138 членове на Националния съвет на БСП дадоха зелена светлина четирима представители на партията да станат министри в новия коалиционен кабинет. Решението е продиктувано от надежда – надежда, че в страната най-сетне ще има стабилно редовно правителство, че схемите на ГЕРБ ще останат в миналото и че най-сетне България ще стане по-справедливо и социално отговорно място.
Всеки от членовете на НС имаше своя мотив да гласува „за“ – едни се радваха, че БСП най-сетне се връща в изпълнителната власт, други видяха в това възможност да търсят нови слабости в партийното ръководство при евентуален неуспех. Важен е крайният резултат, а той е един – БСП влиза във властта с вицепремиерски пост и четири министерства.
Включването на БСП в управленската въртележка е опасен, но необходим ход. Необходим за България.
Всяка от партиите ще носи отговорност не само за собствените си действия, а и за тези на останалите. Ясно е, че разнобой ще има, особено предвид разностранния характер на участниците в коалицията. Всички обаче се надяваме, че партиите ще успеят да преглътнат собственото си его и ще покажат, че могат да работят заедно в търсенето на решения, които да компенсират провалите на предшествениците им.
Време е да видим до каква степен социалистите са диалогични, без да отстъпват от съществените за БСП политики и приоритети. Четиримата министри и техните заместници тепърва трябва да доказват не само способността си да оцеляват в пъстрия кабинет, но и умението си да отстояват партийната линия в полза на обществото. Не на БСП обаче, тяхна, лична, е отговорността да се представят на най-високо професионално ниво.
Този път поне има надежда някой да се захване с лодката „България“, която от много време бедства в океана ГЕРБ, изтъкан от далавери и некомпетентност… Надеждата обаче не бива да ни прави прекалени оптимисти, защото и този кабинет, като много други, крие доста въпросителни. В него влизат познати лица, но и нови, които тепърва трябва да изградят политическия си образ и биография. Отделно трябва да стискаме палци цялата работа да не свърши като в баснята за орела, рака и щуката…
Видяхме, че не е толкова лесно да се формира коалиционно правителство. Цената понякога е твърде тежка. Партиите, приели да се включат, са там по волята на хората. И затова трябва много внимателно и балансирано да я следват, което предвид вечно обърканото ни общество предвещава тежка и неравна битка. Целта обаче е ясна – връщане на реда, законността и справедливостта в България. Тези три неща би трябвало да вкарат всички в релси и да им открият общия път, по който да вървят. Едната надежда ни остана, дано не ни разочароват.
Използваме бисквитки, за да гарантираме, че Ви предоставяме най-доброто изживяване на нашия уебсайт. Ако продължите да използвате този сайт, ще приемем, че сте съгласни.
We use cookies to ensure that we give you the best experience on our website. If you continue to use this site we will assume that you are happy with it.OkПолитика на поверителност
За надеждата
138 членове на Националния съвет на БСП дадоха зелена светлина четирима представители на партията да станат министри в новия коалиционен кабинет. Решението е продиктувано от надежда – надежда, че в страната най-сетне ще има стабилно редовно правителство, че схемите на ГЕРБ ще останат в миналото и че най-сетне България ще стане по-справедливо и социално отговорно място.
Всеки от членовете на НС имаше своя мотив да гласува „за“ – едни се радваха, че БСП най-сетне се връща в изпълнителната власт, други видяха в това възможност да търсят нови слабости в партийното ръководство при евентуален неуспех. Важен е крайният резултат, а той е един – БСП влиза във властта с вицепремиерски пост и четири министерства.
Включването на БСП в управленската въртележка е опасен, но необходим ход. Необходим за България.
Всяка от партиите ще носи отговорност не само за собствените си действия, а и за тези на останалите. Ясно е, че разнобой ще има, особено предвид разностранния характер на участниците в коалицията. Всички обаче се надяваме, че партиите ще успеят да преглътнат собственото си его и ще покажат, че могат да работят заедно в търсенето на решения, които да компенсират провалите на предшествениците им.
Време е да видим до каква степен социалистите са диалогични, без да отстъпват от съществените за БСП политики и приоритети. Четиримата министри и техните заместници тепърва трябва да доказват не само способността си да оцеляват в пъстрия кабинет, но и умението си да отстояват партийната линия в полза на обществото. Не на БСП обаче, тяхна, лична, е отговорността да се представят на най-високо професионално ниво.
Този път поне има надежда някой да се захване с лодката „България“, която от много време бедства в океана ГЕРБ, изтъкан от далавери и некомпетентност… Надеждата обаче не бива да ни прави прекалени оптимисти, защото и този кабинет, като много други, крие доста въпросителни. В него влизат познати лица, но и нови, които тепърва трябва да изградят политическия си образ и биография. Отделно трябва да стискаме палци цялата работа да не свърши като в баснята за орела, рака и щуката…
Видяхме, че не е толкова лесно да се формира коалиционно правителство. Цената понякога е твърде тежка. Партиите, приели да се включат, са там по волята на хората. И затова трябва много внимателно и балансирано да я следват, което предвид вечно обърканото ни общество предвещава тежка и неравна битка. Целта обаче е ясна – връщане на реда, законността и справедливостта в България. Тези три неща би трябвало да вкарат всички в релси и да им открият общия път, по който да вървят. Едната надежда ни остана, дано не ни разочароват.
Източник: Вестник „Дума“
Последвайте ни и в Телеграм