние го освободихме от пряката ни телефонна линия, за да не го затрудняваме допълнително.
Последно партизанинът бил забелязан в Бульонския лес да претака брюкселско зеле и да крещи, че „на глас тича народен“.
***
Шумкари-съратници на Йорданов споделиха, че бил много строг командир, но те не се оплакват, защото знаят, че залогът е голям. Залогът е българската демокрация и измъкването на България от зеления чорап на Радев.
Йорданов изучил бойните тактики и стратегии на съвременната партизанска борба.
Негови кумири били Субкоманданте Маркос и Пабло Ескобар.
СЕГА
Шарж: Алла и Чавдар Георгиеви
Последвайте ни и в Телеграм
Ал Йорданов обра мандра край Брюксел?
Взе курс на въоръжена борба, премина в нелегалност
ДО КАЦАТА С БРЮКСЕЛСКО ЗЕЛЕ
Евродепутатът литератор, дипломат и нособрък Ал Йорданов побесня около втория тур на президентските избори, захвърли буржоазните си удобства и мекото кресло, изтегли си спестяванията в чувал и хвана гората.
Политикът-легенда от 90-те години взе курс на въоръжена борба и премина в нелегалност.
За него било нетърпимо да гледа как Радев бесней над бащиното му огнище.
Йорданов написа във Фейсбук статус на тема „Альоша ваш, циментът наш“, но след това побесня още повече и си изтри статуса.
Изтритият статус, скрийншотнат от МЕТА-потребители.
***
„Не са ми се обаждали пиарите на ГЕРБ да си трия статуса – уверява Йорданов, който се свърза само с нашата медия. – Махнах си писанието, защото осъзнах, че със статусчета от дивана няма да стане работата. Нещата загрубяха, играта вече е дебела!“ – намества си паласките Команданте Алехандро, който привлякъл в борбата свои стари съратници и млади пърделчета от МГЕРБ, с които ужким обрали мандра край Страсбург или Брюксел. Те твърдят, че задигнали всичкия камамбер и ементал, даже влезли в престрелка с охраната. Но в полицейските сводки няма данни за такова престъпление.
Някои наблюдатели смятат, че обир не е имало и начинаещите терористи си придават важност, поемайки отговорност за измислена акция.
„90-те години получихме демокрацията почти даром, не сме проливали кръв – отчита грешките на младостта Йорданов. – Тогава си мислехме, че нежната безкръвна революция е цивилизованият път. Аз и тогава бях навит да раздвижим камионетките, но надделя другата линия и така я карахме, безкръвно. А без бойно кръщене революцията ни излезе малко ялова. Ето че комунистите отново безчинстват в моята родина. Зелените партенки на Радев разнасят смрад в атмосферата на Татковината. Идат тежки дни за диктатурата на Радев. Няма да стане тяхната. Няма да мине тая! Но пармезан! Кликам shutdown, гълтам два ефедрина и тръгвам! Пътят е страшен, но бавен! Аз бързам, но развивам малка скорост. Препъвам се и падам, ставам и продължавам!“ – задъха се в слушалката Йорданов и ние го освободихме от пряката ни телефонна линия, за да не го затрудняваме допълнително.
Последно партизанинът бил забелязан в Бульонския лес да претака брюкселско зеле и да крещи, че „на глас тича народен“.
***
Шумкари-съратници на Йорданов споделиха, че бил много строг командир, но те не се оплакват, защото знаят, че залогът е голям. Залогът е българската демокрация и измъкването на България от зеления чорап на Радев.
Йорданов изучил бойните тактики и стратегии на съвременната партизанска борба.
Негови кумири били Субкоманданте Маркос и Пабло Ескобар.
СЕГА
Шарж: Алла и Чавдар Георгиеви
Последвайте ни и в Телеграм