Сваляйте маските, целта е постигната!

0
4925

 „Щом са казали, значи трябва“.

 За триста метра в кръг, четири път чух една и съща реплика.

 От хора всякакви. В магазини.

 В които имаше не повече от 5 човека общо.

 Няма климатици, задушно, потни продавачи, едвам дишащи клиенти, готови всеки момент да се сринат в жегата- от задух, умора, липса на свеж въздух.

 С маски. Извадени прясно от задния джоб, пазарската чанти или от багажника на колелото.

Има и такива .

 Не работи.

На провал е обречен всеки опит за съпротива. Или че навън, при жега от 25 градуса може и без намордника  на устата.

Най- малкото защото не си бясно куче. И не живееш сред бесни кучета, а в общество.

 Все още. Нищо, че това общество руши паметници, цивилизационни дири и  се дели на бели, жълти, черни.. бозави.

 „Щом са казали, значи трябва.“

 Убийствена  диагноза за народ, който за три месеца се превърна в роб. На страха си. На първичния си инстинкт  за оцеляване с всичките му „екстри“.

В роб на страха за тулума и неговото щастие.

И дори не забеляза, че го обиждат на тулуп..

За три месеца от народ, с всичките му условности, философията на „щом са казали, значи трябва“, превърна българочовекът в управляема маса.

Която успешно премазва  хейтърите и  революционните вресльовци в социалните мрежи.

 Където важи същото правило: „Щом са казали, значи трябва“.

 Човекът е лесно НЕЩО.

 Заплаши комфорта му на битово ниво, размахай  сопата на страха и ….прави ,каквото искаш.

 С всичките му свободи.

 Страхът е най- верният, най- истинският, най- лесният първичен инстинкт.

 И най- управляем.

Пускай го на воля и .. никакъв полъх, намек дори за въпрос, съмнение, контратеза, елегантно революционно намигане дори, няма да видиш, отвъд наготово сдъвканите тези на страха.

 За 3 месеца ни превърнаха в малки гарджета.

 Които отварят човките и чакат ..

 Поредната порция страх..

 Все пак имаме кредити, сметки, всеки някъде нещо дължи.

„Щом са казали ,значи трябва“.

 Оловни войничета. Пушечно месо.

 В чужди войни и битки.

 Няма мисъл, няма грам съпротива, нито нотка съмнение.

И дума дори не става за ДОВЕРИЕ.

СВОБОДАТА е непознато нещо, а ДОСТОЙНСТВОТО – лиготия от книгите.

Сляпо, безпрекословно,  обяснимо единствено  през тулума и първичния страх  ПОДЧИНЕНИЕ.

 БългарскоТО лято!

  Не по Дубайски. А по  БГ морски.

В което единственото ни  ръмжене стига до това- да пуснеш у Фейса високата си сметка.

За две цаци, две бири и бутилка  шампане.

Голем рев!

 Голям лай!

 До пресипване.

 Ама  кой се бои от вързано куче.?

 При това кастрирано?

 Нека си джавка.

Да обажда, че още мърда.

 „Щом са казали, значи трябва“.

 Сваляйте маските! Няма нужда.

 Вече.

 Тестото е втасало и може да се превърне в концерт по желание.

  На ход са диригентите.

Каквото размятат.

 Това ще се пее.

 Първичен инстинкт.

 Само дето Шарън я няма.

Коментари от Фейсбук