Това не е декор за филм за българското Освобождение.
Макар, че тази къща също се нуждае от своето „Освобождение“.
От грижа и отношение, преди да се е срутила.
И завинаги да е погребала части от духовното славно минало на Казанлък.
Тази къща не е на края на света. Тя е в Казанлък, в кв.„Кулата“, на улица „Княз Мирски“№ 35.
От сградата на Община Казанлък я делят около 1000 метра, от Градската галерия и Музей- 500 метра.
Непреодолими разстояния.
Защото:
Тази къща е оставена на произвола на съдбата и се руши.
Като много други къщи, които пазят спомена за онзи друг град, с друг живот. Който вече го няма. Не само защото ги няма ОНЕЗИ хора.
Тази къща, която плаче за грижа и спасение е къщата на човек, оставил своя живот и духовен отпечатък в Казанлък.
Тази къща е на човек, за който светът говори, а тук гимназист трудно ще каже повече от изречение.
За него.
Тази къща е на човек, благодарение на който днес градът има своята Художествена галерия, с богати и ценни колекции .
Има своя Исторически музей, своето читалище Искра“, богатата сбирка от стари и ценни книги в библиотека „Искра“, своя краеведски сборник „Казанлък в миналото и днес“ и своята великолепна в изяществото си картина „Розоберачка“.
Една от перлите в колекцията на Градската ни художествена галерия.
Тази тъжна и срамна гледка е всъщност родната къща на Иван Енчев- Видьо.
Един от духовните колоси на Казанлък от края на 19-ти и 30-те години на 20-ти век.
Тъжно е човек да вижда как наследниците на един град, в който е оставил сърцето си, творчеството си, „пазят“ така паметта му.
Като я сквернят с липсата си на отношение.
Срамно е, недопустимо е, родната къща на твореца, етнограф, колекционер и автор на първия герб на Казанлък, да е в това състояние.
Още по- срамно и недопустимо е, това да е невидимо за местната власт.
Къщата на Иван Енчев- Видьо е на метри от православен храм и къщата на друг голям българин, живял в Казанлък- Константин Бозвелиев.
И е на място, по което ежедневно, особено през лятото, минават много туристи.
Виждат надписа на къщата и …. Мълчат.
Срамуват се.
Може би заради нас.
Този срам трябва да бъде изтрит.
ПП „Има такъв народ“ в Предизборната си програма за Казанлък има специален раздел, посветен на старите казанлъшки градски къщи , тяхното опазване, реставриране и превръщането им в музеи на градския бит, култура, история, личности.
Има начини и средства за това ще се намерят.
Средствата в общинския бюджет за култура не са никак малко.
При правилно и мъдро разходване, разпределение и прецизиране откъм приоритетност, нужди и рационалност, това е постижима цел.
Опазване паметта на Казанлък и неговите славни хора.
При ясна политика, с визия, грижа и отношение, само за няколко години вложените средства по опазване и съхраняване, връщане към нов живот на старите градски къщи и къщите на именити наши съграждани, могат да носят приходи. При това не лоши.
Когато хората в местната власт имат нужната експертиза и гледат в една посока– има начини да се опази градското културно наследство.
Мъдро.
Къщи като тази, на човек като Иван Енчев-Видьо е престъпление да са в този вид, независимо от това чия собственост са към момента.
Както е престъпно да се харчат общински пари за дървено корито, пък било то и помпозно наречено „птицеглав тракийски кораб“, което над петилетка стои, без да може да бъде използвано.
Общината, местната власт има достатъчно законови механизми, по които и чрез които да се погрижат или принудят към грижа стопаните на такъв имот, какъвто е къщата на Иван Енчев- Видьо..
Нужни са визия, смелост, компетентност, действия.
Отношение.
Има начин да пазим и надграждаме.
За да живеем достойно.
Казанлък- това сме ние.
А аз съм една от вас!
Живка Железова- кандидат за кмет на община Казанлък и водач на листа с кандидати за общински съветници на ПП „Има такъв народ“
Бюлетина 21
Купуването и продаването на гласове е престъпление.
Последвайте ни и в Телеграм
